Практически те са може би единствените останали и до днес символи, които са използвани във всички сфери на човешкият живот – религия, медицина, образование, политика, митология, мода, хранене и много други.
Ще ги намерите в древните учения на хората, във вярванията и митовете им. Например религиите. Освен че всяка една отдава почит на някакво свръхестествено създание или създания, които следят стъпките на хората и ги наказват, друго общо нещо в тях са именно цветята. В абсолютно всички познати на човечеството религии ще намерим по някое цвете, изиграло ключова роля.
В ранното християнство например цветята са считани за символ на победата над смъртта и надеждата на възкресение. Трънният венец на разпнатият Христос е направен от глог, важно растение, което притежава и лечебни свойства. Бялата лилия изпраща мъртвите във вечния им дом, а да не забравяме и големия християнски празник Цветница, на който празнуват всички с имена на цветя. Вечното възраждане на цветята, християнството свързва с вечния живот на човешката душа. И поради и това цветя се носят и поднасят на много тържествени поводи – кръщене, сватба, причастие и др.
Будизмът е много по-философски настроен към цветята. Освен, че се отнасят много сериозно към самите растения, много от тях са символ на цели страни. Катохризантемата, която се счита за свещено цвете и символ на Китай. Лотосът пък още преди зараждането на будизма е било свещено растение в отново в Китай, което е символизирало чистотата и целомъдрието, плодородието и свята сила. Едно мистично цвете, носител на много символика и нежна красота. Друго растение, което и до днес може да се види във всеки будистки храм, улици, обществени паркове и частни градини е Райтия религиозна. С голямо религиозно значение в будисткото учение. Това цвете е едно от най-полезните и красиви, което расте на воля и в изобилие в тропиците. Представлява храст, обсипан с гъвкави клонки и бели цветчета, пръскащи невероятен аромат. Растението може лесно да се отглежда и у дома, позволява подрязване на клонките и е много популярно в Тайланд.
Езическите култури изобилстват от цветни символи. Които през времето, метаморфозите на различните вярвания и култури са се пренесли и до днес, под една или друга форма, но запазени и носители на своя първоначален смисъл и замисъл. Като за начало езическите култове са почитали природата като отделна сила, на която са се кланяли, която са омилостивявали чрез пренасяне на дарове и разчитали нейните символи. Славяните например са били тясно свързани със земята и нейните загадки. Те вярвали, че светът е едно голямо дърво, като стъблото му е животът, през който човек преминава, короната е царството където живеели боговете и където праведните се възнасят, а корените – царството на мрака и грешните. От тях именно идва празникаЦветница /Връбница/, който тогава е бил тясно свързан с пролетта, със събуждането на всичко живо за нов живот, със събуждането на земните и дървесни сокове, които са донасяли и благоденствие на хората. И който празник естествено след това при новата религия в региона, е бил трансформиран, но не загубен, за да може хората по-лесно да приемат новия и единствен Бог. Един от обичаите на Лазаровден – пускането на венците от момите по течението на реката, всъщност се корени именно в славянската религия. Венците са били дар за богинята Лада – закрилница на семейството и любовта. А яйцата, които лазарките събират преди това по домовете, пеейки песни за здраве, са били всъщност символ на живота и младостта – ето защо лазарките са млади, неомъжени момичета.
Освен в религиозните обреди, митове и митологиите,цветя ще намерим и като символи на цели държави, обичаи, професии, ако щете. Едва ли някой би могъл да сбърка кленовия лист на знамето на Канада, където се добива и прочутия кленов сироп. Китайската роза пък /хибискус/ не е символ на Китай, както може да си помислите, а на Хавай. Именно от това цвете са изработени венците, с които туристите и гостите са посрещани на Островите. Цветето-символ на Южна Корея е дървовидната ружа – като символ на безсмъртната природа на страната. Швейцария, тази перфектна алпийска дестинация, рай за всички скиори се свързва с еделвайса – планинско, рядко цвете. Французите си обичат цветето Крем, германците – синята метличина, португалците – лавандулата, в Испания символ на страната е нара, в Русия – лайката. Във Финландия като национален символ са определили нежната момина сълза, растяща на воля по поляни, а Дания и Ирландия – детелината. Естествено Холандия – лалето, с чиито венчелистчета е известна по цял свят, а Великобритания – бялата роза. Нашата страна пък е под ароматните цветове на червената роза – символ и на добива на най-безценното, скъпо и трудно добивано розово масло и полята с маслодайна роза.
И още много, много цветя и държави, хора, и символи. Трудно ще ни бъде да опишем животът на цветята, така сложно и многостранно преплетен с този на човешката цивилизация. Защото и двете са се развивали и израствали заедно. И ако едното е непреходно /цветята/, то другото – човешките устои и морални ценности са се менили с течение на времето.
Така че, когато решите да направите незабравим подарък на любим човек, не пропускайте букета с ароматни цветя или пък саксия със стайно, декоративно цвете. Защото макар и цветя да се подаряват от векове, това винаги ще остане едно любимо клише за човека – поднасяйки красив цвят, вие казвате на човека отсреща Ти си необикновен/а, неповторим/а като тези цветове и аз те ценя като никой друг. А какво повече му трябва на човек от едно такова признание, идващо от точния индивид?
Няма коментари:
Публикуване на коментар