Календар на градинаря
Септември: Важно през септември
В цветната градина повечето от цветя преминават от състояние на усилен цъфтеж постепенно към покой. Грижите за тях не бива да спират преди естествения завършек на развитието им. Нуждата им от вода сега е по-малка, но не може да се пренебрегва. И почвата наоколо трябва да се разрохква. Така ще продължат да ви радват дълго, особено онези, които са способни да цъфтят и през октомври, че даже и през ноември - невен, богородички, пламъчета, върбинка, грамофонче. Септември е подходящото време за засаждане на разсада от теменужки, незабравки, делфиниум и други. А ако искате да създадете тревен килим, по подходящ срок за сеитбата на тревните семена от септември едва ли има. Сега се засаждат и вечно зелените дървета и храсти.
В зеленчуковата градина на първо място по важност е беритбата на доматите, пипера, патладжана, краставиците. Никак не изключено дъждовно време или първи слани да свършат тази работа вместо вас. Началото на месеца е подходящо време за засяването на спанака. Него може да засявате на няколко пъти през есента, но не бива да закъснявате със сеитбата на разсада за предзимното засаждане на марули. Подходящият срок за тази работа настъпва обикновено през втората половина на месеца. Към края му пък може да се засяват и репички.
В плодовата градина също от първостепенно значение е беритбата. Зреят повечето ябълки и круши, от сортовете, които подлежат на съхранение. Зрее и гроздето - едно е годно за преработка, друго за по-дълготрайно съхранение. И преработката, и съхранението на гроздето и плодовете изискват безупречна подготовка на съдовете, амбалажа и домашното плодохранилище. През втората половина на месеца настъпва най-благоприятният момент за засаждане на ягоди. Скоро ще настъпи и времето за засаждане на дръвчета, а това ще рече, че трябва да започне подготовката на мястото, особено ако е свързана с почистване на храсти, камъни и други ненужни неща. Нищо не пречи да изкопаете и дупките.
ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА
Листно-декоративни растения за есенна градина
През есента и особено през дъждовните дни градината се украсява от листно-декоративните растения. Особено високо се ценят такива видове като хостата със сиво-зелените, папрати с ярко зелените и хойхера с винено червените листа. Чарът им е именно във формата и окраската на листата им. Цветовете, които се появяват през лятото, са почти незабележими. Тези растения много дълго време остават свежи и привлекателни. През есента не се нападат от голите охлюви, тъй като активността на тези вредители силно се понижава. Това се отнася най-вече за хостата, която много е любимо лакомство на пълзящите животинки. Когато се заемате с обновяването на градината, не трябва да забравяте за представителите на този вид растения.
Клематисите не търпят конкуренция
В края на лятото-началото на есента при много едроцветни клематиси настъпва втора вълна на цъфтеж. Това е най-подходящото време, в което можете да изберете сорт за своята градина. Клематисите се засаждат през пролетта или през есента. Растенията в контейнери могат да се садят през целия вегетационен период.
В цялостния комплекс от грижи за тези растения много важен момент е изборът на място за засаждане. Ако разположите новото растение в непосредствена близост до многогодишни растения или храсти, корените им ще отнемат водата и хранителните вещества от младия клематис. За да не се случва това, оградете ямката за засаждане на клематиса от останалите растения с четирдесетсантиметров каменен бордюр, както това се прави при засаждането на бамбук. Поставете клематиса така, че топката с корените да бъде засипана със слой почва с дебелина не по-малка от 10 см. Такова дълбоко засаждане ще предпази корените от измръзване през зимата, както и от прегряване през лятото. Освен това самото растение ще бъде по-силно и по-разклонено.
Внимание! Моравата ви се нуждае от ремонт
След горещото и сухо лято моравата се нуждае от особено внимание. На местата, където са се появили изсъхнали петна, трябва да засеете нова трева, а на участъците, които са се покрили с мъх, трябва да поставите нов чим. Почистете оголените места от плевели, разрохкайте почвата, разхвърляйте тревни семена и леко ги заровете с гребло. Посевите трябва да се притъпчат с крака, а най-добре е да използвате за тази цел дъсчица или пък да минете отгоре със специално валяче. След засяването поддържайте почвата във влажно състояние. Поливайте със ситна лейка или с шлаух и с ниско налягане на водата, да не изрови струята семената. Поливането трябва да продължи и след като семената поникнат, а когато започнете да я косите, тя трябва да е висока около 6-8 см. Много е добре, ако преди настъпването на зимата това бъде направено поне два пъти.
Вечнозелените се садят по-рано
Засаждането на вечнозелените дървесни видове и храсти, широколистни или иглолистни, представлява проблем, който е винаги по-голям, отколкото създаването на насаждения от листопадни растения. Въпросът е в това, че вечнозелените листа или иглички продължават да изпаряват влагата и през зимата, особено в слънчевите дни. А загубата на вода може да се навакса само от добре развита коренова система. Затова такива вечнозелени растения, като рододендрона, чимшира, елата и хвойната се засаждат в края на лятото или в ранната есен, когато слънцето вече не пече толкова силно, за да могат да се прихванат до настъпването на студовете. Освен своевременното засаждане за вечнозелените растения е важен и правилният избор на мястото в градината, което напълно да съответства на нуждите на тези растения. Например, за най-популярната хвойна мястото трябва да бъде слънчево. Този голям храст съществува в три форми: разклонена, почти пълзяща, разперена и колоновидна.
Резитба на миниатюрни рози
Когато си купите нова саксийна роза, вие трябва да й помогнете колкото може тя по-бързо да се адаптира към новите условия. Веднага почистете цветовете и я пресадете. Ако в саксията има няколко растения, трябва да ги разделите всичките в отделни съдове. Ако е едно растение, задължително го преместете в по-широк и по-дълбок съд.
За да може саксийната роза да цъфти и да расте интензивно, а старите клонки да се заменят от млади, трябва редовно да я подрязвате.
През пролетта се работи с ножицата за формирането на храста, за да цъфти той по-обилно, да се образуват по-големи цветове и по-добре развити клонки. През лятото, с изрязването на всички увехнали цветове и формирали се плодове, се регулира процесът на цъфтежа. През есента се прави санитарна резитба непосредствено преди периода на зимен покой. При пролетната резитба се отстраняват всички слаби и излишни, сгъстяващи короната клонки. Оставените филизи се изрязват на височина 3-5 пъпки от основата на храста. Височината на резитба зависи от сорта, силата на растежа и предназначението на розите.
Сезонът на хризантемите
В края на лятото вече можете да намерите на пазара цъфтящи в саксийки хризантеми и теменужки. Тези цветя великолепно се съчетават и допълват едно друго, но могат и без съмнение да се засадят заедно в контейнер. При добри грижи композицията от хризантеми, теменужки и декоративни треви ще радва очите със своята красота в продължение на поне месец. Подбирайте подходящи по цвят хризантеми и теменужки, като за начало можете да опитате контрастни тонове, както в нашия вариант, или пък да подберете еднакви цветове, например розови или лилави.
Съвет: през зимата хризантемата можете да я оставите като маточно растение за производство на резници в светло, добре проветрявано помещение при температура 12-17 градуса и много умерено поливане.
1. Напълнете наполовина високия контейнер с пенопласт или стиропор. Над него постелете нетъкан материал, а отгоре насипете малко почва за цветя. След това разположете красиво един екземпляр хризантеми, 3 броя теменужки и някаква декоративна трева.
2. Преди пресаждането потопете саксията с растенията в кофа с вода и изчакайте докато на повърхността на водата не престанат да се появяват балончета с въздух. Като намокрите добре почвата в саксията вие ще помогнете на растението по-добре да свикне с новото място. В нашия вариант по-голям част от контейнера заема големия, обилно посипан с пъпки храст на хризантемата.
3. Кадифените, тъмно-виолетови теменужки се съчетават великолепно и със синия контейнер, и с ослепително жълтите цветове на хризантемата. Последни засадете декоративните треви.
Успешно партньорство
Някои растения предпочитат солените почви. Но и за тях можете да намерите подходяща компания
Романтично
Пленителната въздушна романтика с лек оттенък на печал - такива асоциации предизвиква дуетът от тъмно розови гладиоли и светло розови лилуми. Към високите и тънки съцветия на гладиолите идеално подхождат растения с дребни цветове, които образуват рошави възглавници, като възглавничките на немезията, вербената или агератума.
Съвет: високите цветоноси на гладиолите могат да бъдат завързвани към колчета.
Изразително
Дребно завитите тънки съцветия-класове на персикарията изглеждат не по-малко изящно, отколкото благородните прицветни листа-покривала на елегантната кала. И двете растения се нуждаят от редовно и обилно поливане. През септември топлолюбивите кали трябва да бъдат пренесени в незамръзващо помещение.
Съвет: Персикарията и калата изглеждат много добре и превъзходно могат да растат на брега на изкуственото езеро в двора ви.
МАЛКИ СЪВЕТИ
В първите дни на септември трябва да засадите луковиците на нарцисите. Луковиците трябва да бъдат здрави, не меки, без петна и други явни повреди. Дълбочината на засаждане на едрите луковици трябва да бъде 15 см от дъното им (на тежки почви - 12 см), по-дребните и детките - от 7 до 10 см. В ямката, под дъното на луковиците, трябва да насипете 3 см слой пясък.
До края на първата десетдневка на месеца не е късно да засадите или презасадите луковиците на лилиумите. Изрежете корените им до 15 см, внимателно огледайте всяка луковица и при наличието на петна, махнете горната им люспа, а самите луковици обработете с някакъв фунгицид. След това засадете луковиците в лека, добре наторена и дълбоко обработена почва на дълбочина 10-12 см за нискорастящите сортове и до 20 см за едрите луковици на високорастящите сортове. При това корените трябва да не са сгънати в ямката за засаждане, а на дъното й да има пясък. Лилиумите могат да растат на едно място от 4 до 7 години.
В последната десетдневка на септември във по-високите и хладни райони на страната можете да възникнат условия за засаждането на лалетата. Луковиците им се изваждат всяко лято и се засаждат през есента, след като температурата на почвата се понижи до 8-10 градуса. Дълбочината на засаждане на луковиците от първо качество е 12 см, а по-дребните и детките трябва да са на дълбочина 5-8 см. Ако почвата е суха, растенията трябва да се полеят много добре.
СТАИ И БАЛКОНИ
Терасата облича есенна премяна
Есенната саксийна градина ни радва не само с красивите цветове на тревистите многогодишни растения. Листата също са важни. Впечатление могат да направят „облечените" в златисто-жълти багри церцидифилуми (Cercidiphyllum), хамамелиси и декоративни ябълки. В цветовете на огъня пък са обагрени длановидният клен от сортовете Bloodgood и Sandokaku, както и евонимусът алатус (Euonymus alatus) и партеноцисусът. Сред тях с оранжева окраска е иргата (Amelanchier).
Някои от саксийните растения на балкона не могат да се похвалят с много красива зеленина, но пък компенсират това с ярките си плодове. Много красива в това отношение е каликарпата с пурпурните си плодове, както и пиракантата, чиито плодове в зависимост от сорта биват оранжеви или червени. В момента впечатляваща е и махонията, която е обсипана с тъмносини ягодки.
Нови звезди от тихоокеанската аяния
Селекционерите не престават да ни удивляват с новите си разработки, които довеждат до появата на все по-интересни сортове от тихоокеанската аяния (Ajania pacifica). Впечатляващи попадения се появиха от сортовата група Belania. При аянията от сорта Belania Bea цветовете са два пъти по-големи, отколкото при нейните родственици. Растенията от сорта Belania Bess пък покоряват с друго - жълтата среда на цвета е обкръжена от белоснежно венче. Необичайно мъхести листа пък отличават растенията от сорта Belania Benny. Когато храстчетата пораснат достатъчно големи, те се превръщат в гъсти меки облачета.
Първите есенни студове не са страшни за аяниите от новите сортове. Растенията обаче се нуждаят от слънчево място и леко влажна, но не преовлажнена почва.
Зимата е близо, цветовете са по-красиви
Към растенията, които създават илюзията, че лятото продължава, в този момент от годината започваме да се отнасяме с особена любов - те по свой начин изчистват умората от нас, която все по-силно започва да напомня за себе си. Истинска майсторка в това отношение е индийската лагерстремия (Lagerstroemia indica). Тя „облича" своя красив костюм още в края на сезона и на слънчево място ще ни радва в него достатъчно дълго време. На местата, където зимата е по-топла, това растение може да се отглежда не само в саксии, но и на открито. Въпреки своя средиземноморски произход, лагерстремията може да издържи кратковременно захлаждане, но чувствителното застудяване до минусови температури е опасно за нея. Затова не трябва да я оставяте да зимува на открито в саксия. Тъй като през есента лагерстремията хвърля листата си, през зимата, ако поддържате влажността на субстрата в съда, можете да я пренесете в тъмно помещение, където температурата не пада под нулата.
В природата лагерстремията расте във вид на храст с много издънки, но като културно растение се отглежда като дръвче с поддържана чрез резитба топчеста корона. Цветовете се образуват на краищата на едногодишните филизи, затова е необходимо всяка година да извършвате резитба през ранна пролет.
Сега те се събуждат за живот
С началото на есента сезонът на цъфтеж на растенията не завършва. Напротив, за много растения, например, като хризантемите, богородичките, тлъстигата и хебето той едва сега започва.
При есенното засаждане на цъфтящи контейнерни растения е важно почвата да бъде нова. Не трябва да използвате тази, която ви е останала от лятото. Тъй като в готовите смеси за саксийни растения се съдържат всички необходими микро- и макроелементи, вие не трябва да торите допълнително.
За поливането ще трябва да се погрижите само в началото, след това есенните дъждове ще вършат вашата работа. Много цъфтящи през есента растения, например срещничето (Ajuga), лизимахията, а също така и декоративните треви от типа на острицата и власатката, могат да издържат студовете и затова можете да ги настаните на открито. Ако ги настаните на балкона, дълго време ще можете да се радвате на ефектните им листа. Тези растения не се нуждаят от специална защита срещу студа.
МАЛКИ СЪВЕТИ
Ако септември е дъждовен, не забравяйте да изливате редовно водата от подложките на саксиите на балкона, както и от кашпите, в които са настанени по-големите съдове. Застояването на вода в тях може да предизвика загниване на корените на растенията.
Сезонът на петуниите е към края си. Не си струва да се опитвате да ги оставяте да презимуват. Ако искате обаче да запазите избран от вас сорт за следващата година, срежете края на филизите и отрязаните връхчета поставете да се вкоренят под стъкло в почвен субстрат за разсад. През идната пролет можете да засадите младите презимували растения в саксии и сандъчета.
Стайните растения, които са живели през цялото лято на терасата, през септември често се налага да се прибират в стаите. Направете това преди нощната температура да започне да пада до 5-8 градуса.
ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА
Пиперът, зрял или зелен, все за нещо става
През септември прибирането и оползотворяването на пипера става проблем номер една за всеки, който го отглежда. Това е защото всеки момент метеорологичните условия може да поднесат неприятности и защото настъпва времето за участието му в туршиите или за използването му по други начини. Според начина на използване трябва и да се бере. Затова освен пълната ботаническа зрялост, специалистите по преработка са въвели и понятието технологична зрялост. Тя от своя страна е различна, според конкретните нужди.
Ако целта е да се подготвят кисели туршии от съответните сортове, технологичната зрялост настъпва преди ботаническото узряване на плодовете, но трябва да са напълно развити, да имат типичната за сорта големина, форма и гланц. За направата на някои туршии технологичната зрялост настъпва малко по-късно - когато чушките са добили и характерната за сорта окраска - червена или жълта.
Пиперът за сушене се бере напълно узрял - технологичната и ботаническата зрялост съвпадат. Чушките се нижат на канап с помощта на голяма игла. Канапът се прокарва в основата на дръжката, за да останат чушките здраво прикрепени. Низата не бива да е по-дълга от два метра.
Сушените пиперки, освен за приготвяне на различни ястия, може да послужат и за направата на млян червен пипер. Истина е, че за целта служат предимно специално селекционирани сортове, но смилането на неизползваните сушени низи е ефективен начин за оползотворяването им в домакинството. Една нормална низа сух пипер тежи 6-7 кг и от нея се получават около 800 г млян червен пипер. От значение за качеството на мления пипер е чушките да са брани в пълната им зрялост. Обраните като зелени, макар впоследствие да са придобили що-годе червен цвят, не са за предпочитане. Те са по-подходящи за съхранение в прясно състояние за известно време на хладно място, увити в хартия.
През септември зелето и карфиолът са в процес на интензивно нарастване и развитие. За това допринася понижаването на дневните температури и удължаването на прохладните нощи. Те са растения на хладния и влажен климат. Интензивното им развитие предполага и съответстващи грижи. Най-важната сред тях е поддържането на умерена влажност на почвата. Обикновено дъждовете не могат да направят това и тогава се налага поливане. Не бива да се допусне засушаване. При сухи условия много растения не свиват зелки или ако свият, те са малки. Ако се опитате да компенсирате след това недостига на вода с обилна поливка, формиралите се глави се напукват и стават негодни.
Поливането в началото на септември, придружено от подхранване с размит в поливната вода пресен оборски тор се отразява много добре на по-нататъшното развитие на зелето и карфиола. При липса на пресен органичен тор може да се използва амониева селитра в доза 50-60 г на квадратен метър.
Както зелето, така и карфиолът през септември може да оформят глави, годни за консумация. Главичките на карфиола, щом се появят, трябва да се покрият, като се привържат страничните листа над тях, за да бъдат бели и нежни.
И пак ще берете сочни дини и сладки пъпеши
Добри резултати може да се очакват на дълбоки и бързо затоплящи се песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи почви. При избора на мястото трябва да се внимава то да не е изложено на силни ветрове, защото те, освен че изсушават почвата, усукват дългите стъбла, каквито са стъблата на дините и пъпешите. Дворните градини са по-добре защитени от тях, отколкото полските бостани. Не бива на това място през последните една-две години да са отглеждани краставици, тикви, както и дини и пъпеши.
Започнете отсега подготовката на почвата. Най-важното е да я обработите дълбоко - най-малкото на дълбочината на една права лопата, но ако има възможност за малко повече, не я пренебрегвайте. С тази обработка заровете в почвата 40-50 кг компост, разложен или полуразложен оборски тор. Нямате ли, ще трябва да увеличите дозата на минералните торове. Употребата им въобще зависи от запасеността на почвата с хранителни вещества, но 200-300 г суперфосфат и 150-200 г калиев сулфат на 10 кв. метра е нормална доза.
Не забравяйте, че дълбоката обработка и органичните торове създават условия дините и пъпешите да устоят на засушаванията и да се отгледат дори без поливане.
Зелен чесън от слънчевата оранжерия
Имате ли в двора си оранжерия с пластмасово покритие, може да я използвате през зимата за отглеждането на някои зеленчуци. Нищо не ви пречи да отделите и няколко квадратни метра за зелен чесън.
Площта ще подготвите, като я прекопаете на 20 см дълбочина. С тази обработка заровете по 3-5 кг на квадратен метър угнил оборски тор с добавка на около 50 г суперфосфат, 20 г калиев сулфат и толкова амониева селитра. Оформете лехата и я набраздете с мотичката през 15 см на дълбочина 6-8 сантиметра.
Подходящият сок за засаждане на скилидите е първото десетдневие на септември. Не е от значение дали са от летните или от зимните форми чесън. Важно е да са по-едри, а дребните, от средата на луковичките, не се използват за тая цел. Засаждат се с лек натиск в дъното на браздичките на 8-10 см една от друга. Като заравните лехата, ще постигнете и подходящата дълбочина от 6-8 сантиметра.
Оттук нататък грижа ще ви е поливането, защото есенните дъждове не валят и под полиетиленовото покритие, както и проскубването на плевелите. През декември ще имате зелен чесън за консумация. Тогава покрийте лехата с още едно полителеново платно под формата на тунел. Чесънът е зимоустойчиво растение и няма да измръзне, но така ще продължи да нараства и ще го имате на трапезата си и през зимата.
Пресни подправки през зимата
Магданоз и копър може да си отглеждате през зимата в няколко саксийки сред цветята на подходящо място в жилището. Ако започнете от началото на септември и засявате по някоя и друга саксия на етапи до януари, ще имате тези пресни подправки под ръка докато станат готови в лехите напролет в градината. Ето как да постъпите:
Напълвате саксийката с градинска почва до 2 см под горния и ръб и леко притъпквате. Положете семената така, че между тях да има около 2 см разстояние. Ако след поникването растенията се окажат нагъсто, ще трябва да изскубнете някое и друго от тях. Покрийте семената с почва, така че до ръба да остане половин до един сантиметър разстояние. Полейте.
Семената на магданоза и копъра никнат бавно. Ще ускорите поникването им, ако преди засяването ги киснете 1-2 денонощия в чаша вода, увити в вързопче от плат. Водата сменяте през 8-10 часа.
Магданозът и копърът се развиват най-добре при температура около 18 градуса. Такава температура не е трудно да се осигури в обитавано жилище. Много е важно обаче саксийките с тези подправки да са на светла място. Това е уславие за образуването на ароматните вещества, заради които те се отглеждат.
МАЛКИ СЪВЕТИ
Ако възнамерявате да си отгледате зеленчуков разсад през зимата и в ранна пролет сами, отсега пригответе почвената смеска, докато има все още хубави слънчеви дни. Дъждове и сняг може да ви попречат цяла есен и зима да направите това. Един универсален състав на смеската за разсад се постига от равни части чимова почва (от ливади и поляни), напълно угнил оборки тор или компост и чист речен пясък. Не заменяйте чимовата почва с почва от градината. В нея има зараза от причинителите на различни болести и зимуващи форми на вредни насекоми.
Не пропускайте да засеете разсада за предзимно засаждане на салатите. Отглежда се на открита леха в градината. Грижите се свеждат най-често до плевене и поливане. Ако някъде растенията са израснали нагъсто, ще трябва да ги проредите, като изскубнете някои от тях. Тях пък може да засадите отново, на местата където растат много нарядко.
Септември е подходящо време за сеитба на спанака. Засявайте на етапи през 10-15 дни, като продължите и през октомври. Така и периодично ще имате готови листа за прясна консумация.
ПЛОДОВА ГРАДИНА
Ако наистина имате такива намерения, захващайте се вече с подготовката на терена. Понякога тя отнема доста време. Зависи от конкретните условия. Има ли храсти, трябва да се изкоренят. Едрите камъни също трябва да се премахнат, да не говорим за остатъците от строителни материали. Наклонено ли е мястото, трябва да се предприеме терасиране Впрочем, ако наклонът не е голям (8-15 градуса), не нужно да се правят предварително тераси, а само да се засадят растенията напречно на наклона (по хоризонталата). С течение на времето терасите сами ще се оформят. Това са така наречените наорни тераси. При по-голям наклон се правят стъпаловидни тераси.
Свършите ли тази работа, може да се захващате с обработката на почвата. Преди това обаче разхвърляте по повърхността по 4-6 кг на квадратен метър оборски тор или компост. Ако при направата на терасите на повърхността е излязла и по-неплодородна почва, заслужава си да увеличите това количество. Към органичния тор добавете по 30-40 г суперфосфат и по 15-20 г калиев сулфат за всеки квадратен метър.
За да осигурите добро развитие на младите растения, обработвайте почвата дълбоко. Най-доброто решение е риголването на дълбочина 60 сантиметра, като направите така, че горният по-богат и обогатен с торовете почвен пласт да се разположи отдолу, т. е. на дълбочината, на която се развиват и корените на тези храсти, а долният да се настани отгоре. Това се постига, като предварително се изкопае канавка, която се запълва първо със съседния горен пласт, а върху него и с долния. Ако не риголвате, то поне се постарайте да обработите почвата колкото се може по-дълбоко - поне на 30-35 сантиметра. След обработката до момента на засаждането я оставете да уляга. И знайте, че колкото по-рано през септември направите това, толкова по-добре.
Така ще наберете повече аромат и сладост от асмата
През септември зрее гроздето на повечето предпочитани десертни сортове за асмовидно отглеждане. Увиснали под склопа на облистените леторасти, до тях слънцето трудно достига. Това е във вреда на нормалното узряване.
Ще се справите с проблема, като премахнете част от листата в основата на плодните леторасти в зоната на гроздовете. Така слънцето ще проникне до гроздето, зърната ще натрупат повече захари и ароматни вещества. Освен това ще постигнете и по-добро проветряване, което пък е условие да намалите опасността от болестта сиво гниене.
Не жалете тези листа. Премахването им не се отразява отрицателно на асмата. Те са стари, вече неактивни. При това обезлистването не е драстично, а само частично.
Най-благоприятният момент за предприемане на тази мярка е когато зърната на червените сортове започнат да се обагрят, а на белите - да омекват. Правете го в часовете на по-късния следобед, а не сутрин, за да не излагате гроздовете рязко на най-силното слънце.
Кога започва гроздоберът
Ако ще използвате гроздето за направа на вино, ще трябва да го берете в подходяща зрялост, наречена технологична. Това е моментът, в който захарите и киселините в сока на зърната достигат определени количества и се намират в благоприятно съотношение помежду си, натрупани са достатъчно багрилни и ароматни вещества, които ще придадат, цвят, вкус и аромат на виното. Технологичната зрялост не настъпва всяка година на определена дата. Характерна за всеки сорт, тя зависи и от развитието на метеорологичните условия. Дори в района на едно населено място не настъпва по едно и също време, защото зависи и от такива неща като наклон, изложение и цвят на почвата. Затова моментът за беритба най-точно се определя след лабораторни изследвания на гроздовия сок. Любителят може да се ориентира и по показанията на битовия захаромер.
В зависимост от зрелостта, съдържаното на захари варира между 16 и 28%. Според целите се бере при различна захарност За червените вина тя трябва да е 21-23%. Сортовете за бели вина се берат при захарно съдържание 18-20%.
Разбира се, любителят може да се ориентира и според някои други показатели. Узрялото грозде придобива характерния за сорта цвят, дръжката на грозда се вдървесинява, зърната омекват и лесно се откъсват от дръжчиците, а семките лесно се отделят от плодовото месо и придобиват по-светло или по-тъмнокафяв цвят.
Сухите сливи най-дълго издържат
При домашни условия за известно време може да се съхранят и в хладилника, на за зимата е най-добре да се изсушат. Септември е подходящо време, защото има слънце, а и плодовете достигат подходящата за целта зрялост. Освен зрели те трябва да са едри и здрави.
Сливите може да се сушат цели или разполовени. Ако са цели, трябва да се потопят за 10-15 минути в гореща вода. Така по кожицата им се образуват пукнатини, през които се изпарява съдържащата се в тях вода. Вместо във вряща вода, сливите може да се потопят и за 30 секунди в 0,5-1% разтвор на натриева основа (сода каустик). След това задължително се измиват обилно със студена вода. Ако ще ги сушите разполовени, няма нужда да ги потапяте в гореща вода или содов разтвор.
Подготвените плодове се нареждат на скари, излагат се на слънце и периодично се обръщат.
Много интересен начин на сушене при домашни условия е чрез нанизването им на конец. Костилката предварително се изважда и на нейно място се поставя орехова ядка.
Септември не винаги е слънчев. Влоши ли се времето, сушенето продължава под навес или друго закрито място. Много са подходящи слънчевите оранжерии.
Неотменни грижи за младите дръвчета
Увлечени в прибирането и оползотворяването на плодовете, не оставяйте без внимание и младите овощни дръвчета. Те вече не се нуждаят от напояване, за да узрява летният прираст и да издържи на зимните студове. При силно засушаване обаче, каквото понякога продължава и през септември, една поливка с умерено количество вода може да ги спаси от преждевременна гибел. Обърнете внимание на опорните колове и привързването им към тях - времето се влошава, силни ветрове може да ги повредят. Добре е да проверите и състоянието на превръзките и разпонките, ако се е налагало да ги използвате през лятото за оформяне на короните и постигане на подходящ ъгъл на отклонение от централния водач. По-добре е дръвчетата да зимуват с тях.
Ако сте отглеждали ранни зеленчуци между младите дръвчета, сега е моментът да отстраните всички растителни остатъци. Обработете и почвата на дълбочина 18-20 сантиметра. Още няма нужда да торите, ако при засаждането сте внесли необходимите дози органични и минерални торове.
МАЛКИ СЪВЕТИ
Амбалажа за съхранение на ябълките и крушите, може да обеззаразите, като го потапяте за няколко минути в трипроцентов синкамъчен разтвор и след това го сушите на слънце.
Имайте предвид, че консумативната зрялост на късните сортове ябълки и круши настъпва значително по-късно от беритбената. По-ранната или по-късната беритба се отразяват на възможностите за съхранение и на вкусовите качества. За определяне на момента за беритба на ябълките и крушите може да се ориентирате по някои външни признаци. Плодовете придобиват характерната за сорта окраска и лесно се откъсват от клонката, а семките потъмняват. По-ранната беритба е и чиста загуба, защото по време на узряването ябълките например увеличават теглото си с 1-2% на денонощие.
Не забравяйте, че септември е най-подходящото време за засаждане на ягодите. Това е защото младите растения се вкореняват добре до настъпването на студовете и успешно презимуват. Засадените по това време ягоди раждат повече през първата година.
Ако е допуснато развитие на плесени в дървените съдове за вино, те трябва да се измият с четка и десетпроцентов разтвор на сода за дъски. Ако след едно измиване характерният за плесента мирис не изчезне, миенето се повтаря. Содата неутрализира и киселините, образували вследствие на вкисването на остатъци от вино.
РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
Болното вино не се лекува, профилактиката е всичко
Любителските вина най-често страдат от оцетното вкисване и от кафявото пресичане. И в двата случая причината е принизени изисквания към хигиенните условия. При незадоволителна хигиена оцетната ферментация може да съпровожда алкохолната. За това причината може да е в незадоволително измитите съдове, в плуващата „шапка" от гроздови чепки и люспи, в присъствието на мушиците, известни като винарки, които разнасят оцетнокиселите бактерии и при всички случаи присъствието на въздух. Кафявото пресичане много се подпомага от участието на гнили зърна във ферментацията. То не се забелязва, когато няма достъп на въздух, но разлятото вино в чашите бързо покафенява.
Когато се знаят причините за появата на болестите и повредите по вината, трябва да се направи всичко необходимо за отстраняването им. Винарските съдове трябва щателно да се измиват веднага след употребата им, за да няма в тях остатъци, които да вкисват. Ферментацията на виното трябва да протича в отсъствие на въздух, „шапката" да бъде потопена посредством подвижно дъно, а помещението да е чисто и дезинфекцирано с варово-синкамъчен разтвор и чрез изгаряне на сяра. Трябва да се предотврати достъпът и на винарките, истинското име на които е дрозофила ацети. Гроздето трябва да се почиства от загнилите зърна.
За опазване на виното от заболяване от изключително значение е сулфитирането. То представлява добавка на малко количество серниста киселина към гроздовата каша, която се подлага на алкохолна ферментация. Прави се след като гроздето се смачка и съдът се напълни (не повече от 4/5 от обема му). На 100 л гроздова каша се добавя 100-150 милилитра серниста киселина. Към по-високите стойности на дозата се прибягва, когато в гроздовата мъст са попаднали повече загнили зърна. За да се постигне добро размесване, част от сока се източва и веднага се налива обратно в съда. Два часа след сулфитирането се добавя и предварително подготвената закваска от 5 кг за 100 л ферментираща гроздова каша. За закваска може да послужи и също такова количество каша, взет от съд, в който вече е започнала бурната ферментация.
Гроздето страда вече само от сивото гниене
Вегетацията на лозата е към своя край и най-опасните болести за нея, каквито са маната и оидиума, вече не могат да нанесат значителни поражения. Гроздето обаче продължава да страда от сивото гниене.
Тази болест е повсеместно разпространена. Причинява се от гъбичката Sclerotinia fukeliana. Напада всички зелени части на лозата, но по листата рядко може да бъде открита. По-често през лятото може да бъде забелязана по филизите на младите лози и по цветовете и младите зърна на плододаващите лози. Най-често ще се види по узряващото грозде и по-късно по време на краткотрайното или дълготрайното съхранение. Започва с появата на бледокафяви петна по зърната, където кожицата лесно се олющва. Скоро се появява и обилен сивобял налеп.
Срещу тази болест се извършват няколко пръскания. Първото е след цъфтежа, второто е през юли, третото е в началото на август, а четвъртото - в края на август до 20 дни преди узряването. Използвате се препарати като топ плюс 70 ВП, роврал 50 ВП, топсин М70 ВП и др. За намаляване на опасността от заболяване много са важни филизенето, колтученуето, прореждането на листата в началото на узряването. Тези операции допринасят за по-добро проветряване. По време на съхранението се използва серният двуокис, който се получава, като в помещението се изгарят серни лентички или сяра.
Вземайте мерки отрано срещу зелевата листна въшка
Ако се допусне да се размножи, листата ще се силно замърсени и зелките ще са негодни за употреба - нито в прясно състояние, нито за в кацата.
Зелевата листна въшка (Brevicorynae brassicae) развива много поколения през годината. Това тя успява, защото освен зелето, напада още много други културни и диворастящи видове от семейството на зелето (Кръстоцветни) - ряпа, репички, алабаш, синап. Зимува като яйце в растителните остатъци и затова допринасят много изоставените в градината остатъци от зелето. Вреди нанасят както възрастните въшки, така и излюпилите се от яйцата ларви. Те смучат сок, в резултат на което листата пожълтяват. Нападнатите млади растения не образуват зелки или ако образуват, остават дребни.
За борба с този неприятел при видимо нападение в дворната градина може да се използват препарати като карате 2,5 ЕК. Не бива обаче да се разчита само на химическите средства. Много е важно да се унищожава плевелната растителност както в градината, така и извън нея, сред която има много диворастящи гостоприемници на зелевата листна въшка. След прибирането на зелето, карфиола, ряпата и другите зелеви култури в късната есен техните растителни остатъци трябва старателно да се унищожат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар