Красив зелен килим

Как преди да постигнем съвършенството на английската ливада, да изпитаме удоволствието от добрия тревен килим в реални срокове от битието си Наричат тревата коса на земята и едва ли има по-силно и по-вярно определение от това. Нейните владения в природата тръгват от морския бряг и от леговищата на реките и се извисяват до пустия свят на скалите по планинските зъбери и само отсъствието на тревата в един пейзаж може да ни даде представа какъв всемогъщ диригент на природата е тя.Тревата е най-всеобхватния представител на връзката ни с природната среда във все по-урбанизиращия се свят, тя е първата спасителна ръка там, където е нанесло пораженията си пренебрежителното екологично мислене и като се започне от цели географски райони и се стигне до един обикновен човешки дом. Но, разбира се ние нямаме време да косим и поливаме в продължение на три века, за да постигнем съвършенството на “своята трева”, както гласи популярната английска рецепта. Това обаче съвсем не отменя нуждата от къртовски труд и значителни средства, които да осигурят елитна трева в даден двор или на обществен терен. И в тази връзка в следващите редове, без претенции за изчерпателност и нови научни открития, ще се опитам да систематизирам най-важните моменти, свързани с изграждането и най-вече с подръжането на една истински добра трева, продиктувани преди всичко от опита и практиката. ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ЗАТРЕВЯВАНЕ За пълната обработка на почвата само ще повторим, че: При изграждането на спортни терени – извършва се пълна обработка на почвата на дълбочина 50-60см. При изграждането на терени от прков тип и в дворните градини – почвата се обработва с мото-култиватор на дълбочина 20-30см. По-съществен при предсеитбената обработка е въпросът за по подобряването на хранителния режим на почвите тяхната структура и водно-физичните им свойства. Най-доброто средство за тази цел си остава внасянето на добре прегорял оборски тор заедно със суперфосфат. Това спомага за постигането на дълготраен хумус, усилва се затоплянето на почвата и се подобряват трайно нейната структура и влажност.Но наред с всички тези предимства оборският тор има и един много съществен недостатък – спящите семена на плевели в него, които впоследствие са истински бич за тревното насаждение. Те нарушават естетическия вид на тревата, затормозяват растежа й и я замърсяват с окапалите си листа. Освен това плевели са предимно агресивни видове, които бързо започват да конкурират и да доминират над останалите треви в насаждението. Практически е невъзможно да бъдат елиминирани освен, ако не се третират неколкократно с тотален хербицид. И това трябва задължително да се направи, ако наистина държите на крайния резултат. Алтернативен вариант, за да избегнете всички тия неприятности е: при първоначалната обработка на почвата да се внесат комбинирани N P K торове /N P K – 15 15 15/. Те се внасят при пълната обработка на почвата с норма: 20-30кг/дка – за екстензивно поддържани терени 35-40кг/дка – за интензивно поддържани терени Последващата обработка на почвата – грубото и фино заравняване на терена не се нуждаят от коментар. ВИДОВЕ ТРЕВИ ЗА ТРЕВНИ НАСАЖДЕНИЯ  Въпросът “Чист вид или смеска? “ също не се нуждае от коментар. Засяването с един вид /монокултура/ крие очевидни рискове, поради повишените изисквания на този род насаждения и специалистите добре знаят това. Предимствата на тревните смески са всеизвестни и доказани от практиката – различната бързина на растеж дава и първоначален ефект, и осигурява дълговечността на тревния чим. Постига се пълно-трайно използване възможностите на почвата. Чимът е с по-голяма еко-пластичност, жизненост и устойчивост, и по-бързо се приспособява към условията на растеж на конкретното място. Постига се равномерно склопен, конкурентноспособен и плътен чим благодарение на различните жизнени форми, които взаимно се допълват без да се подтискат. Употребата на подходящи тревни смески е една от главните и решаващи предпоставки за получаване на качествена тревна покривка, но в никакъв случай не е единствената. Очакваният резултат се постига при наличието на съответните условия на место-растене и осигуряване на подходяща техника за нейното създаване и поддръжка. При изборът на тревна смеска трябва задължително да се вземат под внимание – развитието на видовете в различните климатични условия / всеизвестно е, че у нас се работи предимно с чужди култиватори/ и развитието на отделните видове включени в смеската при тях. От значение е вида на почвата и реакцията на почвения разтвор. Трябва да се знае степента на поддръжка на терена след изграждането му и начина на използване на тревната площ. Всъщност начина на използване като,че ли надделява при определяне на вида на смеската, с която ще работим . Например: - тревни площи за декорация /елитни, представителни и паркови терени без интензивно натоварване/ – нужни са нежни и гъсти видове, издържащи на чести и къси коситби; - тревни площи за отдих /с по-висока степен на натоварване/ – нужна е смеска от видове, които да осигурят добър естетически вид, издържливост дори на интензивно натоварване, лесно и бързо настаняване и добра регенерация на видовете, икономична поддръжка; - при тревни площи за спорт – задължителна е устойчивост на утъпкване и късане на тревата; Не на последно място, всеки специалист трябва да има поне обща представа от основните видове житни треви, които се използват при съставянето на смеските. Всеки държащ на името си търговец на тревни смески е длъжен да даде видовия състав и процентното съдържание на всеки един култиватор включен в смеската. На базата на това ландшафтният архитект може да определи сам за себе си дали тази смеска отговаря на изискванията на тревната площ, която той иска да изгради. Затова е препоръчително тревните смески да се купуват от специалист , занимаващ се в тази област на озеленяването. СЕЗОНИ И ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ Практиката показва, че семената показват добра кълняемост и при ранен /март-април/, и при късен /септември-октомври/ посев. Но тук трябва да отбележим както рисковете, така и предимствата, които съпътстват съответното време на засяване. При ранното пролетно засяване, поради ниските почвени температури , семената покълват значително по-бавно. В сравнение обаче с условията през следващите месеци, когато е възможно да настъпи засушаване, ранното сеене е с предимство, тъй като влагата в почвата е достатъчна за набъбването и покълването на семената. Рискът в този период е друг: ако настъпи екстремно застудяване през март има опасност младите поници да измръзнат и да се компрометира цялото насаждение. Предимствата и недостатъците при късното есенно засяване са същите. През летните месеци, когато влагата в почвата е крайно недостатъчна рискът е един – от изсъхване. Изводът е един: при осигурена интензивна поддръжка, респективно поливане, сеенето може да се извършва през целия период от март до октомври. Ако възможностите за поливане са минимални трябва да използвате на първо място тревна смеска от предимно сухоустойчиви видове и да се съобрази времето за сеене. Понякога се налага много късен посев – ноември , декември. В този случай трябва да се разчита на това, че не покълналите семена издържат много ниски температури, т.е. те “приспиват” под снега цяла зима и напролет поникват дружно, вкореняването и братенето на пониците протича нормално. Но много трябва да се внимава, защото покълналите семена измръзват едва при температура –3 С, -5С. И все пак времето между май и август при осигурена интензивна поддръжка може да се окачестви като най- добро за стопроцентово покълване на семената. ТЕХНИКА НА ЗАСЯВАНЕ За да се спази последователността на отделните операции тук ще отбележим само следното. Качественото и равномерно засяване на семената е основна предпоставка за добър резултат. Това трудно се постига ръчно , затова задължително трябва да се сее механизирано. У нас масово се използват ръчните сеялки. Преди сеене е необходимо добре да се смесят семената в смеската. Сее се на кръст. Нормата е 30 кг/дка. Ако се търси бърз първоначален ефект, нормата може да бъде завишена и на 35-40кг/дка, но не и по-висока, защото впоследствие се затормозява развитието на младия посев. Семената се зариват с тънък слой почва и се валират с тежък валяк. Валиране не се препоръчва при тежки и свързани почви. КОСЕНЕ След избора на тревна смеска косенето е най-важната операция за получаване на гъст килим и солидно тревно покритие. При новосъздадени посеви първа коситба извършете, когато тревата достигне 6-7см. При правилно проведени отгледни грижи за младия посев това обикновено става за около 20 дни. Тази коситба е решаваща за вкореняването и сгъстяването на тревния чим, тъй като осигурява достъп на светлина, с което се усилва асимилацията във възела на братене и се стимулира развитието на пониците. Първата коситба не трябва да е по-ниска от 4 см., защото възниква опасност от прегаряне на пониците и се отслабва кореновата им система. Валирайте два дни преди първа коситба . Това е задължително. Втора коситба се прави, когато тревослоя отново достигне 6-7см. И от този момент нататък тревата се поддържа на височина, както следва: - за паркови терени без интензивно натоварване - 3-4 см. - за спортни и терени с интензивно натоварване по време на ползване - 2-3 см. - извън времето на ползване - 4 см. - сенчести терени - 4-5см. Височината на рязането зависи и от видовете включени в тревната смеска, тъй като тя оказва съвсем пряко влияние върху формирането на тревните общества. Опита показва, че високото косене /5-6см / “покровителства” по-високите треви /райграс, ливадна власатка/ , а ниското косене стимулира развитието на ниските /ливадна метлица, полевица и др./ Например при райграса листната маса е разположена на повече от 2,5 - 3см. над основата на издънките и при ниското му косене се затруднява неговото издънко-образуване. Обратно: при треви с ниско разположени приземни издънки и листа /издънкова червена власатка/, ниското косене е стимулиращо, тъй като осигурява повече светлина и въздух. При ниското косене според някои западни автори се задържа братенето на растежа на по-високите треви и се стимулира асимилацията на бавнорастящите и ниски треви. Не без значение е и начина по който се коси. В момента в България масово се използват предимно роторни косачки. Те не са особено подходящи, най-вече при първите коситби. При роторното завъртане на ножа се получава ефект на завихряне и заедно с окосената трева се увличат и изтръгват голяма част от младите поници. Предимството им е, че с тях можете да косите висока трева. Почти навсякъде в развитите страни се коси с така наречените витлообразни косачки. Те основно се използват при поддръжката на терени с интензивно натоварване и чести коситби. У нас засега на пазара, можете да намерите само ръчният им вариант. Следва въпроса за честотата на косенето. Тя е продиктувана от височината и интензивността на растеж на тревите. Други фактори, които влиаят са : климат / през сухо и горещо време е добре тревата да се остави малко по-висока , за да се намали изпарението на вода от почвата , степен на използване на тревното насаждение, период на използване. Определено трябва да знаем и как да косим – това не е лесна задача. При лошо окосена трева се създават предпоставки за развитието на плевели, тревата се уврежда, пожълтява, деформира и губи естетическата си стойност. Ето някои от ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА КОСЕНЕ: - Никога не отнемайте повече от 1/3 от височината на тревата при една операция /при пораснала трева съкращаването трябва да става постепенно в рамките на 5-7 дни, без да се допуска оголване на основата отведнъж. Особено чувствителни в това отношение са влаголюбивите видове/ - Оставянето на окосената трева е недопустимо /изключение правят случаите на интензивно поддържане 7-8 коситби месечно/. Остатъците от косенето задължително трябва да се събират. При натрупването на суха трева върху тревата тя се задушава, пожълтява, а освен това се създава и предпоставка за развитието на гъбни болести. Нарушава се водновъздушния режим на почвата. Затруднява се торенето. - За предпочитане е да се коси в сухо време, но ако продължително вали – не трябва да чакате. По- добре е да се окосите мокра трева, отколкото да се остави да порастне. - Косачката трябва да се движи в определен ред и посока и да не се правят деформации заради повторно минаване - Трябва да отбележим, че в добре развитите в това отношение страни се използват и продукти за забавяне на разтежа, които все още ги няма у нас ВОДАТА И ТРЕВАТА  Теоретично погледнато тревата се развива благодарение на светлина, карбонатен окис, минерали и прясна вода. Нуждите на тревата от вода са огромни, защото тя представлява 80% от самата нея. Добре е водата да идва естествено с дъжд, но при нашите климатични условия от май до юни, резервите от вода в почвата определено не достигат, за да компенсират нарастващата консумация на тревата. Затова поливането е крайно необходимо, за да запазим естетическите й качества. Начина на поливане е безспорно чрез дъждуване, защото: - Поливайки така не рискуваме да съберем семената на групи при млад посев; - Водата попива бавно и постепенно и напоява в дълбочина; - Водата се обогатява с кислород, което влияе благоприятно върху биологичните и химични свойства на почвата; - Подобрява се микро-климата за останалата паркова растителност; При решаването на проблема с водния дефицит в почвата и честотата на напояването трябва да се имат предвид: - Индивидуалната нужда на отделните видове включени в смеската – влаголюбиви или сухоустойчиви. Например Poa и Agrostis са изключително лакоми за вода, докато видовете Festuca arundinacea и Festuca rubra са по-сухоустойчиви. - Резервите от вода в почвата – Снабдяването с вода на тревата от почвата зависи от нейното естество, структура, както и от поемния обем на кореновите системи. За съжаление не всичката вода в почвата е достъпна за растенията /тук се отчитат различните видове изпарения, проникването в дълбочина и др./. Тежките глинести почви задържат повече вода , която обаче не е достъпна за корените поради неблагоприятния им водновъздушен режим. Структурните, аерирани и дренирани почви, трябва да се поливат по-често . но в тях тревата се чувства по-добре, защото усвоява така наречения лесно използваем резерв. - Вида и начина на торене – добавянето на калиева основа и магнезий увеличават толерантността към суша на тревите - Степента на поддръжка- ! Ниско косената трева има значително по-големи нужди от вода - Сезоните и климата - Ефектът “наклон” – наклонът редуцира инфилтрацията ; при 10% наклон времето за поливане трябва да се удвои - Възрастта на тревното насаждение – нуждите от вода на младия посев са почти двойни в сравнение с тези на изградения вече тревен чим УВЯХВАНЕ Този знак никога не лъже. То е настъпило тогава, когато тревата повече не се вдига щом е стъпите върху нея. Цветът й потъмнява. В този случай тревата не трябва повече да бъде утъпквана и е необходимо леко поливане преди нормалното такова. АЕРИРАНЕ. ВЕРТИКУЛИРАНЕ. ОПЕСЪЧАВАНЕ Аерирането е една малко позабравена операция при поддръжката на българските тревни площи, но съвсем неоснователно. При аерирането или дълбоко пробождане на почвата / дълбочина 6-12см /, каквото представлява то всъщност има за цел да извлече част от корените на сплъстения тревен чим, като едновременно с разреждането се повишава общата регенеративна способност на тревите. По този начин се унищожават и голяма част от двусемеделните плевели. Аерирането се извършва ръчно или механизирано. Аераторните машини издълбават по цялата повърхност на уплътнения чим дупки на разстояние 15-20см. В зависимост от вида на машината аераторите правят от 50 до 400 дупки/кв. м. Вертикулирането е операция, която се извършва върху силно уплътнен терен със машини тип култиватори. Те прорязват повърхностния слой на почвата и разрязват чима, с което се стимулира регенеративната способност на тревите, а същевременно и се аерира. Освен това получените лехи от минаването на машината са подходящ момент за наторяване и опесъчаване. Една добре поддържана тревна площ след време оформя трайно, гъсто и солидно тревно покритие. Но изключително голямата гъстота на тревния чим не само, че не е желателна, но е и вредна защото: - затруднява се достъпът на светлина до възела на братене; - затруднява се достъпът на въздух до почвата, респективно се задушават корените на насаждението; - уплътнения тревен чим засъхва в основата и придобива жълто-зелен цвят; - намалява се регенеративната способност на тревите; - създават се предпоставки за развитието на плевели; Затова аерирането и вертикулирането се явяват най-радикалните методи за подмладяване и подобряване, еластичността на тревния чим. Усилва се жизнеспособността и конкурентно-способността на културните житни треви спрямо плевелите. В България в момента тези операции не се извършват често и механизирано. Липсват машини. Ето защо алтернативен вариант за вертикулиране е: да се “разреши” тревата с аераторно гребло в две противоположни посоки перпендикулярни една на друга. По този начин сравнително добре се изважда сухата трева от основата на чима, освобождава се пространство и се дава възможност на тревата да диша. Преди да се проведат тези две операции тревата трябва да бъде ниско окосена /около 2-3 см./. Вертикулирането се извършва в периода на активна вегетация от май до септември както следва: - За спортни и интензивно натоварени терени 2-3 пъти в годината - За паркови терени един път годишно Аерирането трябва да се извърши поне веднъж в годината, но ако се забелязва видимо уплътняване на почвата може да се аерира до 5 пъти годишно, без притеснения относно състоянието на тревата. И след двете операции следва грижливо да се съберат остатъците. Трябва да се опесъчи, валира, полее и натори. Опесъчаването е важно , защото с него още веднъж подобряваме: - структурата на почвата; - водно-въздушния режим на почвата; - стимулираме на вегетативната способност на тревния чим / острите зърна на пясъка разрязват корените на тревата/ ; Не без значение е видът на пясъка, който се използва. Той трябва да не съдържа химични примеси, соли/ морски пясък/ и др. вредни за корените вещества. Пясъкът трябва да е с pH 5-5,5 . Желателно е зърната да са с големина : - 0-4 мм за спортни и паркови терени; - 0-3мм за хиподруми; - 0-2мм за голф-игрища; Не трябва да се използва изключително фин пясък, със структура близка до пепел защото може да се предизвика обратен ефект, а именно: затлачване на терена или запушване на дренажни тръби. На големи терени пясъкът се разхвърля машинно , а на по-малките ръчно. Пясъкът се разхвърля , така че да запълни дупките от аерирането и браздите от вертикулирането и да бъде и в слой около 1см на останалата част от терена. Дебелината трябва да е разпределена равномерно, без неравности и бабуни. Препоръчителната норма е 2 - 3 куб.м. за година , за терен от 1дка. При тежки и свързани почви нормата може да се удвои, т. е. 6 – 9 куб.м. ТРЕТИРАНЕ СЪС СЕЛЕКТИВНИ ХЕРБИЦИДИ И най-грижливо поддържаната ливада се напада от плевели. “Заразяването” с плевели е много бързо, особено когато в съседство има неокосени поляни или запуснати тревни площи. Почвата е едно истинско находище на семена и самият факт, че я обработваме, почистваме и създаваме “легло” за семената създава предпоставки за поникването на много от тях, чиято жизнено способност в почвата е забележителна. В този случай третирането със селективни хербициди , които унищожават плевелите и запазват културните житни треви е едно много добро решение. За използването на тези препарати могат да се дадат само някои съвети, които да увеличат полезното им действие, а самата дозировка и начина на приложение изрично се упоменават в упътването на отделните опаковки. Какво трябва да се знае ? 1. Във всички случаи е задължително да се запознаете с упътването на производителя; 2. Третирането да се прави в спокойно безветрово време с температури на въздуха 10-15 С 3. Преди третирането тревната площ трябва да е добре полята, за да се напоят листата на плевелите и да се увеличи ефекта от пръскането; 4. Третирайте върху листа без роса и не трябва да има валежи в продължение на min 12 – 24h след пръскането; 5. Плевелите се третират в период на пълна вегетация, т. е. 1 – 2 седмици след последното косене; 6. Не трябва да се коси точно преди и след третирането, тъй като по-голяма част от активните материали няма да имат време да подействат; ТОРЕНЕ – нуждите на тревното насаждение С периодичното косене и честото поливане на тревата, се намалява съдържанието на хранителни вещества в почвата и тя се отмива. За да се възстанови баланса е нужно да се тори. Най-добрия и правилен начин да се установят точните норми на торене е: 1. Да се направи анализ на почвата, за да се определи нейното физично и химично състояние, както и да се установят теоретично резервите й от хранителни вещества; 2. Анализ на растението – Анализът на растението позволява реален и незабавен контрол на доброто или лошото усвояване на хранителни елементи от почвата; абсорбирането и асимилирането на минералите от растенията могат да бъдат възпрепятствани по няколко причини: климатичен стрес, блокиране на ниво почва, недостатъчна или прекалено интензивна поддръжка. Така трябва да се прави, но на практика почти никога няма време за това. Затова е важно да се отбележат някои основни моменти по отношение на торенето, предимно с практическа насоченост. Всеизвестно е, че добра трева се прави върху кисела до умерено кисела почва /pH 6/. В резултат на многобройни и целенасочени опити е установено, че различните по химичен състав торове, бързо променят почвената реакция и на тази промяна тревата също бързо реагира. Като цяло житните треви са толерантни към азотното торене. Поддържането на оптимален показател на pH в английските тревни площи се постига благодарение на киселинността на амониевия сулфат. Именно с него се формират известните английски ливади и се унищожават плевелите, тъй като за тяхното развитие е оптимална алкалната среда. Така се налага извода, че алкалните азотни торове, въпреки високото си азотно съдържание пречат на развитието на тревите и фаворизират плевелите. И днес в Англия амониевата селитра, която прави по-кисела почвената реакция си остава класическия тор. Освен това при подхранване с физиологично кисели торове се повишава студо- и сухо-устойчивостта на тревата. При поддръжката на тревните площи следва да се използват предимно минерални торове и то предимно комбинирани NPK торове. Те имат няколко съществени предимства: 1. Чисти са от примеси и не заразяват почвата с плевели; 2. В своята формула съдържат балансирано съотношение NPK, което се явява оптимално за развитието на трево-слоя. При торене с комбинирани торове всички хранителни елементи попадат едновременно, навсякъде в почвата и така храненето на тревите е равномерно и резултатно. При използване на отделни химични съединения за торене ефектът е почти незадоволителен.