Есенните багри на декоративните дървета и храсти

Есенните багри на декоративните дървета и храсти

Вече настъпи един от най-красивите сезони в природата – есента. Светът около нас придобива нов облик, цветовете се променят, растенията се обличат с най-пъстрите си дрехи преди да заспят зимния си сън.

Природата създава неповторими цветни композиции от дървета и храсти, чиито багри са предизвикателство за всеки художник. С течение на времето хората са проучили отделните видове и техните изисквания и сега се опитват да подражават на уникалните природни творения, като сами създават композиции с растения с контрастни или преливащи една в друга багри, които се прилагат в големи площи – най-вече в лесопарковете, градските паркове и алейните насаждения. Всеки човек би могъл да създаде подобна красота в двора или градината си, стига добре да познава баграта на видовете, които ще използва.

Разбира се, за създаването на цветни дървесни групи е необходимо голямо пространство, докато храстите, особено по-дребните, биха могли да се засадят в по-малък двор или в композиция с едно дърво, с което ще създадат красив ефект през есента.

От иглолистните видове блатният кипарис (Taxodium distchum) се обагря в червеникаво-кафяво, което се откроява на фона на останалите иглолистни. Добре е той да се засажда като солитер, привличащ вниманието към себе си.

Гинко (Ginkgo biloba)

Гинкото (Ginkgo biloba) има невероятна есенна багра в златисто жълто. Това красиво дърво може да бъде видяно в някои от нашите градски паркове и градинки, където наесен изпъква пред останалите видове както с окраската си, така и с интересните си по форма ветрилообразни листа.

Високите и величествени тополи се обагрят различно в зависимост от вида. Листенцата на черната топола (Populus nigra) стават яркожълти, а тези на трепетликата (Populus tremula) – червеникаво-оранжеви.

Обикновената бреза (Betula pendula) е изключително ефектна със снежнобялата си кора, на чийто фон нежно трептят златистите листенца. Черният орех (Juglans nigra) също е с жълта багра.

Черeн орех (Juglans nigra)

Често срещаният у нас конски кестен (Aesculus hippocastanum) придобива жълта окраска на листата през есента, но това явление не протича нормално в градските условия, към които кестенът е изключително взискателен. Ето защо листата често опадват и прегарят от сухостта и замърсяването на въздуха, още преди да са пожълтели.

Обикновеният кестен (Castanea sativa) се обагря по същия начин като конския, но той е по-топлолюбив и се среща само в южните части на страната.

Жълто-червеникави стават листата на обикновения бук (Fagus sylvatica). Големите букови съобщества са много красиви наесен.

Червен дъб (Quercus rubra)

Различните дъбове имат различна есенна окраска, преминаваща от розово-жълта към яркочервена. С най-ярка багра е червеният дъб (Quercus rubra), а с по-тъмна – зеленикаво-червена, е блатният дъб (Quercus palustris), който предпочита по-влажни местообитания.

В жълто са обагрени още полският бряст (Ulmus minor), бялата черница (Morus alba), гледичията (Gleditchia triacanthos), японският церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum) и китайският мехурник (Koelreuteria paniculata), чийто ефект се постига не само от листата, но и от плодовете, които също се появяват през листопадния период.

Гледичия (Gleditchia triacanthos)

Японски церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum)

С интересни кафяво-червеникави листа през есента се сдобива мушмулата (Mespilus germanica).

Смолоносен ликвидамбър (Liquidambar styraciflua)

Изключително красиви стават листата на по-рядко срещащия се смолоносен ликвидамбър (Liquidambar styraciflua). Тяхното оцветяване прелива от жълто в оранжево към тъмно пурпурно до тъмно, почти черно виолетово.

Обикновен явор (Acer pseudoplatanus)

Един наистина ефектен род, богат на разнообразни есенни багри, е род явор (клен) – Acer. Обикновеният явор (A. pseudoplatanus), шестилът (A. platanoides), полският клен (A. campestre) и макленът (A. monspessulanum) придобиват златистожълто обагряне с различни по-тъмни и по-светли нюанси. Оранжево-жълт пък е сребролистният явор (A.saccharinum). Баграта на мекиша (A. tataricum) преминава към оранжево-червено, все по-наситена става тази на дланевидния клен (A.palmatum) и най-тъмночервена до кафява е тази на гиналския клен (A. ginnala).

Ясените (род Fraxinus) имат интересна багра, която включва нюанси на тъмнозеленото, преминаващо в червеникаво-розово до жълто.

Kучешки дрян (Cornus sanguinea)

Подобно богатство на багрите при храстите има и при дряновете. Жълто-червени стават листата на обикновения дрян (Cornus mas), жълти са при американския бял дрян (C. stolonifera), червени при кучешкия дрян (C. sanguinea) и много много тъмночервени – при цветущия (великолепен) дрян (C. florida).

Влакнест шмак (Rhus typhyna)

Неповторим декоративен ефект поради преливащите си багри притежават влакнестият шмак (Rhus typhyna), който най-голамо внимание би привличал, ако е самостоятелно засаден, и обикновената смрадлика (Cotynus coggygria), която стои красиво както самостоятелно, така и на групи.

Листопадните видове кисели тръни от род Berberis са прекрасни през есента с оранжево-червените си мънички листенца. Особено ако са под формата на жив плет, тези храсти изглеждат наистина великолепно.

Виргинска хурма (Diospyros virginiana)

В по-топлите райони, най-вече край Черноморието, се отглеждат ефектните хурми. В червеникава багра се оцветяват листата на китайската хурма (Diospyros kaki), позната повече като райска ябълка, а при виргинската хурма (D. virginiana) те добиват златистожълт цвят.

Партеноцисус (Parthenocissus quinquefolia)

От увивните растения най-красив наесен става партеноцисусът (Parthenocissus quinquefolia и P. tricuspidata ). Сградите, които са изцяло покрити от него, сменят цвета на фасадите си през листопадния период със сложно съчетание между виолетово, тъмно пурпурно, розово, жълто и оранжево. Всеки отделен лист притежава уникална смесица от тези багри. Партеноцисусът се обагря трайно и след това листата опадат.

В растителния свят съществуват още много видове, чиято багра се променя красиво през есента. Добре е, когато решим да ги засаждаме, да познаваме техните особености и предпочитанията им на месторастене, за да могат да се развиват пълноценно и в края на вегетационния си период да се обагрят постепенно и трайно, за да създадат неповторима и смайваща композиция. Само тогава ще можем да кажем, че сме се доближили до уникалността на природата, до нейните безгранични красоти, защото всъщност ние никога не бихме могли да я надминем изцяло.