Градината през май

През май е важно да почиствате редовно градината от плевели. Оплевете леглата на многогодишните растения като внимавате, да не извадите и нежните саморасли. Ако не сте сигурни, дали е плевел или растение, тогава покрийте цялото легло с малко тор или обогатена пръст, преди дъжд. Някои цветя имат нужда от подпора, за да не паднат, когато се издължат повече. Вероятно сладкият грах се нуждае от подкрепа в този момент. Поставете при необходимост пръстен около храсти като божура. Делфиниумът и божурът ще с почувстват по-добре, ако около тях разпръснете малко дървесна пепел. Разделете цветята, които цъфтят в края на лятото и есента. Ако е необходимо /например при флокса/, можете да използвате остър бел. Ако разделяте делфиниумът, засадете новите растения отстрани на леглото на растението. Подрежете розите и ги завържете към ограда или специална решетка. Ако искате в средата на лятото в градината ви да цъфтят макове и гипсофила, разпръснете сега семената им между останалите растения, като ги покриете с малко пръст и леко притиснете отгоре. Орежете издънките по клоните на овошките, веднага, след като се появят. Захванете от семена зелените подправки. Ако искате да имате и мента, засадете я в голям пластмасов контейнер /например голяма туба за вода/, чието дъно е махнато. Така ще предотвратите инвазията на растението. През този сезон къртиците се активизират, търсейки партньор, а също и храна в градината. Вземете от специализиран магазин препарат, който съдържа рициново масло и чиято миризма ги прогонва. Окастрете късно цъфтящите храсти, вечнозелени и живия плет, ако има такъв. Не бързайте да засаждате домати, чушки и патладжан, преди окончателно да е минала опасността от слани. Не махайте луковичните от градината, веднага, след като прецъфтят. Оставете листата им да пожълтеят и изсъхнат на място /дори не е нужно да ги вързвате/. Това ще помогне на луковиците да узреят за следващия сезон на цъфтеж. Ако са пораснали минзухари в тревата, изчакайте да прецъфтят, преди да я косите. Не е задължително клематисът да се катери по оградата, по-добре го „пуснете” по дърветата и храстите в градината или просто му позволете да се стели по земята.

Увивни растения за градината

Красивите, енергично растящи пълзящи растения са едни от най-подходящите за градината.  Като цяло те са непретенциозни, предпочитат слънчево място и богатата, добре отцеждаща се почва. Те се засаждат обикновено около беседка, перголи или покрай стената на къщата или оградата. Най-подходящото време за засаждане е през пролетта. Използв се градинска пръст с малко тор На младите растения задължително се поставя подпора. През лятото се поливат обилно, поне веднъж в седмицата. През зимата поливането се свежда до минимум. Традиционни увивни растения са жасминът, вистерията, глицинията. Повечето пълзящи са с вечнозелени стебла, отрупани с нежни, най-често нежни бели, бледолилави или розови уханни цветове. От декоративна гледна точка пълзящите растения са най-лесният начин за разделяне на пространството. Когато са подбрани и разположени правилно, те помагат за оформяне на уханни усамотени зони за отдих в балкона или в градината. За да се разнася ароматът на растенията през целия ден и нощ, можете да ги засадите до стената на къщата, за да им се наслаждавате през отворения прозорец през летните вечери или покрай пътеката, за да примамват с аромат гостите на дома ви. Ето няколко екзотични увивни растения с техните основни характеристики: Мадагаскарски жасмин (Stephanotis floribunda)  Родината на стефанотиса е Мадагаскар, откъдето произхожда и названието, с което е известен - Мадагаскарски жасмин. Той притежава елегантни и бели ухаещи на жасмин цветове, които контрастират на тъмнозелените и плътни листа. Колкото е красиво това растение, толкова е и чувствително. Не е подходящ за съвместно отглеждане с други растения, тъй като “държи да расте свободен” и изисква много чист въздух. Нуждае се от много светлина, но да е защитено от преките слънчеви лъчи. Достига височина 3.5 – 5 метра. Звезден жасмин (Trachelospermum) Листата на звездния жасмин са дебели и месести, съдържащи отровен млечен сок. Цъфти продължително - от началото на пролетта до края на лятото. Цветовете му са малки и бели, под формата на звезди, от където идва и името му. Американска вистерия (Wisteria frutescens)  Всички части на растението са отровни при поглъщане. Подрязвайте растението често. Американската вистерия достига височина от 2.40 до 6 метра. Расте на слънчево място или полу-сянка и цъфти в синьо-лилаво в средата на пролетта. Трахилоспермум  (Trachelospermum jasminoides)  Всички части на растението са отровни при поглъщане.  Възможно е части от растението да предизвикат алергична реакция. Растението достига височина 4.5 – 12 метра. Расте на слънце или полу-сянка. Стеблата му са вечнозелени. Цъфти от средата на пролетта до лятото с нежни бели цветове. Клематис арманди (Clematis armandii) Наричат клематиса "кралица на пълзащите растения".  Достига височина 3 – 12 метра. Клематисът има грациозни цветове, които цъфтят рано напролет или късно през лятото и в началото на есента. При правилно засаждане, достатъчно грижи и търпение, клематисът ще ви възнагради с много стебла, отрупани с бели, сини, виолетови или пурпурни цветове. Австралийска хоя (Hoya australis) Всички части на растението са отровни при поглъщане. Достига височина от 1.20 до 6 метра. Расте на слънчево място или полу-сянка. Цветовете му са бели или кремави.  Стеблата му са вечнозелени. Цъфти в края на лятото и началото на есента. Златна лоза (Solandra maxima)  Всички части на растението са отровни при поглъщане.  Достига височина 9-12 метра. Цъфти с жълто-оранжеви до светло-жълти цветове рано напролет и отново от средата на есента до късно през зимата.  Стеблата му са вечнозелени. Непалска фунийка (Beaumontia grandiflora) Достига височина 3.60 – 12 метра. Цъфти в бяло от края на пролетта до началото на лятото. Стеблата му са вечнозелени.

Подправките през лятото

Лятото е време, когато може да се наслаждавате на градината си в най-пълна степен. Цветята цъфтят и изглеждат най-красиви. Това в пълна степен се отнася за зелените подправки. Размножаване През лятото най-успешно е размножаването чрез резници. Ако искате да размножите подправки от семена, на следващата година съберете семена от узрелите едногодишни растения: мак, слънчоглед, невен, копър и кориандър и от дву - и многогодишни като ангелика, кимион, копър и девисил. Почистете семената, махнете шушулките и ги разпределете в малки хартиени пликчета. Никога не използвайте найлонови, защото семената могат да загният от собствената си влага. Надпишете пликчетата с имената на растенията. Плевене, поливане и подхранване Продължете да плевите подправките през цялото лято, за да избегнете нежелани плевели. Ако е прекалено горещо през летните месеци можете да сложите малко мулч върху корените. Поливането на подправките зависи от сезона, от растението, от влажността на въздуха и циркулацията, температурата и изложението. Като правило растенията трябва да се поливат, преди да а напълно изсъхнали. Почвата трябва да е добре отцеждаща се, за да не загниват корените. При поливането обърнете повече внимание на младите растения. Поливайте рано сутрин или късно вечер. Ако сте решили да изсушите подправки за зимата, оберете ги, преди да са цъфнали. През периода на активен растеж подхранването е на 2 седмици с бавно разтворима във вода тор. Прави се рано сутрин, преди слънцето да е нагряло листата. В периода на покой торенето се преустановява напълно.

Водна градинка

Традицията за изграждането на изкуствени езерца датира още от времето на древните египтяни и инките, а в Китай и Япония тя е превърната в истинско изкуство. Водата е била използвана успешно в екстериора и в Европа.  Тя е била предпочитан елемент за облагородяване на средновековните френски, италиански и английски дворове. Водата неизменно създава чувство на спокойствие и подходяща атмосфера за съзерцание. На пазара вече се продават различни видове готови пластмасови езерца, с различни форми и размери, които просто се заровят в двора.  Нужно е само да се оформите пейзажа наоколо, да се добави фонтанче, различни видове водни растения, а защо не и няколко рибки. На онези обаче, които не разполагат с много излишни средства, но са запалени по градинарството и дизайна, за препоръчване е да развихрят въображението си и да заложат на рециклирането. Всеки контейнер, от материал и с форма за задържане на вода, е подходящ за изкуствено езерце. Почти всяка стара дървена бъчва, разразяна на две и накисната във вода няколко дни, така че дъгите и да се издуят, ще свърши чудесна работа. Големи глинени саксии, стари медни бойлери, умивалници или сандък от бетон са също вариант. Ако се притеснявате, че те ще пропускат вода, облепете вътрешната им повърхност с гумено платно или дебел найлон. За изкуственото езерце можете да използвате редица растения. Можете да избирате между плуващите по повърхността водни зюмбюли (Eichornia crassipes), водни лилии (Sagittaria sagittifolia), миниатюрни рози (Nymphea pygmaea alba), блатни тръстики, перуники (Iris raempferi) и др. Повечето растения, предвидени за водни градинки, се продават в готови мрежички. Почвата в тях трябва да е покрита с пласт дребни камъчета, за да не се размие във водата. Забодете с пирончета мрежичките по вътрешната стена на контейнера. Растенията трябва да бъдат разположени поне на 3 пръста под ръба на съда. Накрая контейнерът се пълни с вода, която да стига на около 10 см.от ръба. В добавка към вашата водна градинка можете да използвате интересни камъни, дънери и т.н. Ако те стърчат малко над водата, със сигурност скоро ще привлечете различни малки птици, пеперуди. Не забравяйте редовно да почиствате езерцето от водорасли. За целта използвайте специален препарат (алгицид), който се разтваря във водата. Ако контейнерът, който сте използвали, е малко неугледен, в близост до него можете да разположите цветя в саксии, които да скриват несъвършенствата. Всякакви папрати, бамбук и други популярни листно-декоративни растения са подходящи да допълнят интериора.

Градината през май

Най-късно през май, всичко започва да цъфти и все по-слънчевите и топли дни ни теглят навън. Но разбира се, в градината има още какво да се прави, например отстраняване на плевели и зловредни растения. По-долу можете да намерите някои съвети и трикове за месец май: 

По време на пролетното садене не забравяйте, че все още може да има по някоя студена нощ. В Германия, например, студените нощи настъпват около средата на май в дните, посветени на светците Панкрас, Серваций, Бонифаций и София. В Германия ги наричат „ледените светци”, тъй като през последния век през тези нощи често е имало късни студове. Обичаят гласи, че пролетното време става постоянно меко само след като мине „Студената София” (15-ти май). Това вече не е вярно в метеорологичен смисъл, но Май все още може да ни изненада със студове. Поради тази причина повечето летни цветя и чувствителни на топлина зеленчуци, като например доматите, се изнасят навън едва към края на май. 

За да подготвите почвата за доматите, можете да наторите с рогов тор. В пръстта се поставят също и колчета за доматите. Когато разсадите са подготвени, засадете доматите дълбоко и леко под наклон към най-ниския филиз с листо. Това позволява на стъблото да образува допълнителни корени. 

За защитаването на младите растения от студа са подходящи специални плаки с дупки или прорези и власинки, защото им позволяват да дишат. Защитата от студа се захваща към ръбовете на лехите с камъни или дъски и се премахва през деня или за поливане. 

През април и май изложените площи почва не бива да се покриват с мулч. Откритите почви могат да се затоплят по-добре през деня и отделят тази топлина във въздуха през нощта. Ако през нощта се образува слана, това може да защити лехите от щетите, нанесени от нея. 

Май е идеалното време за разреждането на нагъсто посадени растения. За да постигнете това, излишните слаби растения внимателно се отстраняват, като дърпате горната част на корените им. Останалите се обграждат с почва и се натискат нежно. Ако засадените растения са много нагъсто, препоръчваме да ги разреждате на няколко етапа и винаги да изваждате най-слабите растения. 

Когато вече не се очаква повече скреж, можете да изнесете навън саксийните растения и тези за балкона, заедно с едногодишните растения. Не забравяйте да поливате растенията редовно и да ги наторявате, ако е необходимо. 

Сега е моментът, в който можете да засадите едногодишните слънчогледи там, където има останало място: между храстите, по ръба на дървесни площи или дори при зеленчуците. Но внимавайте: свежите растения са истинска наслада за охлювите. Затова трябва нощем да събирате всички охлюви, докато цветята се хванат.

Фитнес в градината

 

Още е рано да се затваряме у дома до печката или парното (тази голяма градска печк

Събиране на есенни листа. Навън има толкова много работа и запалените градинари добре знаят това. А тези, които не сме толкова запалени или си нямаме собствени градини можем да направим едно добро дело и да помогнем на приятел. Вместо във фитнес салона можем да по изгорим някоя калория като свършим нещо полезно за природата и за нас самите.

Ако имате в градината широколистни дървета, то земята под тях със сигурност е посипана с жълто злато и червени рубини. Колкото и да им се радваме е добре да ги съберем. Ако правим компост трябва да ги натрупаме на едно място, за да може напролет да имаме хубава градинска тор. Привържениците на тази идея събират разделно боклука и хранителните отпадъци като обелки от плодове и зеленчуци, яйчени черупки и други и ги смесват с окосената трева или с есенните листа. И това наистина е едно добро еко-бъдеще. А събирането на есенни листа е упражнение за раздвижване, особено подходящо за привикналите да водят заседнал офис живот хора.

Есенното прекопаване на градината

Това е вече упражнение за напреднали. Със сигурност свикналите да седят обездвижени по 8-9 часа на ден ще се озорят след първия половин час копаене и в понеделник първата половина от деня ще им протече в разкази – каква мускулна треска имат от вилата.

Есенно засаждане на храсти и дървета

Сега е времето да засадите нови попълнения в двора – рози, храсти, фиданки. Така на пролет ще имате една напълно нова градина, а през есента ще сте изгорили малко от излишните си калории.

Есенно изкопаване на грудки

Сега е времето да изкопаем и да приберем грудковите растения, като например далиите (гергини). С падането на температурите грудките трябва да се извадят, да се почистят от пръстта и да се приберат вътре. Могат да се съхраняват при 2-6 градуса в някаква касетка или кашонче.

С почистването и зазимяването на градината ще сте извършили доста движения – клякания, ставания, разтягания и ще сте се приготвили и вие за зимата с по-стегната фигура, по-позитивни очаквания.

Цветята като приятел на човека

Цветята. Тези късчета божествена красота. Или поне са смятали някога древните хора. Ако се замисли човек има някаква логика – та кое смъртно същество би могло да създаде такава феерия от аромати, багри, носещи определени послания? Които карат човек да се усмихне или натъжи, да се почувства отново млад или влюбен? Вероятно още в самото начало на човечеството, когато първият австролопитек се е изправил на два крака, с първобитния си мозък е искал да впечатли женската с няколко стръка от онези цветни треви, които миришат различно. Това естествено ще остане загадка за нас. Но е факт, че цветята имат дълга история назад във вековете наред с израстването на хората.

Практически те са може би единствените останали и до днес символи, които са използвани във всички сфери на човешкият живот – религия, медицина, образование, политика, митология, мода, хранене и много други.

Ще ги намерите в древните учения на хората, във вярванията и митовете им. Например религиите. Освен че всяка една отдава почит на някакво свръхестествено създание или създания, които следят стъпките на хората и ги наказват, друго общо нещо в тях са именно цветята. В абсолютно всички познати на човечеството религии ще намерим по някое цвете, изиграло ключова роля.

В ранното християнство например цветята са считани за символ на победата над смъртта и надеждата на възкресение. Трънният венец на разпнатият Христос е направен от глог, важно растение, което притежава и лечебни свойства. Бялата лилия изпраща мъртвите във вечния им дом, а да не забравяме и големия християнски празник Цветница, на който празнуват всички с имена на цветя. Вечното възраждане на цветята, християнството свързва с вечния живот на човешката душа. И поради и това цветя се носят и поднасят на много тържествени поводи – кръщене, сватба, причастие и др.

Будизмът е много по-философски настроен към цветята. Освен, че се отнасят много сериозно към самите растения, много от тях са символ на цели страни. Катохризантемата, която се счита за свещено цвете и символ на Китай. Лотосът пък още преди зараждането на будизма е било свещено растение в отново в Китай, което е символизирало чистотата и целомъдрието, плодородието и свята сила. Едно мистично цвете, носител на много символика и нежна красота. Друго растение, което и до днес може да се види във всеки будистки храм, улици, обществени паркове и частни градини е Райтия религиозна. С голямо религиозно значение в будисткото учение. Това цвете е едно от най-полезните и красиви, което расте на воля и в изобилие в тропиците. Представлява храст, обсипан с гъвкави клонки и бели цветчета, пръскащи невероятен аромат. Растението може лесно да се отглежда и у дома, позволява подрязване на клонките и е много популярно в Тайланд.

Езическите култури изобилстват от цветни символи. Които през времето, метаморфозите на различните вярвания и култури са се пренесли и до днес, под една или друга форма, но запазени и носители на своя първоначален смисъл и замисъл. Като за начало езическите култове са почитали природата като отделна сила, на която са се кланяли, която са омилостивявали чрез пренасяне на дарове и разчитали нейните символи. Славяните например са били тясно свързани със земята и нейните загадки. Те вярвали, че светът е едно голямо дърво, като стъблото му е животът, през който човек преминава, короната е царството където живеели боговете и където праведните се възнасят, а корените – царството на мрака и грешните. От тях именно идва празникаЦветница /Връбница/, който тогава е бил тясно свързан с пролетта, със събуждането на всичко живо за нов живот, със събуждането на земните и дървесни сокове, които са донасяли и благоденствие на хората. И който празник естествено след това при новата религия в региона, е бил трансформиран, но не загубен, за да може хората по-лесно да приемат новия и единствен Бог. Един от обичаите на Лазаровден – пускането на венците от момите по течението на реката, всъщност се корени именно в славянската религия. Венците са били дар за богинята Лада – закрилница на семейството и любовта. А яйцата, които лазарките събират преди това по домовете, пеейки песни за здраве, са били всъщност символ на живота и младостта – ето защо лазарките са млади, неомъжени момичета.

Освен в религиозните обреди, митове и митологиите,цветя ще намерим и като символи на цели държави, обичаи, професии, ако щете. Едва ли някой би могъл да сбърка кленовия лист на знамето на Канада, където се добива и прочутия кленов сироп. Китайската роза пък /хибискус/ не е символ на Китай, както може да си помислите, а на Хавай. Именно от това цвете са изработени венците, с които туристите и гостите са посрещани на Островите. Цветето-символ на Южна Корея е дървовидната ружа – като символ на безсмъртната природа на страната. Швейцария, тази перфектна алпийска дестинация, рай за всички скиори се свързва с еделвайса – планинско, рядко цвете. Французите си обичат цветето Крем, германците – синята метличина, португалците – лавандулата, в Испания символ на страната е нара, в Русия – лайката. Във Финландия като национален символ са определили нежната момина сълза, растяща на воля по поляни, а Дания и Ирландия – детелината. Естествено Холандия – лалето, с чиито венчелистчета е известна по цял свят, а Великобритания – бялата роза. Нашата страна пък е под ароматните цветове на червената роза – символ и на добива на най-безценното, скъпо и трудно добивано розово масло и полята с маслодайна роза.

И още много, много цветя и държави, хора, и символи. Трудно ще ни бъде да опишем животът на цветята, така сложно и многостранно преплетен с този на човешката цивилизация. Защото и двете са се развивали и израствали заедно. И ако едното е непреходно /цветята/, то другото – човешките устои и морални ценности са се менили с течение на времето.

Така че, когато решите да направите незабравим подарък на любим човек, не пропускайте букета с ароматни цветя или пък саксия със стайно, декоративно цвете. Защото макар и цветя да се подаряват от векове, това винаги ще остане едно любимо клише за човека – поднасяйки красив цвят, вие казвате на човека отсреща Ти си необикновен/а, неповторим/а като тези цветове и аз те ценя като никой друг. А какво повече му трябва на човек от едно такова признание, идващо от точния индивид?

Инструменти за градината

От началото на годината STIHL направи промяна в своята пазарна политика, като разшири продуктовата си палитра в посока на ръчните градински електроинструменти. Досега марката STIHL носеха машините, задвижвани с двигател с вътрешно горене, като изключения правеха верижните триони от серията MSE (виж НС 3-4/2007) и водоструйните машини, които не се внасят в България и за тях не сме писали. Всички останали машини за градината, задвижвани с електродвигател, се произвеждаха с марката VIKING, дъщерна фирма на STIHL. Тази промяна се дължи на очевидните предимства, които електрическите машини имат при работа в ограничени по площ пространства в близост до дома, където захранването с електрически ток не представлява проблем, а работата е с ограничен обем. Това е характерно за хоби градинарството, когато се поддържа декоративна градина с малки тревни площи, декоративни храсти и цветя, с по няколко плодни и други дръвчета. Пазарът на такива инструменти се развива бързо, защото значително разширява възможностите на хората сами да се грижат за градините си. Същевременно техните изисквания и претенции към функционалните качества и технически характеристики, удобството и сигурност-та при работа, към дизайна на машините непрестанно нарастват. В крайна сметка, независимо че практикуваното от все повече хора градинарство е средство за отдих и цели преди всичко наслада от работа сред природата, все по-отчетливо се откроява стремежът да се разполага с техника, равностойна на професионалните инструменти. Електрическият инструмент по-малко натоварва ръцете и тялото, защото излъчва по-малко вибрации и тежи по-малко от сходния по възможности събрат с бензинов двигател, в значително по-малка степен натоварва слуха на работещия, а за съседите е почти безшумен, не отделя повече или по-малко замърсяващи околната среда газове. Поради ниското ниво на шума при работа тези инструменти са особено ценни при поддържане на градини, намиращи се в населено място, защото няма да опъват нервите на съседите.
Ограничената големина на градината и близостта ù до жилището и контакт на електрическата инсталация са подходящата територия за използване на ръчните електрически инструменти, които STIHL вече изцяло ще продава под собствената си марка. Промяната обаче не е просто маркетингова акция със смяна на етикета, а е съпроводена с прецизен анализ и усъвършенстване на всеки детайл, където това е възможно според съвременното ниво на техниката. Така както STIHL е безкомпромисен към качеството на своите моторни триони, коси, храсторези и други машини, с които е извоювал лидерската си позиция на световния пазар, по същия начин се подхожда сега и към гамата ръчни електрически инструменти. VIKING от своя страна се специализира по-тясно в производството на колесни и самоходни косачки за трева, моторни фрези за обработване на почвата, дробилки за клони. Най-общо казано, към онези машини за обработка и поддържане на градината, които стъпват на земята, пък било то и на колела.
Тук ще разгледаме три групи електрически инструменти STIHL с моделите, които вече се продават в България.

Коси за трева FSE 31, FSE 41 и FSE 60
Наименованието им е от техническата терминология на STIHL, докато за този вид инструменти на други производители се е утвърдило наименованието тримери. Според нас по-правилното е коса, защото инструментите се използват именно за окосяване на тревата на места, където колесната косачка не може да мине и да се справи, като краищата на поляни, около стволовете на дървета, бордюри, зидове, алпийски кътове и стърчащи над почвата камъни, огради и други препятствия. По-мощните модели успешно се използват и за цялостно окосяване на по-малки по площ тревни морави.
У нас се предлагат моделите FSE 31, FSE 41 и FSE 60, като и трите косят с найлонова корда, навита в макара. Различават се основно по мощността си, като покриват широк периметър от приложения. Най-малката FSE 31 има електродвигател с мощност 245 W и тежи само 2,2 kg. Дължината ù без макарата с корда е 110 cm. За по-удобно косене на трудно достъпни места косящата глава може да се накланя спрямо ръкохватката и тялото на машината. Промяната на наклона се извършва без навеждане на работещия, като с крака се натиска педалче, което задържа главата в няколко фабрично фиксирани позиции. Машината има и специално приспособление, което защипва края на електрическия кабел и поема натоварването при евентуалното му опъване, така че да не се измъкне от щекера.
Следващият модел, FSE 41, има електродвигател с мощност 400 W, тежи 2,6 kg и дължината му (без макарата с корда) е 1,18 m. Новото тук е, че дължината на косата може да се регулира според ръста на използващия я човека. Освен описаните вече технически особености и предпазен щит, машината има и ограничител, закрепен пред щита, който улеснява косенето като предпазва намиращите се в непосредствена близост растения с крехки стъбла. Той предпазва и кордата от удар в твърди предмети, което би причинило нейното прекъсване.
Тази, както и предната машина, е предназначена основно за окосяване на тревата около препятствия като вече споменатите. И двете работят с макара от вида „Tap’n go“, която е с полуавтоматично изтегляне на кордата, когато режещият край се прекъсне поради удар в твърд предмет. В такъв случай, без машината да се спира, изпъкналата част на макарата се притиска към терена. Кордата се освобождава, краищата ù се изтеглят от центробежната сила. До необходимата работна дължина се отрязват от монтирано към предпазителя ножче. За разлика от макарата Autocut C,
тази е неразглобяема. Новата корда се зарежда чрез напъхване на краищата ù през двата отвора и въртене на самата макара.
Моделът FSE 60 е най-мощен от групата (540 W) и освен за довършващо косене около препятствия с него може да се косят изцяло и малки по площ затревени поляни. Има механично подсилена конструкция, което заедно с по-мощния електродвигател се е отразило и на теглото ù – 3,9 kg. Работи с полуавтоматичната разглобяема макара Autocut C с два стърчащи края на навитата в нея корда. Подробности за тази и останалите макари за косене на STIHL ще намерите в НС 3-4/2008.
Тази машина също има ограничител, който предпазва от неволен досег с въртящата се корда, като тук той е във вид на малко колело. При този модел косящата глава е неподвижно фиксирана и наклонът ù не може да се променя. За по-удобна работа втората (помощната) ръкохватка е изнесена напред и може да се завърта, така че да бъде в най-удобна позиция за работещия.

Ножици за жив плет и храсти HSE 41 и HSE 61
От серията ножици на STIHL за жив плет с електрическо задвижване към момента у нас се предлагат двата модела HSE 41 и HSE 61. Без механично задвижвана ножица създаването и поддържането на живия плет и декоративно оформяните храсти е почти невъзможно.
По-малкият от двата, моделът HSE 41, има електродвигател с мощност 400 W и тежи 2,9 kg. Широчината на рязане на режещия апарат е 45 cm при обща дължина на машината 86 cm. Двигателят на модела HSE 61 е с мощност 500 W, широчината на рязане 50 cm, а общата дължина на машината е 113 cm. Ръкохватката на ножицата може да се завърта и фиксира в пет положения така, че да бъде най-удобна при работа. На снимката се вижда удължената основна ръкохватка, удълженият пусков бутон и наличието на втори в нейната основа. Това е направено с цел улесняване на работата с протегнати ръце при обрязване на високи плетове.
Зъбите на режещите гребени на ножиците са изрязани един по един с лазерен лъч, а остриетата им са заточени и шлифовани с диамантени дискове. Това гарантира отличното им прилягане един към друг, продължително запазване на тяхната острота и дълготрайна работа на гребените. Всички имат приспособление за фиксиране края на кабела, така че при опъване той да не се измъква от щекера.
Докато първият модел е предназначен предимно за обрязване на храсти с по-тънки клонки, по-мощният лесно се справя и с по-дебели стъбла или иначе казано, с плетове, които не са поддържани редовно или при първоначалното им оформяне.

Въздухоструйна метла STIHL BGE 71
Основното предназначение на машината е за почистване чрез издухване със силна въздушна струя на различни участъци от градината – алеи, стълбища, открити тераси и др., от опадалите листа, окосена трева и други дребни растителни отпадъци. Нейната функционалност обаче лесно и без помощта на допълнителни инструменти може да се разшири чрез специален набор (кит), който включва накрайник за засмукване и удобен за носене на рамо сак, в който се събира шумата. Така машината се превръща в листосмукачка. Засмуканите листа, окосената трева и други дребни отпадъци се събират в сака, изработен от свободно пропускаща въздуха тъкан. Освен че градината се почиства, събраните листа и отпадъци може да бъдат компостирани и оползотворени като органичен тор. В режим на обдухване машината може да бъде оприличена на „въздухоструйна метла“.
STIHL BGE 71 има електродвигател с мощност 1,1 kW, който задвижва центробежен вентилатор с максимален дебит на въздуха 670 m3/h при максимална скорост на въздушната струя 66 m/s. Теглото на машината е 3,1 kg, като ръкохватката е така оформена, че „метлата“ да се държи удобно по време на работа само с една ръка.
Както при останалите описани инструменти електрическото задвижване я прави по-тиха, по-лека, по-лесна за поддържане и с по-опростена конструкция, не отделяща димни газове, а нивото на вибрациите е забележимо по-ниско. Далеч не на последно място, което се отнася за всички електрически машини, е и по-ниската им цена в сравнение с бензиновите машини, което е още едно предимство, когато се използват в малка домашна градина.

Красив зелен килим

Как преди да постигнем съвършенството на английската ливада, да изпитаме удоволствието от добрия тревен килим в реални срокове от битието си Наричат тревата коса на земята и едва ли има по-силно и по-вярно определение от това. Нейните владения в природата тръгват от морския бряг и от леговищата на реките и се извисяват до пустия свят на скалите по планинските зъбери и само отсъствието на тревата в един пейзаж може да ни даде представа какъв всемогъщ диригент на природата е тя.Тревата е най-всеобхватния представител на връзката ни с природната среда във все по-урбанизиращия се свят, тя е първата спасителна ръка там, където е нанесло пораженията си пренебрежителното екологично мислене и като се започне от цели географски райони и се стигне до един обикновен човешки дом. Но, разбира се ние нямаме време да косим и поливаме в продължение на три века, за да постигнем съвършенството на “своята трева”, както гласи популярната английска рецепта. Това обаче съвсем не отменя нуждата от къртовски труд и значителни средства, които да осигурят елитна трева в даден двор или на обществен терен. И в тази връзка в следващите редове, без претенции за изчерпателност и нови научни открития, ще се опитам да систематизирам най-важните моменти, свързани с изграждането и най-вече с подръжането на една истински добра трева, продиктувани преди всичко от опита и практиката. ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ЗАТРЕВЯВАНЕ За пълната обработка на почвата само ще повторим, че: При изграждането на спортни терени – извършва се пълна обработка на почвата на дълбочина 50-60см. При изграждането на терени от прков тип и в дворните градини – почвата се обработва с мото-култиватор на дълбочина 20-30см. По-съществен при предсеитбената обработка е въпросът за по подобряването на хранителния режим на почвите тяхната структура и водно-физичните им свойства. Най-доброто средство за тази цел си остава внасянето на добре прегорял оборски тор заедно със суперфосфат. Това спомага за постигането на дълготраен хумус, усилва се затоплянето на почвата и се подобряват трайно нейната структура и влажност.Но наред с всички тези предимства оборският тор има и един много съществен недостатък – спящите семена на плевели в него, които впоследствие са истински бич за тревното насаждение. Те нарушават естетическия вид на тревата, затормозяват растежа й и я замърсяват с окапалите си листа. Освен това плевели са предимно агресивни видове, които бързо започват да конкурират и да доминират над останалите треви в насаждението. Практически е невъзможно да бъдат елиминирани освен, ако не се третират неколкократно с тотален хербицид. И това трябва задължително да се направи, ако наистина държите на крайния резултат. Алтернативен вариант, за да избегнете всички тия неприятности е: при първоначалната обработка на почвата да се внесат комбинирани N P K торове /N P K – 15 15 15/. Те се внасят при пълната обработка на почвата с норма: 20-30кг/дка – за екстензивно поддържани терени 35-40кг/дка – за интензивно поддържани терени Последващата обработка на почвата – грубото и фино заравняване на терена не се нуждаят от коментар. ВИДОВЕ ТРЕВИ ЗА ТРЕВНИ НАСАЖДЕНИЯ  Въпросът “Чист вид или смеска? “ също не се нуждае от коментар. Засяването с един вид /монокултура/ крие очевидни рискове, поради повишените изисквания на този род насаждения и специалистите добре знаят това. Предимствата на тревните смески са всеизвестни и доказани от практиката – различната бързина на растеж дава и първоначален ефект, и осигурява дълговечността на тревния чим. Постига се пълно-трайно използване възможностите на почвата. Чимът е с по-голяма еко-пластичност, жизненост и устойчивост, и по-бързо се приспособява към условията на растеж на конкретното място. Постига се равномерно склопен, конкурентноспособен и плътен чим благодарение на различните жизнени форми, които взаимно се допълват без да се подтискат. Употребата на подходящи тревни смески е една от главните и решаващи предпоставки за получаване на качествена тревна покривка, но в никакъв случай не е единствената. Очакваният резултат се постига при наличието на съответните условия на место-растене и осигуряване на подходяща техника за нейното създаване и поддръжка. При изборът на тревна смеска трябва задължително да се вземат под внимание – развитието на видовете в различните климатични условия / всеизвестно е, че у нас се работи предимно с чужди култиватори/ и развитието на отделните видове включени в смеската при тях. От значение е вида на почвата и реакцията на почвения разтвор. Трябва да се знае степента на поддръжка на терена след изграждането му и начина на използване на тревната площ. Всъщност начина на използване като,че ли надделява при определяне на вида на смеската, с която ще работим . Например: - тревни площи за декорация /елитни, представителни и паркови терени без интензивно натоварване/ – нужни са нежни и гъсти видове, издържащи на чести и къси коситби; - тревни площи за отдих /с по-висока степен на натоварване/ – нужна е смеска от видове, които да осигурят добър естетически вид, издържливост дори на интензивно натоварване, лесно и бързо настаняване и добра регенерация на видовете, икономична поддръжка; - при тревни площи за спорт – задължителна е устойчивост на утъпкване и късане на тревата; Не на последно място, всеки специалист трябва да има поне обща представа от основните видове житни треви, които се използват при съставянето на смеските. Всеки държащ на името си търговец на тревни смески е длъжен да даде видовия състав и процентното съдържание на всеки един култиватор включен в смеската. На базата на това ландшафтният архитект може да определи сам за себе си дали тази смеска отговаря на изискванията на тревната площ, която той иска да изгради. Затова е препоръчително тревните смески да се купуват от специалист , занимаващ се в тази област на озеленяването. СЕЗОНИ И ВРЕМЕ ЗА ПОСЕВ Практиката показва, че семената показват добра кълняемост и при ранен /март-април/, и при късен /септември-октомври/ посев. Но тук трябва да отбележим както рисковете, така и предимствата, които съпътстват съответното време на засяване. При ранното пролетно засяване, поради ниските почвени температури , семената покълват значително по-бавно. В сравнение обаче с условията през следващите месеци, когато е възможно да настъпи засушаване, ранното сеене е с предимство, тъй като влагата в почвата е достатъчна за набъбването и покълването на семената. Рискът в този период е друг: ако настъпи екстремно застудяване през март има опасност младите поници да измръзнат и да се компрометира цялото насаждение. Предимствата и недостатъците при късното есенно засяване са същите. През летните месеци, когато влагата в почвата е крайно недостатъчна рискът е един – от изсъхване. Изводът е един: при осигурена интензивна поддръжка, респективно поливане, сеенето може да се извършва през целия период от март до октомври. Ако възможностите за поливане са минимални трябва да използвате на първо място тревна смеска от предимно сухоустойчиви видове и да се съобрази времето за сеене. Понякога се налага много късен посев – ноември , декември. В този случай трябва да се разчита на това, че не покълналите семена издържат много ниски температури, т.е. те “приспиват” под снега цяла зима и напролет поникват дружно, вкореняването и братенето на пониците протича нормално. Но много трябва да се внимава, защото покълналите семена измръзват едва при температура –3 С, -5С. И все пак времето между май и август при осигурена интензивна поддръжка може да се окачестви като най- добро за стопроцентово покълване на семената. ТЕХНИКА НА ЗАСЯВАНЕ За да се спази последователността на отделните операции тук ще отбележим само следното. Качественото и равномерно засяване на семената е основна предпоставка за добър резултат. Това трудно се постига ръчно , затова задължително трябва да се сее механизирано. У нас масово се използват ръчните сеялки. Преди сеене е необходимо добре да се смесят семената в смеската. Сее се на кръст. Нормата е 30 кг/дка. Ако се търси бърз първоначален ефект, нормата може да бъде завишена и на 35-40кг/дка, но не и по-висока, защото впоследствие се затормозява развитието на младия посев. Семената се зариват с тънък слой почва и се валират с тежък валяк. Валиране не се препоръчва при тежки и свързани почви. КОСЕНЕ След избора на тревна смеска косенето е най-важната операция за получаване на гъст килим и солидно тревно покритие. При новосъздадени посеви първа коситба извършете, когато тревата достигне 6-7см. При правилно проведени отгледни грижи за младия посев това обикновено става за около 20 дни. Тази коситба е решаваща за вкореняването и сгъстяването на тревния чим, тъй като осигурява достъп на светлина, с което се усилва асимилацията във възела на братене и се стимулира развитието на пониците. Първата коситба не трябва да е по-ниска от 4 см., защото възниква опасност от прегаряне на пониците и се отслабва кореновата им система. Валирайте два дни преди първа коситба . Това е задължително. Втора коситба се прави, когато тревослоя отново достигне 6-7см. И от този момент нататък тревата се поддържа на височина, както следва: - за паркови терени без интензивно натоварване - 3-4 см. - за спортни и терени с интензивно натоварване по време на ползване - 2-3 см. - извън времето на ползване - 4 см. - сенчести терени - 4-5см. Височината на рязането зависи и от видовете включени в тревната смеска, тъй като тя оказва съвсем пряко влияние върху формирането на тревните общества. Опита показва, че високото косене /5-6см / “покровителства” по-високите треви /райграс, ливадна власатка/ , а ниското косене стимулира развитието на ниските /ливадна метлица, полевица и др./ Например при райграса листната маса е разположена на повече от 2,5 - 3см. над основата на издънките и при ниското му косене се затруднява неговото издънко-образуване. Обратно: при треви с ниско разположени приземни издънки и листа /издънкова червена власатка/, ниското косене е стимулиращо, тъй като осигурява повече светлина и въздух. При ниското косене според някои западни автори се задържа братенето на растежа на по-високите треви и се стимулира асимилацията на бавнорастящите и ниски треви. Не без значение е и начина по който се коси. В момента в България масово се използват предимно роторни косачки. Те не са особено подходящи, най-вече при първите коситби. При роторното завъртане на ножа се получава ефект на завихряне и заедно с окосената трева се увличат и изтръгват голяма част от младите поници. Предимството им е, че с тях можете да косите висока трева. Почти навсякъде в развитите страни се коси с така наречените витлообразни косачки. Те основно се използват при поддръжката на терени с интензивно натоварване и чести коситби. У нас засега на пазара, можете да намерите само ръчният им вариант. Следва въпроса за честотата на косенето. Тя е продиктувана от височината и интензивността на растеж на тревите. Други фактори, които влиаят са : климат / през сухо и горещо време е добре тревата да се остави малко по-висока , за да се намали изпарението на вода от почвата , степен на използване на тревното насаждение, период на използване. Определено трябва да знаем и как да косим – това не е лесна задача. При лошо окосена трева се създават предпоставки за развитието на плевели, тревата се уврежда, пожълтява, деформира и губи естетическата си стойност. Ето някои от ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА КОСЕНЕ: - Никога не отнемайте повече от 1/3 от височината на тревата при една операция /при пораснала трева съкращаването трябва да става постепенно в рамките на 5-7 дни, без да се допуска оголване на основата отведнъж. Особено чувствителни в това отношение са влаголюбивите видове/ - Оставянето на окосената трева е недопустимо /изключение правят случаите на интензивно поддържане 7-8 коситби месечно/. Остатъците от косенето задължително трябва да се събират. При натрупването на суха трева върху тревата тя се задушава, пожълтява, а освен това се създава и предпоставка за развитието на гъбни болести. Нарушава се водновъздушния режим на почвата. Затруднява се торенето. - За предпочитане е да се коси в сухо време, но ако продължително вали – не трябва да чакате. По- добре е да се окосите мокра трева, отколкото да се остави да порастне. - Косачката трябва да се движи в определен ред и посока и да не се правят деформации заради повторно минаване - Трябва да отбележим, че в добре развитите в това отношение страни се използват и продукти за забавяне на разтежа, които все още ги няма у нас ВОДАТА И ТРЕВАТА  Теоретично погледнато тревата се развива благодарение на светлина, карбонатен окис, минерали и прясна вода. Нуждите на тревата от вода са огромни, защото тя представлява 80% от самата нея. Добре е водата да идва естествено с дъжд, но при нашите климатични условия от май до юни, резервите от вода в почвата определено не достигат, за да компенсират нарастващата консумация на тревата. Затова поливането е крайно необходимо, за да запазим естетическите й качества. Начина на поливане е безспорно чрез дъждуване, защото: - Поливайки така не рискуваме да съберем семената на групи при млад посев; - Водата попива бавно и постепенно и напоява в дълбочина; - Водата се обогатява с кислород, което влияе благоприятно върху биологичните и химични свойства на почвата; - Подобрява се микро-климата за останалата паркова растителност; При решаването на проблема с водния дефицит в почвата и честотата на напояването трябва да се имат предвид: - Индивидуалната нужда на отделните видове включени в смеската – влаголюбиви или сухоустойчиви. Например Poa и Agrostis са изключително лакоми за вода, докато видовете Festuca arundinacea и Festuca rubra са по-сухоустойчиви. - Резервите от вода в почвата – Снабдяването с вода на тревата от почвата зависи от нейното естество, структура, както и от поемния обем на кореновите системи. За съжаление не всичката вода в почвата е достъпна за растенията /тук се отчитат различните видове изпарения, проникването в дълбочина и др./. Тежките глинести почви задържат повече вода , която обаче не е достъпна за корените поради неблагоприятния им водновъздушен режим. Структурните, аерирани и дренирани почви, трябва да се поливат по-често . но в тях тревата се чувства по-добре, защото усвоява така наречения лесно използваем резерв. - Вида и начина на торене – добавянето на калиева основа и магнезий увеличават толерантността към суша на тревите - Степента на поддръжка- ! Ниско косената трева има значително по-големи нужди от вода - Сезоните и климата - Ефектът “наклон” – наклонът редуцира инфилтрацията ; при 10% наклон времето за поливане трябва да се удвои - Възрастта на тревното насаждение – нуждите от вода на младия посев са почти двойни в сравнение с тези на изградения вече тревен чим УВЯХВАНЕ Този знак никога не лъже. То е настъпило тогава, когато тревата повече не се вдига щом е стъпите върху нея. Цветът й потъмнява. В този случай тревата не трябва повече да бъде утъпквана и е необходимо леко поливане преди нормалното такова. АЕРИРАНЕ. ВЕРТИКУЛИРАНЕ. ОПЕСЪЧАВАНЕ Аерирането е една малко позабравена операция при поддръжката на българските тревни площи, но съвсем неоснователно. При аерирането или дълбоко пробождане на почвата / дълбочина 6-12см /, каквото представлява то всъщност има за цел да извлече част от корените на сплъстения тревен чим, като едновременно с разреждането се повишава общата регенеративна способност на тревите. По този начин се унищожават и голяма част от двусемеделните плевели. Аерирането се извършва ръчно или механизирано. Аераторните машини издълбават по цялата повърхност на уплътнения чим дупки на разстояние 15-20см. В зависимост от вида на машината аераторите правят от 50 до 400 дупки/кв. м. Вертикулирането е операция, която се извършва върху силно уплътнен терен със машини тип култиватори. Те прорязват повърхностния слой на почвата и разрязват чима, с което се стимулира регенеративната способност на тревите, а същевременно и се аерира. Освен това получените лехи от минаването на машината са подходящ момент за наторяване и опесъчаване. Една добре поддържана тревна площ след време оформя трайно, гъсто и солидно тревно покритие. Но изключително голямата гъстота на тревния чим не само, че не е желателна, но е и вредна защото: - затруднява се достъпът на светлина до възела на братене; - затруднява се достъпът на въздух до почвата, респективно се задушават корените на насаждението; - уплътнения тревен чим засъхва в основата и придобива жълто-зелен цвят; - намалява се регенеративната способност на тревите; - създават се предпоставки за развитието на плевели; Затова аерирането и вертикулирането се явяват най-радикалните методи за подмладяване и подобряване, еластичността на тревния чим. Усилва се жизнеспособността и конкурентно-способността на културните житни треви спрямо плевелите. В България в момента тези операции не се извършват често и механизирано. Липсват машини. Ето защо алтернативен вариант за вертикулиране е: да се “разреши” тревата с аераторно гребло в две противоположни посоки перпендикулярни една на друга. По този начин сравнително добре се изважда сухата трева от основата на чима, освобождава се пространство и се дава възможност на тревата да диша. Преди да се проведат тези две операции тревата трябва да бъде ниско окосена /около 2-3 см./. Вертикулирането се извършва в периода на активна вегетация от май до септември както следва: - За спортни и интензивно натоварени терени 2-3 пъти в годината - За паркови терени един път годишно Аерирането трябва да се извърши поне веднъж в годината, но ако се забелязва видимо уплътняване на почвата може да се аерира до 5 пъти годишно, без притеснения относно състоянието на тревата. И след двете операции следва грижливо да се съберат остатъците. Трябва да се опесъчи, валира, полее и натори. Опесъчаването е важно , защото с него още веднъж подобряваме: - структурата на почвата; - водно-въздушния режим на почвата; - стимулираме на вегетативната способност на тревния чим / острите зърна на пясъка разрязват корените на тревата/ ; Не без значение е видът на пясъка, който се използва. Той трябва да не съдържа химични примеси, соли/ морски пясък/ и др. вредни за корените вещества. Пясъкът трябва да е с pH 5-5,5 . Желателно е зърната да са с големина : - 0-4 мм за спортни и паркови терени; - 0-3мм за хиподруми; - 0-2мм за голф-игрища; Не трябва да се използва изключително фин пясък, със структура близка до пепел защото може да се предизвика обратен ефект, а именно: затлачване на терена или запушване на дренажни тръби. На големи терени пясъкът се разхвърля машинно , а на по-малките ръчно. Пясъкът се разхвърля , така че да запълни дупките от аерирането и браздите от вертикулирането и да бъде и в слой около 1см на останалата част от терена. Дебелината трябва да е разпределена равномерно, без неравности и бабуни. Препоръчителната норма е 2 - 3 куб.м. за година , за терен от 1дка. При тежки и свързани почви нормата може да се удвои, т. е. 6 – 9 куб.м. ТРЕТИРАНЕ СЪС СЕЛЕКТИВНИ ХЕРБИЦИДИ И най-грижливо поддържаната ливада се напада от плевели. “Заразяването” с плевели е много бързо, особено когато в съседство има неокосени поляни или запуснати тревни площи. Почвата е едно истинско находище на семена и самият факт, че я обработваме, почистваме и създаваме “легло” за семената създава предпоставки за поникването на много от тях, чиято жизнено способност в почвата е забележителна. В този случай третирането със селективни хербициди , които унищожават плевелите и запазват културните житни треви е едно много добро решение. За използването на тези препарати могат да се дадат само някои съвети, които да увеличат полезното им действие, а самата дозировка и начина на приложение изрично се упоменават в упътването на отделните опаковки. Какво трябва да се знае ? 1. Във всички случаи е задължително да се запознаете с упътването на производителя; 2. Третирането да се прави в спокойно безветрово време с температури на въздуха 10-15 С 3. Преди третирането тревната площ трябва да е добре полята, за да се напоят листата на плевелите и да се увеличи ефекта от пръскането; 4. Третирайте върху листа без роса и не трябва да има валежи в продължение на min 12 – 24h след пръскането; 5. Плевелите се третират в период на пълна вегетация, т. е. 1 – 2 седмици след последното косене; 6. Не трябва да се коси точно преди и след третирането, тъй като по-голяма част от активните материали няма да имат време да подействат; ТОРЕНЕ – нуждите на тревното насаждение С периодичното косене и честото поливане на тревата, се намалява съдържанието на хранителни вещества в почвата и тя се отмива. За да се възстанови баланса е нужно да се тори. Най-добрия и правилен начин да се установят точните норми на торене е: 1. Да се направи анализ на почвата, за да се определи нейното физично и химично състояние, както и да се установят теоретично резервите й от хранителни вещества; 2. Анализ на растението – Анализът на растението позволява реален и незабавен контрол на доброто или лошото усвояване на хранителни елементи от почвата; абсорбирането и асимилирането на минералите от растенията могат да бъдат възпрепятствани по няколко причини: климатичен стрес, блокиране на ниво почва, недостатъчна или прекалено интензивна поддръжка. Така трябва да се прави, но на практика почти никога няма време за това. Затова е важно да се отбележат някои основни моменти по отношение на торенето, предимно с практическа насоченост. Всеизвестно е, че добра трева се прави върху кисела до умерено кисела почва /pH 6/. В резултат на многобройни и целенасочени опити е установено, че различните по химичен състав торове, бързо променят почвената реакция и на тази промяна тревата също бързо реагира. Като цяло житните треви са толерантни към азотното торене. Поддържането на оптимален показател на pH в английските тревни площи се постига благодарение на киселинността на амониевия сулфат. Именно с него се формират известните английски ливади и се унищожават плевелите, тъй като за тяхното развитие е оптимална алкалната среда. Така се налага извода, че алкалните азотни торове, въпреки високото си азотно съдържание пречат на развитието на тревите и фаворизират плевелите. И днес в Англия амониевата селитра, която прави по-кисела почвената реакция си остава класическия тор. Освен това при подхранване с физиологично кисели торове се повишава студо- и сухо-устойчивостта на тревата. При поддръжката на тревните площи следва да се използват предимно минерални торове и то предимно комбинирани NPK торове. Те имат няколко съществени предимства: 1. Чисти са от примеси и не заразяват почвата с плевели; 2. В своята формула съдържат балансирано съотношение NPK, което се явява оптимално за развитието на трево-слоя. При торене с комбинирани торове всички хранителни елементи попадат едновременно, навсякъде в почвата и така храненето на тревите е равномерно и резултатно. При използване на отделни химични съединения за торене ефектът е почти незадоволителен.

Малките дървета

Засаждането на дърво е истинско събитие за градината. В резултат на това се променя структурата й, формира се нов облик на участъка, при това не за една година, а за десетилетия. При изборът на дърво е важно да знаете какви размери ще достигне и как ще се развие короната му. Също така следва от по-рано да определите решението на какви задачи ще му възложите: дъ бъде “фон” за цветна леха или да бъде “солист”, да защити участъка от любопитни погледи или просто да създава сянка. При такова разнобразие от съществуващи видове за всяко от тези цели ще се намери подходящо дърво. И малките градинки не правят изключение, за тях подхождат видове с ръст “под средния”. Красиви през цялата година Жълтата акция (Laburnum) и декоративна вишна или слива (Prunus serrulata) изглеждат добре край оградата или в зоната за отдих. За такова “престижно” място са достойни и дървета с красива есенна окраска на листата. Необичайно популярна е и декоративната крушата (Pyrus salicifolia). Тя е висока до 6 м и покорява с красотата на своите сребристо-сиви листа Живописна картина през есента в градината създава ликвидамбарът (Liquidambar), а също и различните сортове сребролистен клен (Acer palmatum). Ниските не превишават 2 м височина, а високите достигат до 8 м.Те трябва да са на място, където ще им се любувате всички страни. Красива корона показва бялата акация (Robinia pseudoacacia), остролистия клен (Acer platanoides) и каталпата (Catalpa bigonioides). В жарките летни дни те осигуряват приятна сянка, в която е добре да разположите ъгъла за отдих. Особената форма на короната е главният коз на брезата (Betula pendula) и плачещата върба, които изглеждат великолепно в романтични цветни лехи и до градински водоеми. Около басейна и оградата Под дървета с полупрозрачна корона, каквато е дивата дюла или ирга (Amelanchier) добре растат сенкоустойчивите астилбе и хоста. Сребролистият клен с въздушната си лека чадърообразна корона изглежда добре близо до вода или редом с открита тераса. Надеждна защита от нежелани погледи през цялата година ще ви осигурят вечнозелените хвойнови растения – тис (Taxus baccata), лъжекипарис (Chamaecyparis) и хвойна (Juniperus), а също и илекс (Ilex). Затова е по-рационално е те да заемат мястото по границата на участъка, тъй като в средата на градината ще изглеждат прекалено огромни.

ГРАДИНСКИТЕ РУИНИ

В нашия свят устремен към перфекционизъм, тези забравени форми носят очарованието на нещо незавършено и преходно. В последно време зад живите огради и стоборите на градините може да се видят стени с ронеща се мазилка, старинен вид и стари дървени порти. Не се чудете какво става. Градинските руини отново се завръщат на мода. За тези, които не са ги забелязвали досега трябва да напомним, че идеята да се украсяват парковете и градините с декоративни развалини е възникнала отдавна. Още в епохата на Ренесанса в живописните градини на заможните италианци са били много популярни украшенията от разрушени стари римски колони, които напомняли за антични храмове. А в 18-ти и 19-ти век, когато се е правело препланиране в модния за онова време стил на английските ландшафтни паркове, руините станали неотменима част от новото оформление. Образец за тях по принцип са били римските и гръцките антични храмове, а също така и средновековните крепости и замъци. Камъните излъчват топлина В съвременните градини изкуствените руини, които са съобразени с размера на двора също изглеждат много естетично. Освен това те са и доста практични. Когато си почивате на пейка сред такива руини, вие ще бъдете надеждно скрити от любопитните погледи на съседите и хладния вятър. Ако стените целия ден са нагрети от слънцето вечерта камъните постепенно излъчват топлина. Това ще зарадва не само стопаните , които обичат вечерната прохлада в градината но и растенията, които също ще са „благодарни”, че растат на такова комфортно място. Любителите на закътаните места могат да комбинират руините с пергола, увита от ароматни пълзящи рози. Питайте в общината за старите постройки Преди да започнете да градите в своята градина подобни съоръжения, трябва да се интересувате в общината дали е необходимо да получите разрешение за подобна постройка. Ако има такива изисквания то най-добре е да си подготвите нужните документи. Ще бъде твърде досадно ако се наложи да разрушавате по късно сами руините си. Когато проекта получи „зелена светлина”, трябва да се замислите за всеки детайл на постройката. Вехти вещи влизат в употреба Преди всичко изберете в какъв стил ще бъде изпълнена имитацията на старинна стена, защото от това зависи избора на материали. Така например за „средновековни” руини ще ви трябват островърхи арки за врати. В градинските центрове и готови модели , които обаче са изляти от цимент. Общия вид на подобни постройки се допълва от събрани от природата камъни между които може да се посадят растения. Най-добре е за тази цел да използвате ниско растящи папрати, а също така скромни и непретенциозни многогодишни растения. Специфичен романтичен елемент носят пълзящите рози, лоницера и бръшляна ,които покриват част от стените. Високите многогодишници като градинската ружа създават допълнително настроение. Античният храм е немислим без полуразрушени колони и разбира се статуи на гръцки богове. Южната атмосфера може да се подчертае със средиземноморски растения. Но ако желаете да украсите своята градина от значително по-късен период използвайте стари червени тухли останали от предишни строежи. Стари дървени рамки за прозорци, ковани решетки, дървени врати и други ”съкровища”, намерени по базарите за употребявани вещи могат с успех да се използват при създаване на градински руини. Първо събираме, след това строим Хората, които са свикнали с домашните строителни работи ще се наложи да направят малки разходи за стените-руини. Всички необходими материали, които са им нужни трябва да съберат от стари строежи или борси за употребявани вещи. Става дума за стари дървени порти, камъни с декоративни релефи, елементи от ковано желязо. Чак след като са събрани всички материали може да се пристъпи към построяване на стените по собствен дизайн За тухлените стени обезателно ще е необходим циментов разтвор. Природните камъни също ще имат нужда от смес, която да ги държи стабилни без да има опасност за конструкцията. Много е важно всяка стена да има стабилен студоустойчив фундамент. Старите строителни материали като каменни плочи и павета са идеални за построяването на руини. Растенията от алпинеум – идеални за старите стени Още при изграждането на градинските руини може да се оставят различни по големина отвори в които по късно се засаждат различни растения. Преди всичко за тази цел са подходящи цветя , които виреят добре в алпинеумите. Седумът без проблеми се прикрепя към стената. Това непретенциозно растение цъфти в края на лятото и началото на есента. Кампанулата също е издръжливо и бързоразпространяващо се цвете. То цъфти в продължение на много седмици. Алпийската роза, известна у нас като дебела Мара е много непретенциозна, за това и стигат малко горска почва между камъните и минимум влага. Разнообразието от сортове е превърнало това растение в любимо за колекционерите. Бръшлянът е класика  Ако искате бързо да озелените една стена са ви нужни поне 8-10 млади растения. Размножаването на бръшляна е най-подходящо да става с резници. Нарязват се млади клонки и се разделят на части с по две-три листа. Потапят се в буркани с вода и се оставят там до появяването на първите коренчета. След това всяко ново растение се засажда в самостоятелен съд. Когато младият бръшлян заякне, може да се засади в почвата на постоянно място.

Водни каскади в двора

Дори и в малък двор каскадата може да бъде прекрасно допълнение към вашата градина. Тя позволява на водата да тече или струи от едно ниво на друго сравнително плавно или буйно и шумно да се издига във височина. Болшинството каскади се строят описвайки естествените линии на ландшафта, но за създаване на модернистичен ефект може да се използват дървени канали и стъклени екрани.
Трудността при строителството на каскади се състой в това, че всички проекти опират до рециркулацията на една и съща вода. Ако дори някаква малка част от тази вода се губи, каскадата скоро ще си опразни. За това е много важно да се обръща внимание на детайлите.

Изкуствени каскади
Излятите „скалисти” секции, съединявани по между си за да образуват серия от каскади се продават в болшинството по-големи градински центрове. Те едва ли могат да се сравнят със самоделните, но и в двата случая ще ви се наложи да отделите време за това те да изглеждат реалистично.
Много добре изглеждат каскади излети от тънък, лек бетон, но и те не са така убедителни както изработените от блестяща пластмаса.
Поради възможни загуби на голямо количество вода каскадите в крайна сметка трябва да се вливат в широко езерце или резервоар. В него ще работи напорна помпа, която засмуква водата и по скрита тръба я покачва до най-горния елемент на каскадата. Ще ви е необходимо голямо количество вода във нискостоящото езереце за да се напълнят всички каскади и да започнат да преливат една в друга. Следователно резервоарът (езерцето) трябва да бъде така конструиран, че да осигурява първоначалния обем вода, при това без да изглежда опразнен. Всяка секция е плоска и хоризонтална, така че в нея винаги остава вода дори, когато помпата е изключена.
За да изглеждат терасите възможно най-естествени, от двете страни може да се положат скални късове и речни камъни. Така каскадите ще изглеждат като част от широки скалисти тераси.
Точката в която проводящата тръба захранва най-горната каскада трябва да бъде внимателно замаскирана, както и останалата част от тръбата и кабелите. В този случай добра работа биха свършили насаждения от ниски стелещи се храсти и нискорасли хвойнови дръвчета. Многогодишните растения остават тук през всички сезони и могат да бъдат полезни за прикриване на всякакви забележими присъединявания и връзки. Скални отломки в съчетание с акуратно озеленяване правят изкуствените каскади трудно различими от естествените.
Ефектите, които могат да създадат каскадите варират от планински поток с водопад до единичен водоскок изтичащ от вертикална скала. Всичко зависи от правилно преценения поток вода доставена от подходяща помпа, която е разположена в резервоар на дъното на съоражението.

Разположение
Ако градината не е разположена на природен склон, то е неизбежно подпорната стена да бъде създадена от човешка ръка. Старайте се да избегнете впечатлението, че каскадата се излива направо от оградата или от стената на гаража. Не я помествайте под големи дървета, тъй като падащите листа ще замърсят цялата система.
Ако използвате остри скални парчета имайте в предвид, че с камъни с почти правилна форма се работи много по-лесно, отколкото с дребни и неравни късове.
Може да използвате отломки от бетон. Бетонът обаче трябва да се укрепи със стоманени пръти и да се измаже със специална замазка за да бъде водонепроницаем. За осигуряване на по-голяма водонепроницаемост се използват специални хидроизолационни мембрани. За да не бъде тя повредена от остирте ръбове на камъните те се защитават от дебел слой хоросан или кече от геотекстил.

Вертикални каскади
Подобни съоражения идеално подхождат за ъгъл със ограда или стена зад него. Трябва да се остави и някякво свободно място между каскадата и стената. По този начин се осигурява пространство за засаждане например на виещи се растения на заден план. 
Необходим е голям басейн или резервоар, тъй като силния поток може да удря камъните и да ги изхвърля от системата. 
Задната стена може да бъде направена от бетонни блокове, но другите стени се изпълняват от естествени камъни свързани със варопясъчен разтвор. Що се касае до водата, то тя лесно се покачва от басейна в отвор в скалите недалеч от върха. В идеалния вариант тя трябва да тече и пада по плосък камък във формата на стреха, а не да се стича по скалната повърхност. За да се качва водата и да осигурява добър водопад подберете за съоражението достатъчно мощна помпа, а някои камъни преместете или добавете нови, така че да не се допуска разливане на вода извън басейна. За украса на каскадата оставете по възможност повече гнезда за почва в които ще засадите растения. Повечето многогодишни растения, като храстите и папратите създават ефект на постоянна ярка зеленина, а увивните видове скриват оградата. С времето камъните се покриват с мъх, губят цвета си и се заоблят, но това подпомага за пресъздаване на природен пейзаж.

Планински поток
Самоделните каскади се построяват по-трудно от тези, които се предлагат по магазините, но по-лесно се вписват в общия дизайн на градината. Ако градината е плоска можете да намерите начин да повдигнете част от нея изграждайки стена или бряг. При издигането на участъка е много важно старателно да се трамбова почвата по руслото на потока и около него за да не пропадне с течение на времето (особено ако използвате при строителството бетон). В идеалния случай по цялата дължина на потока трябва да се положи една цяла водонепроницаема мембрана застъпваща широко тази на резервоара. Ако искате да направите няколко каскади, то ще бъде интересно да ги разположите на различна височина и под различен ъгъл. Работата започва с главния басейн, който може да бъде настлан с камъни, като тези от каскадата. Ако дадена част от подложената хидроизолационна мембрана не е покрита с камъни тя може да се маскира с хоросан. Първата каскада или водоскок може да се направят вътре в басейна. Независимо от изпълнението – с бетон или гума, първоначално системата представлява сух стъпаловиден поток без камъни. Преди да поставите камъните на дъното, бетона трябва да се обмаже, да се положи гумата, а тя да се покрие с варов разтвор. Ефектът ще се подсили, ако по аналогия с фабричните каскади от двете страни се поставят камъни върху всяка тераса. Не забравяйте да положите тръбата и кабелите по време на строителството. Много важно е всячески да се избегне контакт между мокрите елементи на потока и сухите (камъни, почва) около него, за да се намалят загубите на вода.
Също така е важно да се провери дали се плиска вода вън от затворената ситема, в резултат от неподходяща форма на камъните или небрежното им разполагане.

Релаксиращ концерт в градината

Лято е! Шепот на цветя, окъпани в багри... Аромат на прясно окосена трева, напевно жужене на работливи пчели, нежни мелодии на птичи трубадури... Няма грешка, лято е, а декорът на тази идилична картина е градината. Май нещо обаче липсва?

А, да, за да бъде пълно блаженството, липсва ромонът на течаща вода! Лесно поправимо, ако сте максималисти и държите на 100-процентовия релакс.

 

Един фонтан или просто постоянно течащо чучурче дори на импровизирана чешма ще придаде още повече блясък на градината и ще предложи истински пир за сетивата.

 

Предлагат се вече много готови варианти от различни модели в строителните хипермаркети, но  какво да правят собствениците на градини, които са страстни почитатели на такава идея, но не могат да отделят сериозни суми за прилагането й?

Точно затова предлагаме някои интересни опции, чието реализиране в повечето случаи изискват само сръчни ръце и подходящи материали. Защото един фонтан може да бъде невероятно атрактивна декорация за всяка градина:  соло изпълнител в концерт, чиято сцена има впечатляващ декор от камък, цветя, храсти, метални или дървени акценти.

 

Е, ако все пак тези предложения ви се сторят сложни за изпълнение, може поне да заимствате идеи за структуриране на цветя и растения около бъдещ фонтан, който да ви изгради квалифициран майстор.
И тогава със сигурност ще чуете тайнствената песен на водата!

 

 

 

Нещо повече от разхлаждаща любов

Слънцето безжалостно препича, вятърът се е скрил някъде на сянка, а всяка клетка от тялото жадува глътка прохлада…

Спасението може да стане в няколко посоки – климатика на максимална степен, бърз скок под студения душ или бегом към най-близкия басейн! А ако този най-близък е твоят собствен? Ех, мечти…

Е, има и много щастливци, които наистина разполагат със собствен басейн на вилата или в двора на къщата си. Има много неща, които могат да се направят, за да се отличава басейнът с атрактивна и модерна визия, но ние открихме един вариант, който може да се окаже безапелационен победител.

И това са новите стъклени мозаечни плочки за басейни на италианската компания  Sicis.

Много хора не смятат, че на басейна може да се гледа като на произведение на изкуството, но всъщност няма и никакви причини за обратното. Защо басейнът, който и без това си е доста сериозна инвестиция, да не изглежда зашеметяващо?

Може би защото тогава собствениците няма да могат да се отърват от любопитни погледи и твърде много гости, които са дошли уж да хвърлят едно око?! Е, рискът си заслужава най-малкото, за да останат направо изумени от имиджа на басейна дори и от разстояние.

Мозаечните плочки на Sicis са вдъхновени от разкошните градини с цветя на Средиземно море, те преливат от ярки цветове, преплетени в сложните конфигурации на фигурите, в които изпъква и най-дребния контур на моделите,  заимствани от природата.

Тези плочки предоставят възможност за персонализиране на всеки басейн в зависимост от предпочитанията, защото всъщност са една идеална форма за себеизразяване на собствениците.

Не е необходимо да си само отличен плувец, за да се наслаждаваш на тези чудни картини, защото отблизо те изглеждат твърде абстрактно – истинската им красота проличава от разстояние.