Пейзажен градински стил

Пейзажен градински стил

В градината, създадена в пейзажен стил, няма прави линии и растения, засадени под строй. Лъкатушещи пътечки свързват отделните елементи в нея. Дърветата - единични или на групи, са пръснати в живописен безпорядък. Водоемите не може да се различат от естествените, бреговете им са обрасли с влаголюбиви растения.

При внимателно вглеждане обаче се открива ред в привидния хаос. Растителността е засадена обмислено, следвайки естествените образци, но е преценен ефектът от всяко цвете, дърво или храст. Видовете се съчетават възможно най-красиво по цветове, хабитус и фактура. Взети са предвид даже сезонните им промени, така че да изглеждат привлекателно през всичките годишни времена.

Пейзаж и микропейзаж

Днес нещата са по-прости. Пейзажни градини се създават и в големи имения, и на малки площи, важно е при планирането да се предвидят меки, плавни линии и незабележими преходи от един към друг елемент. Асиметрията в такива градини дава възможност за сближаване с природата, на малката площ да се организират няколко пространства, които радват очите със своята разнородност и ненатрапчивост. Обикновено съществуващите дадености не се променят, правят се само незначителни корекции. Разбира се при съвсем равен терен понякога се налага да се извърши геопластика - архитектурно-художествено преобразяване на релефа. Това се прави само ако идеята на стопанина или дизайнера го изисква. Но в повечето случаи се използват всички особености на мястото, за да се постигне естетически ефект. Всякакви намеци за човешка намеса, като подпорни стени, стълби и т. н. са недопустими. За зелените площи се подбират няколко тревни вида, а са възможни и алтернативни варианти - например почвопокривни растения или пясъчна покривка.

„Естествен" порядък

Растенията и пейзажната градина се разполагат на нива - едри дървесни видове, храсти, цветя, поляни. Важно е да се подбират растения, които се разрастват свободно на най-различни места, на открито и под дърветата и храстите, като се вземат предвид изискванията им. Алпинеумите и рокариите са отлични за такива градини. Прекрасни акценти се създават от поединично засадени ефектни едри растения. Ако те за медоносни и привличат насекомите, ефектът им нараства.

Ако на мястото им има вече дървета, независимо дали плодни или декоративни, те се запазват без промяна. Важното е да образуват красива комбинация с допълнително засадените.

Водните площи

В естествения пейзаж обикновено присъства и воден елемент - река, ручей, езеро или блато. Някои щастливци притежават естествени водоеми, поради което планирането на градината се съобразява с тях.

Тези, които нямат, могат пък да ги изградят на желаното място, което им дава по-голяма свобода. Единственото условие е те да изглеждат като природно творение, независимо от вида и големината им. Скоро водата и растителността по бреговете се изпълва с дребни животинки, като жаби, костенурки, таралежи, дребни птички, което още повече доближава градината до природата.

Природата не се нуждае от украшения

Градината в пейзажен стил може да се раздели на зони чрез засаждането на живи плетове от красиви дървета и храсти. Които не се нуждаят от подрязване. За същата цел може да се използват и плетове от клони, които се вписват отлично в такава обстановка.

Много трябва да се внимава градинските мебели и аксесоари да не нарушават общия тон. Добре е за пейки за се използват удобни пънове, а беседките да се изплитат от клони ли добре да се увит с катерещи растения. Едър камък, полузаровен в земята, е семпло украшение, а може да се използва и за сядане. Ако по дърветата и храстите има птичи гнезда, това е чудесно. Ако няма, няколко къщички за птици ще внесат допълнителна красота и оживление.

Формалната градина

Формалната градина

Формалните градини винаги са на мода. Възникнали през епохата на Класицизма като образец на градинско оформяне и проява на висш вкус в организирането на градинското пространство, формалните градини са актуални и днес, защото придават неповторим чар на нашето дворно пространство. В цялата история на градината винаги е имало градини, които са били съставени от формални елементи. Степента на формалност зависи от личните предпочитания на собственика и градинския стил, който е внушен. В днешно време формалните градини могат да бъдат представени чрез отделни елементи или да бъдат изградени като традиционни формални градини. Формалността в градината се създава чрез симетрията, баланса, правите линии и определения ритъм на повтарящи се елементи в оформянето на градината.

Дизайнът на формалната градина  до голяма степен зависи от стила на къщата. При оформянето на градините се държи сметка на материалите и орнаментите, от които е изградена къщата. Тези материали и орнаменти е добре да присъстват и в градинската украса, за да се постигне необходимата хармония на единството на  имението с градината. Това са търсени ефекти, тъй като ако къщата и градината не се допълват взаимно, градината ще изглежда като неестествено пришита.

Особености на Формалната градина

Особеностите, които отличават формалната градина от останалите градински стилове, са:

-   Формалните градини са изградени около централна ос - линия, която разделя градината в две половини. Тази централна ос обикновено минава през входа на къщата и разделя пространството пред нея на две еднакви части.

-   В дизайна на градината е постигнат симетричен баланс между отделните геометрични елементи. Градинските пътеки са прави и очертават границите на градинските лехи

-   Цветните лехи са със форма на квадрати, правоъгълници, кръгове, разделено от своя страна на други геометрични фигури чрез ниско подрязани чимширови насаждения

-   Пътеките са покрити с павета или чакъл

-   Растежът на растенията е контролиран, както и мястото, което заемат в цветната леха. Големите по размери растения са засадени по начин, внушаваш чувството на ред.

-   Дърветата и храстите се засаждат на равни интервали покрай алеята или по протежение на външната граница на градината. Топиарното изкуство е масово прилагано по отношение на зелените храсти. Стремежът към организиран ред е основната философия на Класицизма.

-   В цветовата гама на градината се постига хармония, а контрастите се използват за акцент.

-   Максимално са опростени и ограничени насажденията по вид. Възможно е една формална градина да се изгради само от чемширови насаждения, посадени във формата на определена фигура. Многократната повторяемост на фигурата осигурява нужния ефект от градината.

-   Формалната градина е организирана около фокусна точка, която обикновено е впечатляваща скулптура или фонтан. Пространството е отворено.

-   Градинските мебели (пейки) сами по себе си са част от стройно изградения ред или са акцент (беседки) в оформеното.

Елементи на формалната градина:

Цветна градина с лехи на фигури - партер

През 17 век в Европа цветната леха е представлявала формален модел от ниско подрязан жив плет или чимшир, образуващ различни сложни фигури, като пространството между насажденията е запълнено с чакъл. Тази концепция се доразвива през вековете и днес между сложните фигури, образувани от ниско подрязания чимшир, може да видим посадени цветни растения. Това, което е важно и съществено, е правилното разделяне на пространството на отделни лехи и създаването им в сложна, добре оформена плетеница от добре оформени чимширови насаждения.

Алея

Алеята е оформена чрез два реда растения от един и същи вид от двете страни на пешеходната пътека. Алеята обикновено се изгражда така, че да предоставя най-добър изглед към къщата на стопанина. Целта е създаване на чувството за повторяемост и симетрия. Да не забравяме, че формалната градина възниква като образец на градина през епохата на Класицизма, когато се изграждат образци на поведение, стил, вкус и се обръща поглед към античността в търсене на съответните примери за подражание. Популярни растения, които се използват за създаване на чувството на ред и подчиненост на градинския пейзаж на вкуса на епохата са иглолистните растения и кипарисите.

Хеджирани фигури

Добавянето на цветни лехи, които са оградени с подрязан жив плет увеличава формалността на градината. Най-популярните растения за хеджиране са чимширът, орловите нокти, бамбука.

Езеро/воден басейн

Водният басейн е задължително с геометрична форма (кръгъл, квадратен, правоъгълен), ограден с мрамор или добре оформени бетонови плочи. Насажденията около басейна трябва да бъдат сведени до минимум.

Статуи

Статуите са задължителен елемент във формалната градина. Те могат да бъдат класически или модерни. Популярни са обелиските и сферите, които се поставят в средата на вече оформената чрез различни повтарящи се растителни елементи цветна леха.

Фонтани

Фонтаните са традиционен елементи и акцент във формалната градина. Обикновено са съчетани със статуите.

Градински урни

Обикновено каменни градински урни се поставят от двете страни на входа или от двете страни на пешеходната алея, водеща към входа. Те са или богато украсени с цветя или оставени без насаждения - просто като декоративен детайл.

Японската градина – природата, събрана в шепи

Японската градина – природата, събрана в шепи

Япония притежава изключително своеобразна култура, която за повечето европейци остава загадъчна и парадоксална.  За да бъде разбрана, трябва да се познават историческите и географските особености на островната страна и най-вече религиозните принципи, под чието влияние са се оформили естетическите възгледи на нейните жители. Двете основни религии в Япония – шинтоизъм и дзен-будизъм, учат, че съзерцаването на природата помага да се достигне до вътрешен покой, чрез който стават понятни основните въпроси на битието. За японците природата е въплъщение на божественото, затова те се прекланят пред небето, слънцето, звездите, планините, камъните, дърветата и цветята.

Първите градини в Япония са били създадени в манастирите през VII век. Монасите умеели да проникват дълбоко в същността на природата и започнали да пресъздават пленителни кътчета от нея в градините, като ги изпълвали със символи. Оттогава изкуството да се творят градини се предавало от поколение на поколение, доразвивало се, но основните канони, по които се работело, са останали неизменни и до днес. Всяка японска градина включва пет задължителни компонента. Първият от тях е нематериален – това е идеята. Четирите материални са камъкът, водата, растенията и архитектурните елементи. Ако се пропусне дори само един от тях, японската градина ще загуби хармонията си.

Градината може да бъде подчинена на една идея – така биват създавани каменни и  водни градини, градини от мъхове или градини на годишните времена. Съответно основни елементи в тях ще бъдат подредени на групи камъни или водопад, или различни по цвят и фактура мъхове, или самотно дърво на ниско възвишение. Японската градина всъщност е своеобразен вид живопис, при която като материал служи природата. Както живописта, и градината може да бъде монохромна или полихромна. И докато каменните градини са бедни откъм цветове, пейзажните напомнят цветни гравюри. Самата природа на Япония е породила особената стилистика на нейните градини. Планинската страна със скалисти зъбери и полегати склонове, с ручеи и езера, с брулени от ветровете морски брегове и причудливо извити дървета е станала модел за претворяване в миниатюрни ландшафти. И на малката площ на градината човекът създава в умален вид този модел, в който хармонират трите стихии – камъните, водата и растенията. Камъните отъждествяват планините, островите, канарите. Водата или пясъкът, с който я заменят понякога,  това са реките, ручеите и езерата. Композициите от дребни на ръст растения представят горите.

Структурата на градината се определя от камъните. Изкуството за тяхната подредба играе основна роля в създаването на ландшафта. Тънкостта е във всеки камък да се съзрат неговите характерни „лице” и „поза” и да му се отреди определена „роля” в композицията: дали ще лежи, дали ще се сгушва или ще се стреми към бяг. В зависимост от степента на тяхната смислова и декоративна натовареност каменните групи се разполагат от ляво на дясно. Това е пътят, по който се плъзга погледът по картината, така се организира и движението в градината. Камъните и морените означават сила и устойчивост. Тяхната неподвижност излъчва покой, а асиметричната им подредба е в тясно съзвучие с природата. С времето те се покриват с патина и обрастват с мъхове и лишеи, което ги прави по-живи.

Другият задължителен елемент е водата. Като най-подвижна стихия, символ на живота и жизнената енергия, тя определя характера и настроението на градината. Водопадът – едно от любимите природни творения за японците, много често може да се види в традиционната градина. Голям неравен камък представлява скалата, от която пада водата. Наоколо се подреждат по-дребни камъни, които образуват руслото на потока. Езерцето, в което се отразяват небето и околните растения, придава обемност на малката градинска площ. Водата на ручея, който бълбука през камъните, блести на слънцето и поради това градината изглежда по-динамична. Бреговете на водоемите винаги са релефни и живописни: на едно място към водата се спускат покрити с мъх камъни, на друго полегат склон, обрасъл с трева. Често във водоемите се правят острови, обикновено свързани с брега чрез мостчета. Не всички обаче могат да си позволят истински водоеми. Много често водата се заменя с едрозърнест пясък или с дребен чакъл, по който се очертават вълнисти линии. Те се нанасят със специално гребло с широки зъби. Такава пясъчна площадка символизира тишина и простор и въздейства успокояващо.

Детайлизацията се постига с помощта на растенията. Преобладава зеленият цвят, най-често се използват вечнозелени дървета и храсти. Любими растителни видове са боровете – символ на дълговечност, и кленовете – мъдрост. Често присъства и бамбукът, чиято елегантна скромност подчертава общата картина. Любими обитатели на японските градини са и вечнозелените азалеи, камелии и магнолии. Избягват се цъфтящите едногодишни растения, чийто външен вид силно се променя през годината, защото се счита, че пъстротата им пречи на съзерцанието. Ако въобще се включват цъфтящи растения, техните ярки багри служат по-скоро като акценти. В такъв случай се засаждат божури, ириси, магнолии, храсти с червени плодове като джел, ардизия или глог, във водоемите цъфтят лотоси. Японците са майстори на топиарното изкуство, поради което композициите им се запазват непроменени във времето, а периодите на цъфтеж, зреене на плодовете и окапването на листата внасят ритмичност в живота на градината. Акцентите се сменят и сезоните оживяват един след друг на неизменния зелен фон.

Особено внимание се отделя на пътечките. Те са лъкатушни, удължават разходката и след всеки завой разкриват нов пейзаж – каменна пагода, бамбукова оградка, изображение на Буда или бълбукащо фонтанче. Настилката им обикновено е каменна. Размерите на камъните и тяхната подредба внушават ритъма на крачките. Пътечки от зигзагообразно подредени камъни или дъсчици има даже над водоемите, за да може отблизо да се съзерцават обитателите им. Много характерни са мостчетата – или груби камъни, подредени по дъното на потока, или изящни творения от бамбук или дърво, елегантно пресичащи водното огледало.

При създаването на градините в Япония се придържат към принципа на асиметрията. Нито един от елементите не бива да е равен по размери с другите, никога не се подреждат паралелно. Благодарение на внимателното отношение към детайлите и обмисленото разполагане на красиви и необичайни ландшафтни акценти, създателят на градината рисува пейзажа. Вземат се предвид дори отраженията на предметите във водата и очертанията на сенките. Не се пренебрегват също и звуците и ароматите – ромонът на поточето, уханието на растенията, пеенето на щурците и птиците.

Според будистката философия празното пространство е по-ценно от пълното с предмети, тъй като в него има повече свобода и бъдеще. В повечето градини му е отредена важна и обмислена роля – да внушава представи за безкрайността и дълбочината на света, да позволи изцяло да се отърсиш от земното. Важна особеност на японската градина е, че нейният пейзаж неусетно прелива в интериора на дома. Традиционните къщи, чието пространство се разделя с хартиени паравани, позволяват лесно да се премахне границата между градината и жилището и природата да навлезе вътре. А оформлението на стените с рисунки в еднакъв стил с градинския пейзаж усилва този ефект.