Водните растения – кои, къде и как

Напоследък в архитектурата както на обществените, така и на частните градини все по-често се включва декоративна водна площ. Нейното естетическо оформяне е свързано с определени познания, сред които познанията върху особеностите на използваните растения не са на последно място. Те имат пряка връзка със задължителното предварително съставяне на подробен план за тяхното разположение. Биологическите потребности на тази група от водолюбиви и влаголюбиви растения са определящи за правилното им развиване и поради тази причина близостта и дълбочината на водата са от съществено значание. В зависимост от потребността от влага могат да се разграничат следните зони и групи растения:

Дълбоководната зона

Това е зоната, в която растенията са потопени, частично или изцяло се развиват под водата. Дълбоководната растителност не се отнася към декоративните видове, защото практически остава скрита под водната повърхност. Тя има значение за общото равновесие на екосистемата, като филтрира водата и осигурява храна за водните обитатели. Представители на тази група са тревата кабомба (Cabomba caroliniana), валиснерията (Vallisneria americana), които са незаменими по отношение на водната филтрация.

Фиксирано плаващи растения

Тази група включва видове, чиито корени са закрепени в почвата на дъното, а листата са на повърхността. Засаждането им често става в специални кошници с почвен субстрат, предпазен от отмиване с геотекстил, които лежат на дъното. Преди засаждането почвата в кошниците се уплътнява добре и се отстраняват прораслите корени. Добре е кошничката да се покрие с объл речен камък срещу отмиване и посегателства на рибите. Най-доброто време за засаждане е краят на пролетта-началото на лятото, но при необходимост може да се работи и през целия вегетационен сезон. Сред най-разпространените представители на тази група са лотосът (Nelumbo), щитолистният блатник (Nymphoides peltata), водната четирилистна детелина (Marsilea mutica), плаващата папрат (водно зеле) (Ceratopteris pteridoides) и други, които внасят гъстота и разнообразие върху водната повърхност. Царицата на плаващите растения си остава  обаче водната лилия (Nymphaea). Тя притежава големи и красиви листа, които могат да бъдат прикритие за рибките в езерото, ако решите да ги завъдите. Те се нуждаят от спокойна вода и повечето видове изискват да са подложени на слънчева светлина поне 4 или 6 часа на ден. Цветовете на някои видове се отварят сутрин и се затварят при залез. Селекционирани са различни разновидности на цветовете  - бели, розови, розово-оранжеви, както и по-китни видове, наподобяващи цветовете на божури.

Свободно плаващи

Това са растения, които се задържат на повърхността без наличието на почва. В благоприятна среда представителите на тази група се размножават бързо, като покриват значителни площи от водната повърхност. Поради тази причина се препоръчва периодичното им отстраняване. Плаващи растения са: воден зюмбюл (Eichhornia crassipes), жълта водна роза (Nuphar lutea) , блатник (Nymphoides humboldtiana), воден орех (Trapa natans) и други.

Плитководна зона

Това е зоната с дълбочина 10-40 сантиметра. Корените и основните стъбла на групата плитководни растения са под водата, но декоративните листа и леторасти са над повърхността. Тази група представлява преходът между дълбоководната и блатистата растителност. Типични представители са: блатен аир (Acorus calamus L.), широколистен папур (Typha latifolia), хипурис (Hippuris vulgaris), ирис (Iris seudacorus), водна детелина (Menyanthes trifoliata), сенников водолюб (Butomus umbellatus) и други.

Блатиста зона

Тя се характеризира с периодични заливания, на които е подложена. По правило блатистите растения не се разрастват много.  Типични са: белокрил блатник (Calla palustris), поточно великденче (Veronica beccabunga), блатна перуника (Ir. Laevigata), блатен невен (Calthapalustris), кралска лобелия (Lobelia cardinalis), водна мента (Mentha aquatica), водна незабравка (Myosotis palustris) и други.

Влажна зона

Това е зоната с постоянна влажност на почвата, която е разположена в непосредствена близост да границите на водната площ. Тази зона е натоварена с функциите да направи плавен преход между водолюбивата растителност в останалата част на градината. В зависимост от композиционния замисъл могат да се използват и различни растителни видове. Ако искате да преобладава спокийния зелен цв ят, може да заложите на листнодекоративните видове. Ако предпочитате динамиката на контраста и пъстротата на багрите, в услуга ще ви бъдат цъфтящи и пъстролистни форми. Подходящи растения за влажната зона са: индийски невен (Darmera peltata), пурпурно орехче (Filipendula purpurea), лигулария (Ligularia przewalskii), ленивче (Lysimachia punctata), блатен върболист (Lythrum salicaria), мумулус (Mimulus luteus), розова иглика (Primula rosae) и други. (Primula rosae) и други.

Засаждането

Преди засаждането на растенията е добре водата да преседи няколко дни, за да се изравни температурата й с околната. При засаждането на блатните растения трябва да се спазват някои правила. На първо място е необходимо да се осигури достатъчно светлина за нормалното им развитие.  По-голяма част от подходящите за декоративната водна площ растения презимуват във водата, така че внимавайте, ако ги смесвате с екзотични топлолюбиви видове.Около езерото засадете многогодишни растения, които не изискват значително подхранване.