Градината в края на август

Градината в края на август В края на лятото и началото на есента има доста важни задачи в градината. Огледайте се наоколо и вижте, къде градината е станала на „на петна”. В повечето случаи растенията цъфтят през пролетта и началото на лятото, след което в градината се появяват просто „дупки”. Можете да запълните празнините с 1 – 2 вида цъфтящи късно лято или есен, но имайте предивд, че трябва да бъдете много внимателни, доколкото новите растения се нуждаят от редовно поливане, за да се захванат, а това като цяло е сезон с високи температури и по-редки дъждове. Не забравяйте да поливате градината редовно през този период. Обилното поливане веднъж седмично помага на растението да развие дълбока коренова система и осигурява на растението резервоар, който се изпразва бавно. В този момент мулчирането може да изиграе много важна роля. Мулчът помага за задържането на водата, опазва кореновата система от прегряване и редуцира проблемите с плевелите. Проверете, дали мулчът е непокътнат или е намалял до тънък слой. 5-7 см. е оптималната дебелина. Краят на лятото не е най-подходящият момент за наторяване на градината. Растенията са още в шок от високите температури и торенето няма да им помогне да се справят с този проблем и дори в някои случаи може да е опасна за тях /особено за растенията, които растат в сухи почви, торта може да изгори корените им/. Почистването от прецъфтели цветове е задължително за късното лято. Растенията ще изглеждат по-здрави и красиви, а градината – по-подредена и свежа. Последната задача, която обаче не бива да пропускате, е да почистите градината от плевели. Направете така, че растенията да не се състезават с вредните треви. В края на август повечето градини започват да изглеждат малко натежали и изтощени. Жегите по-рано през лятото действително са изгорили повечето по-ранно цъфтящи красавици. Сега е моментът да бъдете безмилостни и да орежете здравеца, непетата, астранцията и делфиниумът, за да могат да цъфнат отново с нова хубост през септември. По това време пулмонарията /Медуница, Меча пита/ и ориенталският мак също изглеждат доста неугледно, така че задължително ги почистете, за да образуват нова листна маса в края на месеца. В края на лятото и началото на есента цъфтят богородичката, хризантемите, петльовият гребен.

Редуване на цъфтежа

Редуване на цъфтежа

Какво е градината без цветя? Без прелестните багри и упояващи аромати, без жужащите насекоми, без пърхащи пеперуди, привлечени от омайните цветове?

 
За голяма част от хората градината е именно място за цветя, макар често да се създава от цъфтящи храсти и дървета, виещи се растения и рози. Добрият градинар се старае да я поддържа привлекателна колкото се може по-дълго. А голямо значение за това има продължителността и времето на цъфтеж.

Безспорно градината се ползва предимно лете, докато през зимата обикновено й се любуваме през прозорците на дома. Но през цялата година тя трябва да е красива и да радва собствениците си. Затова изборът на видове се прави така, че винаги да има нещо цъфтящо - ако едно растение прецъфти, то през това време друго да разтваря венчелистчета.

Ако размерите на градината позволяват или собственикът има определени предпочитания по отношение на сезона, интересът може да се съсредоточи в неголямо пространство чрез създаване на пролетен или летен бордюр. Когато растенията едновременно достигнат до пика на тяхната декоративност, резултатът обикновено надминава всякакви очаквания, но през останалото време този участък изглежда доста скучен. Затова повечето градинари имат практика да сменят пролетните цветя, след като залинеят, с летни или да сътворяват смесени лехи от многогодишни видове с различен период на цъфтеж.

 
Създаването на цъфтяща градина с продължителна декоративност е изкуство, изискващо широки познания, а и огромна работа, свързана с премахване на прецъфтели съцветия, подрязване, засаждане на нови или формиране на съществуващи вече растения, запълване на празните пространства и т.н. Но когато постигнете желания резултат, няма да има съмнение, че трудът си е струвал.

Пролет
Пролетта е любим сезон на мнозина, когато природата се събужда и всичко наоколо изглежда свежо и младо. По това време господстват жълтите и сини багри при цветята и бели, розови и жълти - при дърветата и храстите. Голяма част от пролетноцъфтящите видове са произлезли от растения, обитаващи горите. Те цъфтят и израстват максимално в началото на сезона, за да се възползват от слънчевите лъчи преди дърветата да са облекли зелената си премяна. Повечето притежават луковици или грудки, които са складове за хранителни вещества, поддържащи бурния растеж в хладни дни и  при кратко слънчево огряване.

Възможностите, които предоставят пролетните цветя за привлекателния вид на градината са неоценими. Те могат да преобразят обикновено незацветените пространства под короните на дърветата. Кокичета, минзухари и съсънки са създадени за такива места. Ако луковичните са включени в смесен бордюр между многогодишни цветя или край храсти, през този сезон те могат да изпълнят цялия бордюр с цветове. Тъй като те залиняват след като прецъфтят и оставят празнини, трябва добре да се обмисли къде ще бъдат засадени.

 
Най-подходящите места са в средата на лехата или на заден план, поотделно или на малки групи между другите видове. Така празните пространства след края на пролетта ще се маскират от листата и цветовете на растенията, които разцъфват през лятото. Многогодишните пролетноцъфтящи видове, които след прецъфтяване запазват красиви възглавнички листна маса (каменоломка, иберис – цъфтеж през май) се подреждат на преден план, по краищата на бордюра. Друга прелест на пролетта са цъфтящите храсти като форзиция, дрян, камелия, калини и др. и много дървета – ябълки, сливи, вишни, магнолии, рожков, конски кестен, пауловния и т.н. Непременно трябва да  съобразите продължителността на цъфтежа и багрите на цветовете, особено на тези храсти, които участват в цветни композиции.....

Лято
Лятото градината е най-използваема. Тогава се появяват най-много и разнообразни цветове и съцветия. В началото на сезона преобладават пастелните тонове, които по-късно се заменят от жълто-червената гама. В ранното лято господстват цъфтящите храсти – рододендрони, спиреи, божури, люляци, ракитовица, вейгела. Много от тях могат да участват в композиции с други цъфтящи храсти или като допълнение към бордюрите с цветя. След като прецъфтят те въздействат с листната си маса, която обикновено е добър фон за изява на летните цветя.

Цветята на ранното лято се разпукват в края на май и началото на юни. Някои от тях, подобно на пролетните луковични видове, също изчезват след прецъфтяване (мак, маргаритки). Тъй като след тях остават значителни празнини, те трябва да се засаждат поединично или на малки групи. Ярките им едри цветове въздействат дори, ако са малобройни. Удачно е да се използват в средата на лехата или на заден план.

Числото на цъфтящите тревисти растения в средата на лятото значително се увеличава. Освен големия брой многогодишни видове, сега цъфтят и почти всички едногодишни цветя. Те създават трайна украса на градината, поради по-дългия си цъфтежен период. Интензивният им растеж, непретенциозност и продължително цъфтене ги правят идеален избор за всяко кътче на градината. Подреждат се с оглед на разпределението по багри и групиране по височина. Могат да заменят и изчезналите вече пролетни цветя.

Есен
Есента се свързва предимно с обагрените в огнени нюанси листа на дървета и храсти, но съществуват достатъчно много есенноцъфтящи видове, които да красят градината. Сред тях се срещат жълти, виолетови, сини и пурпурни тонове. Голям е изборът за ярки цветни композиции – жълт енчец, кореопсис, рудбекия, пъстри гергини и хризантеми,  виолетови и пурпурни димитровчета и богородички и т.н. Тук подреждането също се съобразява с багрите – сините и лилави цветя стоят прекрасно на фона на храсти с пожълтели листа, но жълтите и оранжеви видове не бива да се поставят пред такива храсти. Ниските есенни цветя се засаждат на преден план, където оптически задържат лехата. По-високите видове се разполагат в средната или задната част на бордюра. Преди да цъфнат, те подсилват с листата си багрите на по-рано цъфтящите растения. Есенните луковични и грудкови растения, като есенен минзухар и циклама, могат да се засадят в предния край на лехата или да се пръснат на малки групи сред ниските многогодишни видове или сред тревата.

Храстите, които цъфтят през есента са ограничен брой: хортензия, прозорче, хебе, ерики, жасмин, калини. Подреждането им се подчинява на същите принципи за хармоничност на багрите и групиране по височина.

Зима
Обикновено зимно време градината се декорира от вечнозелени видове, от растения с интересни и дълго задържащи се плодове, с ярки окраски на кората и клонките. Тогава никой не мисли за цъфтящи видове. Може да ви се стори учудващо, но има някои растения в градината, които цъфтят и през зимата. Така например огромно съкровище представляват хамамелесите. Някои от тях разтварят златисти цветове през януари –март. Има и ерики, които също цъфтят през зимата (февруари-март). В края на снежния сезон с цветове се обсипва и бясното дръвче (Dapne mezereum). Тези растения се използват изключително рядко у нас, но правят извънредно впечатление в този беднен на цветове сезон.

Подреждане по период на цъфтене

1.  Избират се отделни растения или група от водещи многогодишни видове. Те образуват скелета на композицията, обикновено са по-високи и с продължителен цъфтежен период. Задължително се съгласуват по багра с останалите растения в лехата.

2. Пролетните цветя се засаждат по-отзад на малки групи или поединично, така че след прецъфтяване и излиняване да бъдат замаскирани от листата и цветовете на останалите участници в лехата.

3. Летните и есенни цветя запълват останалата част от лехата. По-високите се засаждат отзад, а по-ниските на преден план. Непременно трябва да се мисли дали различните оттенъци се съчетават хармонично.

4. Луковичните и грудколуковични растения се разполагат последни. Раноцъфтящите видове се поставят в средата на лехата, пръснати на малки групи, така че в началото на сезона да покрият с цвят лехата. Късноцъфтящите растения могат да се засадят и на преден план.

Есенните багри на декоративните дървета и храсти

Есенните багри на декоративните дървета и храсти

Вече настъпи един от най-красивите сезони в природата – есента. Светът около нас придобива нов облик, цветовете се променят, растенията се обличат с най-пъстрите си дрехи преди да заспят зимния си сън.

Природата създава неповторими цветни композиции от дървета и храсти, чиито багри са предизвикателство за всеки художник. С течение на времето хората са проучили отделните видове и техните изисквания и сега се опитват да подражават на уникалните природни творения, като сами създават композиции с растения с контрастни или преливащи една в друга багри, които се прилагат в големи площи – най-вече в лесопарковете, градските паркове и алейните насаждения. Всеки човек би могъл да създаде подобна красота в двора или градината си, стига добре да познава баграта на видовете, които ще използва.

Разбира се, за създаването на цветни дървесни групи е необходимо голямо пространство, докато храстите, особено по-дребните, биха могли да се засадят в по-малък двор или в композиция с едно дърво, с което ще създадат красив ефект през есента.

От иглолистните видове блатният кипарис (Taxodium distchum) се обагря в червеникаво-кафяво, което се откроява на фона на останалите иглолистни. Добре е той да се засажда като солитер, привличащ вниманието към себе си.

Гинко (Ginkgo biloba)

Гинкото (Ginkgo biloba) има невероятна есенна багра в златисто жълто. Това красиво дърво може да бъде видяно в някои от нашите градски паркове и градинки, където наесен изпъква пред останалите видове както с окраската си, така и с интересните си по форма ветрилообразни листа.

Високите и величествени тополи се обагрят различно в зависимост от вида. Листенцата на черната топола (Populus nigra) стават яркожълти, а тези на трепетликата (Populus tremula) – червеникаво-оранжеви.

Обикновената бреза (Betula pendula) е изключително ефектна със снежнобялата си кора, на чийто фон нежно трептят златистите листенца. Черният орех (Juglans nigra) също е с жълта багра.

Черeн орех (Juglans nigra)

Често срещаният у нас конски кестен (Aesculus hippocastanum) придобива жълта окраска на листата през есента, но това явление не протича нормално в градските условия, към които кестенът е изключително взискателен. Ето защо листата често опадват и прегарят от сухостта и замърсяването на въздуха, още преди да са пожълтели.

Обикновеният кестен (Castanea sativa) се обагря по същия начин като конския, но той е по-топлолюбив и се среща само в южните части на страната.

Жълто-червеникави стават листата на обикновения бук (Fagus sylvatica). Големите букови съобщества са много красиви наесен.

Червен дъб (Quercus rubra)

Различните дъбове имат различна есенна окраска, преминаваща от розово-жълта към яркочервена. С най-ярка багра е червеният дъб (Quercus rubra), а с по-тъмна – зеленикаво-червена, е блатният дъб (Quercus palustris), който предпочита по-влажни местообитания.

В жълто са обагрени още полският бряст (Ulmus minor), бялата черница (Morus alba), гледичията (Gleditchia triacanthos), японският церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum) и китайският мехурник (Koelreuteria paniculata), чийто ефект се постига не само от листата, но и от плодовете, които също се появяват през листопадния период.

Гледичия (Gleditchia triacanthos)

Японски церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum)

С интересни кафяво-червеникави листа през есента се сдобива мушмулата (Mespilus germanica).

Смолоносен ликвидамбър (Liquidambar styraciflua)

Изключително красиви стават листата на по-рядко срещащия се смолоносен ликвидамбър (Liquidambar styraciflua). Тяхното оцветяване прелива от жълто в оранжево към тъмно пурпурно до тъмно, почти черно виолетово.

Обикновен явор (Acer pseudoplatanus)

Един наистина ефектен род, богат на разнообразни есенни багри, е род явор (клен) – Acer. Обикновеният явор (A. pseudoplatanus), шестилът (A. platanoides), полският клен (A. campestre) и макленът (A. monspessulanum) придобиват златистожълто обагряне с различни по-тъмни и по-светли нюанси. Оранжево-жълт пък е сребролистният явор (A.saccharinum). Баграта на мекиша (A. tataricum) преминава към оранжево-червено, все по-наситена става тази на дланевидния клен (A.palmatum) и най-тъмночервена до кафява е тази на гиналския клен (A. ginnala).

Ясените (род Fraxinus) имат интересна багра, която включва нюанси на тъмнозеленото, преминаващо в червеникаво-розово до жълто.

Kучешки дрян (Cornus sanguinea)

Подобно богатство на багрите при храстите има и при дряновете. Жълто-червени стават листата на обикновения дрян (Cornus mas), жълти са при американския бял дрян (C. stolonifera), червени при кучешкия дрян (C. sanguinea) и много много тъмночервени – при цветущия (великолепен) дрян (C. florida).

Влакнест шмак (Rhus typhyna)

Неповторим декоративен ефект поради преливащите си багри притежават влакнестият шмак (Rhus typhyna), който най-голамо внимание би привличал, ако е самостоятелно засаден, и обикновената смрадлика (Cotynus coggygria), която стои красиво както самостоятелно, така и на групи.

Листопадните видове кисели тръни от род Berberis са прекрасни през есента с оранжево-червените си мънички листенца. Особено ако са под формата на жив плет, тези храсти изглеждат наистина великолепно.

Виргинска хурма (Diospyros virginiana)

В по-топлите райони, най-вече край Черноморието, се отглеждат ефектните хурми. В червеникава багра се оцветяват листата на китайската хурма (Diospyros kaki), позната повече като райска ябълка, а при виргинската хурма (D. virginiana) те добиват златистожълт цвят.

Партеноцисус (Parthenocissus quinquefolia)

От увивните растения най-красив наесен става партеноцисусът (Parthenocissus quinquefolia и P. tricuspidata ). Сградите, които са изцяло покрити от него, сменят цвета на фасадите си през листопадния период със сложно съчетание между виолетово, тъмно пурпурно, розово, жълто и оранжево. Всеки отделен лист притежава уникална смесица от тези багри. Партеноцисусът се обагря трайно и след това листата опадат.

В растителния свят съществуват още много видове, чиято багра се променя красиво през есента. Добре е, когато решим да ги засаждаме, да познаваме техните особености и предпочитанията им на месторастене, за да могат да се развиват пълноценно и в края на вегетационния си период да се обагрят постепенно и трайно, за да създадат неповторима и смайваща композиция. Само тогава ще можем да кажем, че сме се доближили до уникалността на природата, до нейните безгранични красоти, защото всъщност ние никога не бихме могли да я надминем изцяло.

Албиноси в градината

Албиноси в градината

Всички нюанси на бялото може да се разпилеят навън

Всеки цвят влияе върху човека по различен начин. Белият успокоява и допринася за душевно равновесие. В природата почти всяко цъфтящо семейство има своите “албиноси”, които най-често са едни от най-ароматните растения. Ако искате да създадете бяло кътче във вашата градина или балкон, може да комбинирате някои от следните видове: петуния, здравец, роза или клематис. Подходящи са също и маргаритки, стефанотис, космос, гипсофила или жасмин. 

При разполагането на видовете на най-заден план сложете най-високите растения, а отпред завършете композицията с възможно най-дребните и нежни цветове. Видовете, цъфтящи в бяло, не са особено интересни за насекомите, затова пък те ги привличат чрез своя аромат. От едногодишните това са: ароматният тютюн, лобуларията, туберозата, ацидантерата и лилията.
Добри партньори на бялоцъфтящите са растенията с нежни розови и жълти цветове. Яркочервените и оранжевите контрастират с белия цвят и ще нарушат спокойния тон на композицията. Подходящо е да ги комбинирате и със сребристолистни растения, като храстовидната хризантема, цистуса или теснолистната лавандула “Alba” с нежни бели цветове, които ще се открояват и на фона на зеления чимшир, дафиновото дръвче или различни декоративни треви.

Погледнете внимателно и ще видите колко нюанси има белият цвят. Ще откриете кремавожълто, шампанско, слонова кост с примес на синьо. Вечер, когато настане гъст сумрак, белите цветове на бегонията, фуксията или стефанотиса ще светят в тъмното и ще придадат тайнствено звучене на вашето бяло кътче.

Преливане

Листнодекоративните храсти или дърветата с подстригана корона са чудесни партньори на бялоцъфтящите едногодишни растения. Лузитанската круша, произхождаща от Португалия, е особено интересна в комбинация с петунията. Красиви “цветни килими” могат да се получат и от други едногодишни растения като карамфили или еригерон.

Ароматно

Кичестите стъбла на клубеновата тубероза сорт The pearl достигат височина един метър. Цветовете й са ароматни и от столетия се използват в парфюмерийната промишленост. Туберозата е подходяща и за букети.

Цъфтящо кълбо

При правилно и редовно поливане петунията сорт Bright Dream ще се окичи с цветове и почти напълно ще скрие тънките си стъбла.

Висяща кошница за слънчево място

Висяща кошница за слънчево място

Всички растения от тази цветна комбинация обичат слънцето, умереното поливане и високата влажност на въздуха.

 Сенецио ровелеанус

Сенецио ровелеанус /Senecio rowleyanus/ е интересно многогодишно сукулентно растение образува пълзящи надолу плетеници от стебла с кръгли, месести листа и големи (около 2 см. дълги) съцветия с форма на четка, съставени от малки цветчета в бяло, бледо жълто или червено.

Расте най-добре на слънчево място е пореста, добре отцеждаща се почва. Растението не бива да се преполива, а трябва да се изчака между поливанията почвата да изсъхне. Дръжте го на умерена температура и не го излагайте на течение.

Фуксия

Фуксиите са много подходящи за висящи саксии, заради висящите си клонки и арките си цветчета, под формата на камбанка.

Цветчетата растат по две на всяко листо на тънки, обикновено падащи стъбълца, дълги между 2,5 - 5 см. Цветовете може да са в почти всяка комбинация между бяло, розово, червено, пурпурно или лилаво.

Поддържайте почвата влажна и опръсквайте редовно растението. През сезона на растеж торете на всеки две седмици с разтворим тор за цъфтящи.

Подрязвайте фуксията през пролетта, за да окуражите нов цъфтеж. Обикновено листата и цветовете изпадат в края на лятото и началото на есента.

Бръшлян

Изключително издръжливата Hedera helix /английски бръшлян/ се развива добре при всякаква осветеност, включително издържа на ярко слънце.

Засадете растението в богата почва, поливайте го редовно, така че почвата да не изсъхва и пръскайте листата, така че да ги поддържате чисти от прахта.

Опръскването помага за поддържане на висока влажност на въздуха. Подрязвайте бръшляна, за да се развива храстовидно и за да контролирате дължината му.

Колумнея

Колумнеята със своите пълзящи тъмно зелени стебла и цилиндрични светли цветове е много популярно стайно растение, предпочитано за висящи кошници.

Засадете растението в богата на органични вещества пръст. През активния сезон на растеж торете на всеки две седмици.

Поливайте умерено с хладка вода, така че да избегнете появата на петна по листата.

Поддържайте влажност на въздуха чрез опръскване на растението, като спрете за един месец, в който ще се развият цветните пъпки. Ако искате два сезона на цъфтеж, то спрете или ограничете поливането до минимум за период 6-8 седмици, веднъж през лятото и веднъж през зимата.

Висяща кошница за сенчесто място

Висяща кошница за сенчесто място

Много ефектен начин да освежим градината и терасата за това са висящите кошници. Подходящи за тях са почти всички растения, които се гледат в сандъче. Много важен момент е, с какво изложение разполагате и дали мястото е слънчево или сянка. Ето една цветна комбинация, подходяща за сенчесто място:

В случая са комбинирани лесни за отглеждане растения с красиви листа и цветове - бръшлян, копривка и циганче.

A: Маргаритка (Argyranthemum 'Butterfly') – 1

B: Копривка, coleus (Solenostemon 'Rebel Rouser') –1

C: Копривка, Coleus (Solenostemon) 'Versa Green Halo' – 1

D: Лобелия еринус, Lobelia erinus 'Compact Royal Jewels' – 1

E: Циганче, New Guinea impatiens (Impatiens 'Infinity White') – 1

F: Бръшлян (Hedera helix 'Glacier') -- 2

Лятната градина - теория и практика

Лятната градина - теория и практика

Сезонните растения са ефектни в големи самостоятелелни групи или смесени с многогодишни цветя.

ЛЕТНИТЕ СЕЗОННИ ЦВЕТЯ

Летните сезонни цветя се засаждат през май, когато приключва цъфтежът  на пролетните. Разнообразието им е голямо и като видове, и като цветове. Най-разпространени и популярни у нас са тагетесите, петуниите, далията, газанията, агерутумът, кученцата, циганчето. Много ефектни са мушкатата и обичките – те всъщност са многогодишни растения, но се използват като едногодишни. За да внесем индивидуалност в градината, можем да изволзваме още целозия, лихнис, калдъръмче, рудбекия, вербена, циния, комос, гайлардия, иберис, латинка, центаурея – всички те се продават на нашия пазар. Повечето летни сезонни растения се използват заради ярките им цветове. Но има и такива, които се ценят заради колорита и текстурата на листната им маса. Като сенециото например със сребристосивите си листа и ирезинето – с пурпурните. Има варианти на копривка с ярка жълтозелена или червена листна маса. Някои от летните сезонни растения (като рацина, клеомето и каната) имат впечатляващ силует. 

ИЗБОР НА ЦВЕТОВЕ ЗА ГАРДИНАТА

В зависимост от желанието цветният ефект, който искаме да постигнем, може да е смел и агрессивен или пък деликатен и сдържан. Ако целта ни е дързък и контрастен дизайн, можем да смесим противоположни цветове на спектъра – например синьо и оранжево  или жълто и лилаво. В зависимост от това дали смесваме пастелни или интензивни нюанси, се създава различно звучене.

Често най-ефективните бордери и цветни легла са монохромичните или тези, които са микс само от два близки по нюанс цвята – например оранжево и червено, розово и лилаво, светло- и тъмно-синьо. Сивите, сребристите, зелените и белите цветове са подходящи, когато търсим ефект  на спокойствие или искаме да отдъхнем от наситените нюанси. Изборът на цветове за градината зависи от настроението и въздействието, което искаме да създадем. Силен цвят може да се използва, за да се отведе погледът до конкретна част на градината, докато сините, лилавите и сивите нюанси изглеждат «отдалечаващи се». С тези цветни ефекти може да се създаде оптична илюзия за по-голяма градина, ако например се посадят  червени рози на преден план, а в по-отдалечена част – синьо-зелени растения.

АРАНЖИРАНЕ
Летните сезонните растения са ефектни както в големи самостоятелни групи, таки и смесени с многогодишни цветя. Красиви са и съчетани с ниски храсти  и почвопокривни растения, с луковични цветя и даже с плодни дървета и зеленчуци. Аранжирани в чисти групи, сезонните цветя са акценти в градината – нищо друго не може да й придаде такъв колорит. Те са ефектни чак до късна есен, когато ги попарят сланите. Яркото цветно петно е много подходящо за подчертаване на определени форми от композицията на градината. А в новосъздадените външни пространства, където току-що засадените растения са още дребни и не са се сгъстили, сезонните цветя могат да придадат бърз цвят и ефект. За по-представителните градини са подходящи и по-сложни цветни фигури, като се използват няколко вида сезонни растения или се съчетаят сезонни с ниски подрязани вечнозелени храсти и почвопокривки.

Сезонните цветя са подходящи и в случаите, когато искаме да направим ярък, нестандартен килим. Есшолцията, лобуларията  и иберисът са подходящи за слънчеви места, а циганчето – за сенчести. Увивните и катерливи сезонни растения (като някои видове латирус и латинка) са безценни за малки пространства. А също и в случаите, когато искаме да трансформираме бързо стени или огради в завеси от листа и цветове. Много предпочитан е декоративният грах, който освен цвят има и приятен аромат. Фазеолусът (вид боб) осигурява гъст листен екран, дребни цветчета и ядливи плодове. Ипомоеята и тунбергията  могат да се вият около колони на перголи и други архитектурни елементи в градината, придавайки им изобилие от цвят.

Посадени в съдове, сезонните цветя са красиви акценти в градината или терасата. Падащите сезонни (петуния, лобелия, вербена) са много подходящи в кошница или сандъчета, самостоятелно или съчетани с вечно-зелени ниски и падащи растения – като евонимус радикан и винка.

ЗАСАЖДАНЕ
Засаждането на летните сезонни цветя става през май. Преди да посадим разсада, почвата трябва да се прекопае на двайсетина см дълбочина, да се разбият буците, след което да се смеси с пясък и прегоряла оборска тор до получаването на фина смес. След това мястото се подравнява с гребло. Засаждането става с малка лопатка или садило. Дълбочината на дупките  е такава, че коренчетата да влязат удобно и без да се подгъват. След това почвата около растението се уплътнява добре, полива се обилно с лейка или с маркуч на слаба струя. Първото поливане е по-отделно на всеки корен. Засаждането на растенията се прави в редове шахматно, следвайки формата на цветно петно. Разстоянията между тях са 10-15 см в зависимост от вида на растението.

 

ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАТИВНИЯ СЕЗОН

Периодично (на 2-3 седмици) почвата около цветята трябва да се разрохква на дълбочина 4-5 см, като се внимава да не се повредят корените им. Трябва да се плеви при всяка поява на плевели, както и 1 -2 пъти седмично да се махат прецъфтелите цветове. Полива се в зависимост от атмосферните условия, обикновено 2-3 пъти седмично.  За да цъфтят изобилно и с едри цветове, сезонните трябва да се подхранват  на 3-4 седмици с комбинирани (NPK) или органични (оборски или птичи) торове.