Едноцветна градина

Едноцветна градина 

Почти всички градини и дворни пространства се решават цветово като комбинация от различни багри – преливащи се в една гама или открояващи се чрез ярки контрасти. По-рядко се изграждат композиции от растения в един цвят. Такива градини са  представителни и са много интересни сами по себе си. Въпреки че звучи доста лесно, създаването на такава градина всъщност е едно не малко предизвикателство.

Представете си една синя градина. Тя инстинктивно внася прохлада в пространството, напомняйки за сините морски вълни, за лятното небе и пренася посетителите в едно съвсем различно и вълшебно място, носещо със себе си безбрежно спокойствие. Какви растения да сложим в тази приказна градина? Ефектът може да започне още рано напролет и да продължи до първата слана.

В осветените от слънцето места първи ще поникнат луковичките на мускарито (Muscari botrioides), синчеца (Scilla bifolia) и зюмбюлите (Hyacinthus sp.). Малко след тях се показват и теменужките, от които има прелестни светло и тъмносини сортове. С отминаването на теменужките идва времето на летните агератуми, наричани още сини пухчета. С тяхната височина от 20-на см е и скабиозата, с която заедно могат да бъдат засадени в предната част на градината. Камбанките са една чудесни за синята градина, тъй като от тях има сортове високи до 1 м, както и такива, които са само 15 см над земята и разтварят малките си цветчета до края на лятото.

Мускари (Muscari botrioides)

Иберис (Iberis umbellata)

В синьо-виолетово цъфтят еригеронът (Erigeron speciosus) и някои видове астри (Aster sp.). Иберисът (Iberis umbellata) също зацъфтява през лятото. Той е едногодишен, както и лобелията, която е най-добре да се засажда в съдове. Ако бъде сложена във висящи кошници, тя напомня на красиво синьо облаче.

Перовския (Perovskia atriplicifolia)

Невероятната перовския (Perovskia atriplicifolia) също не е за изпускане, ако решите градината ви да има светъл виолетово-син оттенък. Тя напомня на гигантска лавандула и е подходяща за по-задна част на композицията, ако е включена в група.

Кариоптерис (Caryopteris incana)

Не забравяйте и за кариоптериса (Caryopteris incana), когато правите синя градина. Той издържа и на полусянка и ще създаде голям обем в задната част на композицията.

Хортензия (Hydrangea Bella)

За абсолютно сенчестите места не се колебайте да засадите едроцветни хортензии (Hydrangea sp.). Съществуват безкрайно много сортове с различен размер на съцветията и наситеност на багрите (напр. сорта ‘Bella’, който е с огромни цветове). Тези издръжливи растения ще ви радват всяко лято, тъй като са многогодишни и зимоустойчиви.

Нека сега си представим една по-слънчева и светла градина, която ни откъсва от прохладата на морската шир и ни препраща към ярките слънчеви лъчи, отразяващи се в пясъка на плажа. Една градина в златисто-жълти багри. През пролетта е ясно какво ще грее в нея – лалета, ранункулуси, нарциси, алиуми и др. Жълтите теменужки си включват задължително в преходния период пролет-лято, последвани от летните. В горещия сезон  е пълно с растения, които макар и само визуално „засилват“ топлината.

Рудбекия (Rudbeckia hybrida)

Красивите гайлардии (Gaillardia hybrida) са като малки слънчица в градината. Освен изчистено жълти има и такива с червени или оранжеви преливащи дискчета в центъра на цветовете. Рудбекията, позната отдавна като офицерско копче (Rudbeckia hybrida) Кореопсисът (Coreopsis sp.) е още по-ярък като багра. За разлика от гайлрдията и рудбекията, които са само многогодишни, при кореопсиса има и едногодишни сортове. Ниските и високи сортове кученца (Antirrhinum sp.) също са подходящи за слънчева градина. Използват се като двугодишни растения, защото след втората година се губи декоративният ефект, стъблата вдървеняват и изискват повече подрязване. Към многогодишните спадат, разбира се и красивите жълти рози, без които градината няма да е същата. В жълтия двор не пропускайте да сложите и йонотера (Oenothera sp.), която стои добре в бордюр или в съдове. Едногодиншият калифорнийски мак (Escholtzia californica) е добър за бордюри, както и летният гербер (Gazania hybrida), който също трябва да се подменя ежегодно, но за сметка на това цъфти без прекъсване цяло лято.

Нека сега навлезем още повече в разгара на лятото и да засилим топлината. Нажежаваме атмосферата до червено и си представяме една огнена градина в ярки оранжево-червени багри. През пролетта в нея ще греят лалетата и ранункулусът, заменени от червени теменужки, преминаващи в безкрайната цветна фиеста на летните растения. От гореизброените видове могат да се използват в червено кученца, рози и гайлардия. Популярното софиянче (Godetia sp.), високо около 30 см може да се използва за оформяне на бордюра или да изпъкне на фона на зелени храсти или жив плет. 

Флокс (Phlox drummondii)

Красиво гъсто и червено съцветие притежава едногодишният флокс (Phlox drummondii), който може да се срещне и в още най-разнообразни багри в нюанси на розовото и виолетовото.  Не можем да пропуснем салвията (Salvia sp.), само че едногодишната, която цъфти яркочервено до първа слана. Не забравяйте и красивите едроцветни далии, както и по-ниските им представители.

Циния (Zinnia sp.)

Цинията (Zinnia sp.) има безброй от пъстри по-пъстри сортове, но този, който е в червено, си заслужава търсенето. Въпреки че е едногодишно растение, тя цъфти цяло лято без прекъсване.

Бегониия (Begonia semperflorens)

За сянка или полусянка изберете бегониите (Begonia semperflorens; B. rex), мимулуса (Mimulus sp.), циганчетата (Impatiens sp.) или копривките (Coleus sp.). Копривките са по-скоро листодекоративни, но определено заслужават  място в градината.

Видовете, които можете да използвате за едноцветните градини, са на практика неизчерпаеми. По-важното е да имате желанието да ги търсите, събирате и организирате в красива композиция, която да кара всеки, който я погледне дори за миг, да се обърне повторно.

Как да се грижим за стайните растения

Как да се грижим за стайните растения

Стайните растения се нуждаят от грижи, за да изглеждат в перфектна форма. Поддържаните цветя създават уют и топлина в дома. Нужни са съвсем малко усилия, за да се наслаждавате на красотата и бързия им растеж.

Инструкции:

Купувайте цветя с добро качество и здрав вид. Проверявайте растенията за наличието на болести, вредители, слабост и склонност към окапване, обърнете внимание и на листата за промяна на цвета. Четете винаги внимателно етикета – различните растения се нуждаят от различно количество светлина, топлина и вода.

През лятото поливайте растенията редовно, а през зимата количеството вода трябва да е умерено. Това гарантира по-дълъг живот на цветята.

Премахвайте редовно увехналите листа и цветове, защото те макар и мъртви продължават да изсмукват енергия от растението. Когато забележите или усетите, че корените са достигнали дъното на саксията, пресадете в нова саксия, един размер по-голяма от старата.

Няколко съвета

·       За по-лесно пресаждате, сложете едната си ръка над основата на растението, обърнете саксията и потупайте леко дъното. Растението ще остане в ръката Ви.

·         Когато пресаждате кактус, увийте вестник около него, за да не се убодете.

·         Подредете цветята си едно до друго – когато са близо едно до друго, те растат по-бързо.

·         Подхранвайте и наторявайте растенията през лятото.

·         Пръскайте листата със спрей за блясък

·        Пазете стайните растения от екстремни условия – много високи или ниски температури, както и суша.

Градината преди първия сняг

Градината преди първия сняг

Наближаването на зимата вече се усеща. Листата на дърветата се стелят като плътен килим по земята. Оголените клони се огъват под напора на силните и все по-студени ветрове. Градината постепенно придобива по-зимен вид и растенията в нея се подготвят да посрещнат първите снегове. Въпреки това не е нужно тя да бъде обхваната от сивота и еднообразие. Дори в този междинен сезон тя може да е атрактивна и все още изпъстрена с цвят.

Неколкократните слани и застудявания не могат да попречат на красивите и многоцветни хризантеми да цъфтят. Невероятни са обемите, които създават тези издръжливи есенни цветя, наричани от нашия народ димитровчета. Пъпките се появяват сякаш постоянно и единствено снегът може да прекрати техния буен и като че ли безспирен цъфтеж. Хризантемите се чувстват най-добре на пряка слънчева светлина в градината, но преживяват добре зимата и в по-големи саксии.

Празните лехи от летните едногодишни цветя, които вече са изпълнили своя „дълг“, можете да запълните с пъстроцветните теменужки от зимните сортове, които в момента се появяват на пазара. Тези растения са сякаш непобедими и ярките им багри се виждат дори под снега.

Декоративното зеле (Brassica oleracea) също остава непокътнато от студовете и сланите. От него са създадени толкова красиви сортове, че е трудно човек да избере от кои да вземе, за да разнообрази някое кътче в двора. Съществуват сортове в зелено и бяло, светло и тъмнорозово, тъмнопурпурно, с изправени или къдрави листа – истинска зелева приказка.

От едролистните сортове хебе в момента цъфнали могат да се срещнат хибридните сортове на Hebe x Andersonii. Те цъфтят с виолетови съцветия и са с неопадливи листа в тъмнозелено или пъстролистни – в жълто и зелено. Хебетата също изискват повече светлина и малко по-заветно място. Могат да се отглеждат и в зимната градина, стига да е достатъчно добре осветена.

Едно миниатюрно бордюрно храстче – гаултерията (Gaultheria procumbens) се кипри със своите тъмнозелени листа и кръгли червени плодчета. Тя е вид, който предпочита пряката слънчева светлина и е студоустойчив само за част от страната. В планинските райони не оцелява. Прекрасна е за външни аранжировки в съдове.

Описаните дотук растения се съчетават чудесно в композиции с различни по форма и багра иглолистни растения. Така градината ви никога няма да остане без цвят и ще ви радва дори и в най-студените есенни дни.

С трайното падане на температурите е крайно време вече да приберете и някои от многогодишните външни цветя, които не са студоустойчиви и при температури под 10°С вече дават признаци на измръзване. Мушкатата, които до този момент цъфтят в изобилие въпреки студа, трябва да се приберат на хладно и слабо осветено място, където да прекарат зимата. Мазетата и гаражите са подходящо място за тях. Бугенвилеите (Bougainvillea sp.) вече са спрели да цъфтят и също е време да бъдат прибрани на по-топло място. За тях е нужно по-голямо количество светлина през зимата и температури около 18-20°С.

Водните лилии показват, че им е време да заспят зимен сън. Листата им пожълтяват и постепенно се откъсват едно по едно. Остават корените с по-дребните листа отдолу. Извадете ги внимателно от водната площ заедно със саксиите и ги поставете в съд с много малко вода – с височина около 20-30 см. Лилиите трябва да са на хладно и сравнително светло място, за да се чувстват добре.

Подземните органи на летните луковични и грудкови цветя вече трябва да са прибрани преди първите слани, но ако в саксии все още отглеждате някои от тях навън под навес, трябва да се лишите от тяхното присъствие и да ги приберете на по-топло.

Вече сте подготвили градината за зимен сън и същевременно сте осигурили достатъчно цвят в нея, докато паднат първите снегове. Време е за почивка в очакване на светлите зимни празници.

Градината в края на август

Градината в края на август В края на лятото и началото на есента има доста важни задачи в градината. Огледайте се наоколо и вижте, къде градината е станала на „на петна”. В повечето случаи растенията цъфтят през пролетта и началото на лятото, след което в градината се появяват просто „дупки”. Можете да запълните празнините с 1 – 2 вида цъфтящи късно лято или есен, но имайте предивд, че трябва да бъдете много внимателни, доколкото новите растения се нуждаят от редовно поливане, за да се захванат, а това като цяло е сезон с високи температури и по-редки дъждове. Не забравяйте да поливате градината редовно през този период. Обилното поливане веднъж седмично помага на растението да развие дълбока коренова система и осигурява на растението резервоар, който се изпразва бавно. В този момент мулчирането може да изиграе много важна роля. Мулчът помага за задържането на водата, опазва кореновата система от прегряване и редуцира проблемите с плевелите. Проверете, дали мулчът е непокътнат или е намалял до тънък слой. 5-7 см. е оптималната дебелина. Краят на лятото не е най-подходящият момент за наторяване на градината. Растенията са още в шок от високите температури и торенето няма да им помогне да се справят с този проблем и дори в някои случаи може да е опасна за тях /особено за растенията, които растат в сухи почви, торта може да изгори корените им/. Почистването от прецъфтели цветове е задължително за късното лято. Растенията ще изглеждат по-здрави и красиви, а градината – по-подредена и свежа. Последната задача, която обаче не бива да пропускате, е да почистите градината от плевели. Направете така, че растенията да не се състезават с вредните треви. В края на август повечето градини започват да изглеждат малко натежали и изтощени. Жегите по-рано през лятото действително са изгорили повечето по-ранно цъфтящи красавици. Сега е моментът да бъдете безмилостни и да орежете здравеца, непетата, астранцията и делфиниумът, за да могат да цъфнат отново с нова хубост през септември. По това време пулмонарията /Медуница, Меча пита/ и ориенталският мак също изглеждат доста неугледно, така че задължително ги почистете, за да образуват нова листна маса в края на месеца. В края на лятото и началото на есента цъфтят богородичката, хризантемите, петльовият гребен.

Редуване на цъфтежа

Редуване на цъфтежа

Какво е градината без цветя? Без прелестните багри и упояващи аромати, без жужащите насекоми, без пърхащи пеперуди, привлечени от омайните цветове?

 
За голяма част от хората градината е именно място за цветя, макар често да се създава от цъфтящи храсти и дървета, виещи се растения и рози. Добрият градинар се старае да я поддържа привлекателна колкото се може по-дълго. А голямо значение за това има продължителността и времето на цъфтеж.

Безспорно градината се ползва предимно лете, докато през зимата обикновено й се любуваме през прозорците на дома. Но през цялата година тя трябва да е красива и да радва собствениците си. Затова изборът на видове се прави така, че винаги да има нещо цъфтящо - ако едно растение прецъфти, то през това време друго да разтваря венчелистчета.

Ако размерите на градината позволяват или собственикът има определени предпочитания по отношение на сезона, интересът може да се съсредоточи в неголямо пространство чрез създаване на пролетен или летен бордюр. Когато растенията едновременно достигнат до пика на тяхната декоративност, резултатът обикновено надминава всякакви очаквания, но през останалото време този участък изглежда доста скучен. Затова повечето градинари имат практика да сменят пролетните цветя, след като залинеят, с летни или да сътворяват смесени лехи от многогодишни видове с различен период на цъфтеж.

 
Създаването на цъфтяща градина с продължителна декоративност е изкуство, изискващо широки познания, а и огромна работа, свързана с премахване на прецъфтели съцветия, подрязване, засаждане на нови или формиране на съществуващи вече растения, запълване на празните пространства и т.н. Но когато постигнете желания резултат, няма да има съмнение, че трудът си е струвал.

Пролет
Пролетта е любим сезон на мнозина, когато природата се събужда и всичко наоколо изглежда свежо и младо. По това време господстват жълтите и сини багри при цветята и бели, розови и жълти - при дърветата и храстите. Голяма част от пролетноцъфтящите видове са произлезли от растения, обитаващи горите. Те цъфтят и израстват максимално в началото на сезона, за да се възползват от слънчевите лъчи преди дърветата да са облекли зелената си премяна. Повечето притежават луковици или грудки, които са складове за хранителни вещества, поддържащи бурния растеж в хладни дни и  при кратко слънчево огряване.

Възможностите, които предоставят пролетните цветя за привлекателния вид на градината са неоценими. Те могат да преобразят обикновено незацветените пространства под короните на дърветата. Кокичета, минзухари и съсънки са създадени за такива места. Ако луковичните са включени в смесен бордюр между многогодишни цветя или край храсти, през този сезон те могат да изпълнят цялия бордюр с цветове. Тъй като те залиняват след като прецъфтят и оставят празнини, трябва добре да се обмисли къде ще бъдат засадени.

 
Най-подходящите места са в средата на лехата или на заден план, поотделно или на малки групи между другите видове. Така празните пространства след края на пролетта ще се маскират от листата и цветовете на растенията, които разцъфват през лятото. Многогодишните пролетноцъфтящи видове, които след прецъфтяване запазват красиви възглавнички листна маса (каменоломка, иберис – цъфтеж през май) се подреждат на преден план, по краищата на бордюра. Друга прелест на пролетта са цъфтящите храсти като форзиция, дрян, камелия, калини и др. и много дървета – ябълки, сливи, вишни, магнолии, рожков, конски кестен, пауловния и т.н. Непременно трябва да  съобразите продължителността на цъфтежа и багрите на цветовете, особено на тези храсти, които участват в цветни композиции.....

Лято
Лятото градината е най-използваема. Тогава се появяват най-много и разнообразни цветове и съцветия. В началото на сезона преобладават пастелните тонове, които по-късно се заменят от жълто-червената гама. В ранното лято господстват цъфтящите храсти – рододендрони, спиреи, божури, люляци, ракитовица, вейгела. Много от тях могат да участват в композиции с други цъфтящи храсти или като допълнение към бордюрите с цветя. След като прецъфтят те въздействат с листната си маса, която обикновено е добър фон за изява на летните цветя.

Цветята на ранното лято се разпукват в края на май и началото на юни. Някои от тях, подобно на пролетните луковични видове, също изчезват след прецъфтяване (мак, маргаритки). Тъй като след тях остават значителни празнини, те трябва да се засаждат поединично или на малки групи. Ярките им едри цветове въздействат дори, ако са малобройни. Удачно е да се използват в средата на лехата или на заден план.

Числото на цъфтящите тревисти растения в средата на лятото значително се увеличава. Освен големия брой многогодишни видове, сега цъфтят и почти всички едногодишни цветя. Те създават трайна украса на градината, поради по-дългия си цъфтежен период. Интензивният им растеж, непретенциозност и продължително цъфтене ги правят идеален избор за всяко кътче на градината. Подреждат се с оглед на разпределението по багри и групиране по височина. Могат да заменят и изчезналите вече пролетни цветя.

Есен
Есента се свързва предимно с обагрените в огнени нюанси листа на дървета и храсти, но съществуват достатъчно много есенноцъфтящи видове, които да красят градината. Сред тях се срещат жълти, виолетови, сини и пурпурни тонове. Голям е изборът за ярки цветни композиции – жълт енчец, кореопсис, рудбекия, пъстри гергини и хризантеми,  виолетови и пурпурни димитровчета и богородички и т.н. Тук подреждането също се съобразява с багрите – сините и лилави цветя стоят прекрасно на фона на храсти с пожълтели листа, но жълтите и оранжеви видове не бива да се поставят пред такива храсти. Ниските есенни цветя се засаждат на преден план, където оптически задържат лехата. По-високите видове се разполагат в средната или задната част на бордюра. Преди да цъфнат, те подсилват с листата си багрите на по-рано цъфтящите растения. Есенните луковични и грудкови растения, като есенен минзухар и циклама, могат да се засадят в предния край на лехата или да се пръснат на малки групи сред ниските многогодишни видове или сред тревата.

Храстите, които цъфтят през есента са ограничен брой: хортензия, прозорче, хебе, ерики, жасмин, калини. Подреждането им се подчинява на същите принципи за хармоничност на багрите и групиране по височина.

Зима
Обикновено зимно време градината се декорира от вечнозелени видове, от растения с интересни и дълго задържащи се плодове, с ярки окраски на кората и клонките. Тогава никой не мисли за цъфтящи видове. Може да ви се стори учудващо, но има някои растения в градината, които цъфтят и през зимата. Така например огромно съкровище представляват хамамелесите. Някои от тях разтварят златисти цветове през януари –март. Има и ерики, които също цъфтят през зимата (февруари-март). В края на снежния сезон с цветове се обсипва и бясното дръвче (Dapne mezereum). Тези растения се използват изключително рядко у нас, но правят извънредно впечатление в този беднен на цветове сезон.

Подреждане по период на цъфтене

1.  Избират се отделни растения или група от водещи многогодишни видове. Те образуват скелета на композицията, обикновено са по-високи и с продължителен цъфтежен период. Задължително се съгласуват по багра с останалите растения в лехата.

2. Пролетните цветя се засаждат по-отзад на малки групи или поединично, така че след прецъфтяване и излиняване да бъдат замаскирани от листата и цветовете на останалите участници в лехата.

3. Летните и есенни цветя запълват останалата част от лехата. По-високите се засаждат отзад, а по-ниските на преден план. Непременно трябва да се мисли дали различните оттенъци се съчетават хармонично.

4. Луковичните и грудколуковични растения се разполагат последни. Раноцъфтящите видове се поставят в средата на лехата, пръснати на малки групи, така че в началото на сезона да покрият с цвят лехата. Късноцъфтящите растения могат да се засадят и на преден план.

Есенните багри на декоративните дървета и храсти

Есенните багри на декоративните дървета и храсти

Вече настъпи един от най-красивите сезони в природата – есента. Светът около нас придобива нов облик, цветовете се променят, растенията се обличат с най-пъстрите си дрехи преди да заспят зимния си сън.

Природата създава неповторими цветни композиции от дървета и храсти, чиито багри са предизвикателство за всеки художник. С течение на времето хората са проучили отделните видове и техните изисквания и сега се опитват да подражават на уникалните природни творения, като сами създават композиции с растения с контрастни или преливащи една в друга багри, които се прилагат в големи площи – най-вече в лесопарковете, градските паркове и алейните насаждения. Всеки човек би могъл да създаде подобна красота в двора или градината си, стига добре да познава баграта на видовете, които ще използва.

Разбира се, за създаването на цветни дървесни групи е необходимо голямо пространство, докато храстите, особено по-дребните, биха могли да се засадят в по-малък двор или в композиция с едно дърво, с което ще създадат красив ефект през есента.

От иглолистните видове блатният кипарис (Taxodium distchum) се обагря в червеникаво-кафяво, което се откроява на фона на останалите иглолистни. Добре е той да се засажда като солитер, привличащ вниманието към себе си.

Гинко (Ginkgo biloba)

Гинкото (Ginkgo biloba) има невероятна есенна багра в златисто жълто. Това красиво дърво може да бъде видяно в някои от нашите градски паркове и градинки, където наесен изпъква пред останалите видове както с окраската си, така и с интересните си по форма ветрилообразни листа.

Високите и величествени тополи се обагрят различно в зависимост от вида. Листенцата на черната топола (Populus nigra) стават яркожълти, а тези на трепетликата (Populus tremula) – червеникаво-оранжеви.

Обикновената бреза (Betula pendula) е изключително ефектна със снежнобялата си кора, на чийто фон нежно трептят златистите листенца. Черният орех (Juglans nigra) също е с жълта багра.

Черeн орех (Juglans nigra)

Често срещаният у нас конски кестен (Aesculus hippocastanum) придобива жълта окраска на листата през есента, но това явление не протича нормално в градските условия, към които кестенът е изключително взискателен. Ето защо листата често опадват и прегарят от сухостта и замърсяването на въздуха, още преди да са пожълтели.

Обикновеният кестен (Castanea sativa) се обагря по същия начин като конския, но той е по-топлолюбив и се среща само в южните части на страната.

Жълто-червеникави стават листата на обикновения бук (Fagus sylvatica). Големите букови съобщества са много красиви наесен.

Червен дъб (Quercus rubra)

Различните дъбове имат различна есенна окраска, преминаваща от розово-жълта към яркочервена. С най-ярка багра е червеният дъб (Quercus rubra), а с по-тъмна – зеленикаво-червена, е блатният дъб (Quercus palustris), който предпочита по-влажни местообитания.

В жълто са обагрени още полският бряст (Ulmus minor), бялата черница (Morus alba), гледичията (Gleditchia triacanthos), японският церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum) и китайският мехурник (Koelreuteria paniculata), чийто ефект се постига не само от листата, но и от плодовете, които също се появяват през листопадния период.

Гледичия (Gleditchia triacanthos)

Японски церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum)

С интересни кафяво-червеникави листа през есента се сдобива мушмулата (Mespilus germanica).

Смолоносен ликвидамбър (Liquidambar styraciflua)

Изключително красиви стават листата на по-рядко срещащия се смолоносен ликвидамбър (Liquidambar styraciflua). Тяхното оцветяване прелива от жълто в оранжево към тъмно пурпурно до тъмно, почти черно виолетово.

Обикновен явор (Acer pseudoplatanus)

Един наистина ефектен род, богат на разнообразни есенни багри, е род явор (клен) – Acer. Обикновеният явор (A. pseudoplatanus), шестилът (A. platanoides), полският клен (A. campestre) и макленът (A. monspessulanum) придобиват златистожълто обагряне с различни по-тъмни и по-светли нюанси. Оранжево-жълт пък е сребролистният явор (A.saccharinum). Баграта на мекиша (A. tataricum) преминава към оранжево-червено, все по-наситена става тази на дланевидния клен (A.palmatum) и най-тъмночервена до кафява е тази на гиналския клен (A. ginnala).

Ясените (род Fraxinus) имат интересна багра, която включва нюанси на тъмнозеленото, преминаващо в червеникаво-розово до жълто.

Kучешки дрян (Cornus sanguinea)

Подобно богатство на багрите при храстите има и при дряновете. Жълто-червени стават листата на обикновения дрян (Cornus mas), жълти са при американския бял дрян (C. stolonifera), червени при кучешкия дрян (C. sanguinea) и много много тъмночервени – при цветущия (великолепен) дрян (C. florida).

Влакнест шмак (Rhus typhyna)

Неповторим декоративен ефект поради преливащите си багри притежават влакнестият шмак (Rhus typhyna), който най-голамо внимание би привличал, ако е самостоятелно засаден, и обикновената смрадлика (Cotynus coggygria), която стои красиво както самостоятелно, така и на групи.

Листопадните видове кисели тръни от род Berberis са прекрасни през есента с оранжево-червените си мънички листенца. Особено ако са под формата на жив плет, тези храсти изглеждат наистина великолепно.

Виргинска хурма (Diospyros virginiana)

В по-топлите райони, най-вече край Черноморието, се отглеждат ефектните хурми. В червеникава багра се оцветяват листата на китайската хурма (Diospyros kaki), позната повече като райска ябълка, а при виргинската хурма (D. virginiana) те добиват златистожълт цвят.

Партеноцисус (Parthenocissus quinquefolia)

От увивните растения най-красив наесен става партеноцисусът (Parthenocissus quinquefolia и P. tricuspidata ). Сградите, които са изцяло покрити от него, сменят цвета на фасадите си през листопадния период със сложно съчетание между виолетово, тъмно пурпурно, розово, жълто и оранжево. Всеки отделен лист притежава уникална смесица от тези багри. Партеноцисусът се обагря трайно и след това листата опадат.

В растителния свят съществуват още много видове, чиято багра се променя красиво през есента. Добре е, когато решим да ги засаждаме, да познаваме техните особености и предпочитанията им на месторастене, за да могат да се развиват пълноценно и в края на вегетационния си период да се обагрят постепенно и трайно, за да създадат неповторима и смайваща композиция. Само тогава ще можем да кажем, че сме се доближили до уникалността на природата, до нейните безгранични красоти, защото всъщност ние никога не бихме могли да я надминем изцяло.