Бамбукът – голямата трева e на мода

В градината от години има фаворити сред вечнозелените растения. В последно време обаче те срещат сериозен конкурент в лицето на  бързорастящите треви, обединени под общото име бамбук. Неговите декоративни сортове внасят приятно разнообразие и позволяват нови решения в оформлението на градината.

Асортиментът от студоустойчиви сортове бамбук е доста голям. Всеки градинар може да намери своя вид, стига да иска бързорастящо растение, което за кратко време ще покрие със зеленина големи площи.

Бамбукът расте предимно в тропичиските и субтропическите територии на Азия, Африка и Америка. Преставлява многогодишно растение, отнасящо се към семейството на тревите. Стъблата му са вдървесинени, кухи и възлести, листата са тесни и линейни. Най-добре се чувства сред изобилие от вода. По-голямата част от видовете се размножават чрез разделяне на коренището, но има и такива, които цъфтят и плодоносят.

Издържа минусови температури, обича влагата

Обикновеният бамбук в естествени местообитания израства до 25 м, но отглеждан в стайни условия достига до височина около 30-45 см.

Младите филизи и семена се използват в съвременната кухня, а в сърцевината им се съдържа сладък сок, известен като бамбукова захар.

Бамбукът расте върху влажна почва и се радва на яркото слънце през лятото, а през зимата предпочита по-сухи и защитени от вятър места. Зимоустойчивите сортове издържат до минус 12-14 градуса, но могат да преживеят и краткотрайни застудявания до минус 25 градуса.

Дребосъците в саксия, по-снажните се извисяват в градината

В продажба най-разпространени са сиво-синият бамбук, който не превишава 40 см и пъстрият с височина около 1 м. Повечето от високорастящите видове (2.5 - 3.5 м височина) са ефектни като солитери. Това са многослойният, който има пъстролистна форма, блестящият с пурпурни стволове и сортът Муриел с жълти стъбла.

Джуджестият бамбук е особено издържливо растение, на което старите филизи отмират, но в същото време непрекъснато се появяват нови. Той е подходящ за озеленяване на аквариуми или терариуми, но отглеждан в саксия. Не трябва да бъде оставян директно във вода.

Размножаване

Подходящият сезон за засаждането на бамбука е пролетта. Ако искате да отглеждате това растение у дома си, вземете широка саксия и разделете храста. Вкоренете го леко във влажна почва. Бамбукът изисква глинеста почва, желателно е да насипете и плодородна листовка.

За да се чувства добре в стаята

Всички стайни видове бамбук се нуждаят от светли, прохладни и добре осветени помещения. Поставете го на ярка разсеяна слънчева светлина при температура през зимата 12-16 градуса. Поливайте обилно през лятото, през периода на растеж почвата не трябва да пресъхва. През зимата намалете значително. Добре понася сухотата на въздуха, така че не е необходимо постоянно да пулвелизирате растението. Пресаждайте всяка година младите растения, а по-старите през 2-3 години.

Засадете си един стрък на изток

Според китайското учение фън-шуй бамбукът, поставен на източната страна в къщата, ще донесе на обитателите й здраве, щастие и ще способства за притока на положителна енергия и поддържането на доброто настроение. Символ е на дълголетието, съвършенстовото на човека и на синовната доброта.

Иглолистни видове с кълбовидна форма

Когато разглеждаме една добре структурирана дървесно-храстова композиция, поначало не се замисляме за отделните детайли. Виждаме само цялостния й облик – общото впечатление, хармонията и тогава преценяваме дали ни харесва или не. След това се вглеждаме в детайлите и установяваме, че всъщност красотата се получава от правилното етажиране, от точното съотношение между отделните височини – между вертикални и хоризонтални форми и между акценти и съпътстващи ги видове.

Иглолистните растения играят основна роля в създаването на дървесно-храстови композиции, тъй като те представляват скелета, около който се разполагат останалите елементи. В предходен материал описахме част от вертикалните иглолистни видове, които се използват в ландшафтното проектиране. С тях прекрасно се комбинират и видове с друга геометрична или просто със свободна форма. Иглолистните с овална форма са едни от най-желаните и често използваните и затова сега ще ви запознаем тях.

Thuja occ. ‘Rheingold’

Туята е обичан представител на вечнозелените растения, който се развива бързо и е издръжлив на почти всякакви атмосферни условия. Тя е и изключително богата на сортове с различна форма и багра на короната. Много атрактивна овална форма е Thuja occ. ‘Rheingold’. Баграта й е златисто-оранжева. Големината на топката достига до около 1 м или малко повече. Издръжлива е на засушаване и вирее най-добре на пълно слънце.

Thuja Golden globe

Друга интересна златиста туя е Thuja occ. ‘Golden Globe’, която достига диаметър около 50-60 см.

Thija occ. Golden Tuffet

С ярка оранжево-зелена багра се отличава Thuja occ. ‘Golden Tuffet’ с диаметър 50 см. Клонките й са тънки, с фини остри иглици и растението прилича по-скоро на някакъв вид хвойна, отколкото на туя.

От зелено обагрените туи също има по няколко форми. Thuja.occ. ‘Danica’ (с тревисто зелена багра, нежна текстура и височина диаметър 50 см.), Thuja occ. ‘Teddy’ (една от най-дребните топчести форми с почти игловидна листна маса и диаметър 45-50 см), Thuja occ. ‘Tiny Tim’, както и Thuja occ. ‘Globosa’, която се среща най-често и е с голям диаметър – с годините достига 1 – 1.5 м.

Thuja occidentalis 'Danica'

Thuja occidentalis Тeddy

Thuja occ. Tiny Tim

Thuja occ. 'Globosa'

Chamaecyparis laws. ‘Globosa’

Лъжекипарисите, които са най-популярни след туите, също могат да се похвалят със свой топчест представител – Chamaecyparis laws. ‘Globosa’, който има синкаво-зеленикави клонки и е с диаметър 80-90 см. Вирее както на пряко слънце, така и на лека сянка и е невзискателен към почвата и въздуха.

Cryptomeria jap. ‘Globosa Nana’

Японската криптомерия е топлолюбив вид, но успява да се справи и в по-прохладните места у нас. В София на слънчеви и заветни места се срещат представители на вида. С форма на топка е Cryptomeria jap. ‘Globosa Nana’. Тя може да достигне диаметър около 60-80 см, но това става в течение на няколко години, тъй като криптомерията е бавнорастяща. Структурата на короната й е по-различна от тази на останалите иглолистни.

Picea glauca Alberta Globe

Колкото и странно да звучи, съществува и смърч с кълбовидна форма. Това е един представител на сивите смърчове – Picea glauca ‘Alberta Globe’. Той не е много популярен, просто защото все още не е твърде известен у нас. А иначе е прекрасен за слънчеви места, за скални кътове и ниски композиции, тъй като е бавнорастящ и остава нисък. Цялата форма на този смърч наподобява малко таралежче. Короната е силно сгъстена, компактна и с тревисто зелена багра, като младите връхчета са светлозелени.

Picea abies ‘Nidiformis’

С полукълбовидна и силно приплесната корона е и силно декоративната форма на обикновения смърч Picea abies ‘Nidiformis’. На височина достига към 20-30 см, а на широчина – 30-40 см, тъй че за кълбо точно не може да се говори. Това е без значение, тъй като в градината това невероятно дръвче или може би е по-правилно – малко храстче – изглежда много атрактивно.

Pinus strobus ‘Nana’

При боровете като едра топка се изявява веймутовият бор Pinus strobus ‘Nana’, който достига диаметър от около 90-100 см. Подходящ е за по-едри композиции за по-задните планове. Декоративен е с дългите си игли и расте както на слънце, така и на лека сянка.

Кълбовидните иглолистни форми са една прекрасна декорация за всяка градина. Най-хубавото при тях е, че са генетично създадени и не е необходимо да бъдат подрязвани, за да запазят формата си. Преди да изберете топчесто растение за вашия двор, поинтересувайте се от неговите изисквания и от големината, която достига. Така ще знаете колко място да му отделите, за да расте свободно. В една композиция можете да изберете и засадите различни по големина и по вид кълбовидни форми, с които да експериментирате в определени участъци от дворното пространство.

Пъстролистни видове в озеленяването

Постепенно в ландшафтното проектиране навлизат все повече декоративни дървесни и храстови форми с различна багра на листата. При по-голямата част от тях се е намесила генетиката и вследствие на дългогодишна селекция са се получили видове, чиито листа удивляват със своя „десѐн“, пъстрота и неповторимост. Повечето от тези генетични форми са газо- и студоустойчиви и могат да се отглеждат безпроблемно във всяка една част на страната – от замърсения град до чистия планински простор. Намират приложение предимно като солитери и акценти в по-представителните части на дворното пространство.

Дървесни форми

Ясеноволистен явор, форма "Фламинго" (Acer negundo 'Flamingo')

Ако дворът ви е предимно в нюанси на зеленото и искате да го разнообразите с някой по-интересен декоративен дървесен вид, огледайте се за ясеноволистния явор, форма „Фламинго“ (Acer negundo „Flamingo“). Той притежава една от най-светлите корони при дърветата. Листата му са със синкаво-зелена багра в централната си част, а по периферията са кремаво бели, преминаващи към розово. Дръжчиците им са тъмнорозови, откъдето идва и наименованието на сорта. Расте със средна бързина (30 см на година) и достига височина 5-7 м и широчина на короната 4-5 м. За да останат така пъстри листата, яворът се нуждае от много слънце. Ако е засаден на по-сенчесто място, листата придобиват по-зелена багра и загубват декоративните си качества. Видът е непретенциозен към почвените условия. На по-тъмен фон от видове със зелени или тъмночервени листа, короната му изпъква и тогава ефектът е най-пълен.

Върба Salix integra "Hakuro Nishiki"

Върбите също имат свои представители с интересни пъстролистни корони. Такава е Salix integra „Hakuro Nishiki“, чиято кръгла корона се обагря лятно време в ярко розово и бяло и която е хитът на лятото вече няколко години подред. Сред другите растения тази красива върба изглежда като пухесто облаче, тъй като нежните й тънки клонки са разперени във всички посоки. На височина достига около 2-2.50 м и диаметърът на короната също нараства до около 1.50-2 м. Също много силно зависим от слънцето вид, който обаче трябва да бъде винаги обезпечен откъм вода, тъй като по принцип върбите обичат влажната и богата почва. Тази уникална японска върба обикновено се прави на присадка върху стъбло от друг представител на семейството на върбите и затова расте повече на корона, докато самото стъбло расте по-бавно. Видът съществува и в храстов вариант, който се сгъстява с повечко подрязване и е прекрасен за акцент в храстови групи или за подчертаване на тъмни фасади на сгради. Дървесната форма също е хубаво често да се подрязва и оформя. Това се прави някъде в края на лятото – август-септември.

Лирово дърво Liriodendron tulipifera "Aureomarginatum"

Изключителна е пъстролистната форма на лировото дърво Liriodendron tulipifera „Aureomarginatum“. Листата са тъмнозелени покрай жилките, а по периферията са златисто жълти. Съчетани с невероятните златисто-оранжеви цветове на дървото, те го превръщат в силно декоративен и много ефектен вид, който трябва задължително да се засади като солитер, за да изпъкнат на-добре качествата му. Лириодендронът обича слънчеви местообитания с богата на хранителни вещества и сравнително влажна почва. За правилното му развитие трябва да се съобразите с факта, че това дърво става голямо и достига височина 8-10 м.

Други по-интересни пъстролистни дървета са черната бреза Betula nigra „Shiloh Splash“, чийто листа са едро назъбени и обагрени в зелено и бяло и букът Fagus sylvatica „Luteovariegata“, при който листата са на зелени и златисти неправилни петна.

Черна бреза Betula nigra "Shiloh Splash"

Бук Fagus sylvatica "Luteovariegata"

Храстови форми

Аукуба (Aucuba sp.)

Едни от най-често срещаните пъстролистни форми са тези на аукубата (Aucuba sp.). Баграта на едрите и лъскави листа на Aucuba jap. „Variegata“ е смесица от тъмнозелено и златисто, изпъстрена с безброй бели или тъмнозелени точици. Аукубата може да се превърне в красив гъст храст с височина около метър, метър и половина, ако се отглежда правилно. Обича слънчево до леко засенчено място, което трябва да бъде защитено от вятъра. Видът е значително топлолюбив и за да оцелее през зимата, му е нужна добра защита. В по-студените части на страната е препоръчително аукубата да се отглежда в саксия и да се прибира през зимата вътре.

Сибирски дрян Cornus alba sibirica "Variegata"

Силно декоративен през всеки един сезон е и белият сибирски дрян Cornus alba sibirica „Variegata“. Листата му са едри, със зелена багра около жилките и кремави по периферията. Клонките са яркочервени и през зимата изпъкват чудесно върху бялата пелена на снега. Дрянът е студоустойчив и обича силното слънце. Достига височина около метър, но успешно се подрязва. Стои много красиво в композиции с червенолистен кисел трън и видове с тъмнозелена багра на листата.

Вайгела Weigela "Variegata"

С листа, които отдалеч спокойно могат да се сбъркат с тези на пъстролистния дрян, може да се похвали вайгелата Weigela „Variegata“. Тя представлява храст с височина около 2 м, който обича слънчеви места, за да цъфти обилно с лилаво-розовите си цветове в продължение на цялото лято. Храстът понася добре подрязването, което се прави след цъфтеж и подхранването му, тъй като почвата трябва да е свежа и богата.

Пъстролистните форми обогатяват дворното пространство и го разнообразяват. Тяхно предимство е, че се съчетават успешно с други видове с различна от зелената багра на листата. Някои от тях изискват повече място в градината, други са по-невзискателни. Създадени са и продължават да се създават форми с различна височина, големина на короната и багра на листата, така че да бъдат подходящи за различни по площ градини. Ако вече сте оформили своята и ви липсва нещо по-специално, което да я направи неповторима, помислете дали това не е точно едно-единствено дръвче или храстче с красиво изпъстрени листа.

Какво е топиарно изкуство ?

Tопиарно изкуство - това е декоративно оформяне на дървета и храсти чрез постоянни резитби. За целта се използва шаблон или подрязването се извършва „на ръка". За да се направи красива фигура се изискват резитби от различен характер - в началото трябва да са формировъчни, за да може да се постигне определена форма. След това са задължителни и резитби за поддържането на формата и вида на фигурата във времето.

В модерната форма на това изкуство се налага ползването на телена конструкция за да се постигне по-сложна форма, докато традиционната форма на това изкуство зависи единствено от търпението и постоянството на градинаря. Най-популярни и предпочитани са фигурите на хора и животни.

Топиарните форми внасят романтика в градините. Те изобразяват различни геометрични форми, характерни за  класическата топиарна градина или малки форми, предназначени да предизвикват любопитство, като петле например. Формирането на растения е изкуство, което изисква търпение и постоянство, но за сметка на това доставя удоволствие при създаването на форми, израз на творческо въображение.

Не е задължително топиарните форми да са с големи размери или да са много сложни, за да доставят удоволствие. Малката сфера е също толкова добро постижение за всеки начинаещ, колкото сложното животно за напредналите. Топиарното изкуство е базирано преди всичко на използването на вечнозелени храсти, като листопадните не се пренебрегват. Те обаче губят голяма част от очаквания ефект през есента и зимата, затова се срещат по-малко топиарни форми от тях.

Засаждане на топиария или формирано растение е елемент от малките градини, особено градските. В повечето случаи, топиарното вечнозелено растение се нуждае от малко място, не е прекалено взискателно. Вписва се добре сред заобикалящите доминиращи архитектурни елементи и самото то въздейства като „архитектурно” с изразителните си форми. 

Подрязаните хармонично растения (ниваки) или още т. нар. големи бонсаи създават усещането за равновесие и действат успокояващо на духа. През зимните месеци силуетите на иглолистните и вечнозелените широколистни са подчертани. Силно се открояват след падането на сняг. Особено изразителни са в японските дзен градини (karesansui), “градините на сухия камък“, в които са съсредоточени всички природни компоненти и планински елементи, олицетворяващи силата на природната стихия. 

Формираните растения придават по-голям декоративен ефект и отличителност на градината. Растенията бонсаи (дървета или храсти), подрязани в стил ниваки (Cloud-pruned - „на облак”, „помпони”), сe оказват ценен принос за градинското изкуство на Западна Европа. Впечатляващите им форми служат за фокусна точка и незабавно привличат погледа на посетителя. Ситуирани изкусно, те биха могли да отвлекат вниманието от по-неугледните части на двора, или да служат за акценти. Възможни са и следните приложения: в тематични градини и детски кътове; в японската градина като елемент от нея и за тази цел се използват по-живописни форми; за подчертаване на входни пространства, в кашпи върху настилка.

Растения подходящи за топиарни форми

Има няколко вечнозелени вида с малки листенца, които биха могли да се използват за създаване на топиарни форми. Подходящ храст е Buxus Sempervirens (Чемшир), който е бавнорастящ, с малки тъмнозелени и лъскави листенца със специфичен аромат. Идеален е за оформяне както на форми на птици и животни, така и на чисто геометрични форми.  Височината на фигурите може да достигне до 1,2 м. Много добре се развива и в кашпи и други големи саксии. Има няколко култивара с пъстри листа.

Ligustrum ovalifolium (Овалнолистно птиче грозде) има лъскави зелени листа. То е вечнозелено, но в по-студените райони може да се развие като полувечнозелен храст. Има форми със златиста листна маса. Видът не е подходящ за контейнерно отглеждане. Листенцата му са по-големи от листата на Lonicera nitida.

Lonicera nitida (лъскав нокът) е бързорастящ храст , покрит с малки лъскави тъмнозелени листа  по твърдите си жилави клонки. Нокътът е идеален за създаване на форми с височина и ширина до 75 см. Култиварът Lonicera nitida Baggesen’s Gold има златисти листа. И двете растения могат да се отглеждат в големи саксии или кашпи.

Taxus baccata (тис) е вечнозелен иглолистен вид с тъмнозелени дребни листенца. От него могат да се оформят топиарни фигури с големи размери – до 2,4 м. Успешно се отглежда в контейнери.

Thuja Occidentalis (Западна туя) и нейните многобройни форми са вечнозелени иглолистни растения и са изключително подходящи за по-прости топиарни растения, които могат да се отглеждат в контейнери.

Как да направим топиарна форма

Ако сте начинаещи не бъдете прекалено амбициозни. Добре оформена единична сфера или конус изглеждат по-добре от неразгадаема форма, наподобяваща животно. Основно правило при топиарните форми е да се запасите с търпение. Дори да разполагате с перфектно кичесто и гъсто растение като изходна точка, след първоначалното му орязване могат да се появят дупки, които да трябва да изчакате да се запълнят с времето. Освен това, особено при иглолистните е необходимо да минат поне месец-два след подстригването, за да се заличат следите от него и растението да изглежда естествено. При по-простите топиарни форми като сфера или конус можете да пристъпите направо към орязване, но за по-сложните като например птица се препоръчва да направите телена рамка, която да използвате.

Да се спрем на оформянето на сфера. Подходящи за това са повечето от посочените по-горе растения. За да оформите сфера ви е необходимо единично растение с един основен стълб. Първо огледайте добре основните клони на растението. Помнете, че липсващите листа ще израстнат, но ако се окаже, че по средата на формата ви липсва поддържащ клон, то няма как да запълните дупка. Огледайте растението, представете си добре кои клони трябва да отстраните, за да получите топка. Винаги се започва отдолу нагоре – първо оголете стълба, а чак след това отрежете и върха. Оставете за накрая окастрянето на малките клончета и листата, така че да дооформите топката. И накрая помнете – топиарните форми не са вечни, ще трябва ги да поддържате през сезон.

Изграждане на жив плет

При озеленяване на градини живият плет има широко приложение. Той остава неизменна част от ландшафт дизайна в продължение на векове, и се използва при повечето стилове на озеленяване.  Жив плет може да засадите край огради, алеи, плочници, сгради, както и в геометрични фигури в партери /като в аристократичните озеленени градини в западна Европа/. Неговите правилни линии разделят пространствата и създават усещането за строгост и подреденост, затова е подходящ за представителните и официални места.  Чрез него в зелените площи често се обособяват различни функционални зони.

Жив плет най-често се изгражда от  видове издържащи на многократни резитби. Ето някои от растенията и храстите подходящи за живи плетове:

Вечно зелени иглолистни видове дървета:

·                     лъжекипариси

·                     туи – източна, западна, смарагдова, кълбовидна и др.

·                     аризонски и обикновен  кипарис

·                     колоновидна хвойна

·                     тис

Вечно зелени широколистни видове храсти:

·                     птиче грозде

·                     лавровишня

·                     чемшир – дървовиден и обикновен

·                     лоницера

·                     японски евонимус

·                     хебе

·                     котонеастер

Цъфтящи широколистни видове храсти:

·                     Фурзиция

·                     Спирея

·                     Филаделфус

·                     Вайгела

·                     Лавандула

·                     Дървовиден хибискус

Бодливи видове:

·                     Пираканта

·                     Кисел трън

·                     Див лимон

·                     Акация

При изграждане на живи плетове растенията обикновено се засаждат в линия. Птичето грозде е най-популярния храст за жива ограда. Той се засажда по 6-10 бр. за метър в две линии на 20-30 см. една от друга, като растенията се садят през 25 – 30 см. шахматно разположени в двете линии. Останалите видове  се садят в една линия от 1 до 5 бр. за метър в зависимост от големината на растенията. Обикновено за засаждането на плета е по удобно да се изкопае траншея с дебелина и дълбочина минимум ½  по голяма от широчината и височината на пръстта по корените. Зариването става с по рохка и обогатена почва. След това притъпчете и полейте обилно.

Може би най – важната грижа за достигане на гъст и красив жив плет е резитбата. Подрязването трябва да се извършва редовно поне 3 – 4 пъти годишно. В посоката, която искате да нараства ще режете малки части от клончетата, може и по малки от сантиметър. Добре е разстоянието  до предната резитба да не е по голямо  от 10 – 15  см. Когато живия плет достигне желаните размери, се реже на много близко разстояние  от предната резитба.  За да можете да го поддържате е необходимо до имате ножица за фромиране на короните или храсторез. Колкото повече резитби сте направили, толкова по гъст жив плет ще имате. При подрязване се старайте да режете по млади и с по малка дължина клони .

За доброто състояние и вид на  един жив плет трябва да се осигури добър воден, хранителен и въздушен режим на почвата. С други думи той трябва да е редовно полят, наторен и окопан.

В озеленената градина състоянието на живия плет е важен показател за степента на поддръжка на зелените площи.