Моголските градини

Моголските градини

Моголските градини са характерен тип градини, изграждани от моголите в ислямски стил. Стилът на тези градини е силно повлиян от персийските градини и особено от градините Чахар багх. За тези градини е характерно, че по форма са правоъгълни и се създават в рамките на затворено пространство.  Басейни, фонтани и канали  са сред задължителните им елементи. В средата на градината може да има повдигната могила, напомняща планината в центъра на вселената в космологичните описания на мюсюлманите и често тази могила е увенчана с павилион или дворец.

В дизайна на моголските градините са вплетени елементи от средновековната ислямска градина, но има и номадски влияния, които идват от моголите (племена с турско-монголски произход). Например средновековните ислямски градина се изграждат зад високи стени и са защитен от външния свят. Те са строго формални, като включват течаща вода (може би най-важният елемент), басейн, в който се отразява красотата на небето и градината, дървета от различни видове (осигуряващи сянка или за производство на плодове), цветя, трева, птици, за да е изпълнена градината с песен. Макове, лилии и анемоне често са били засаждани в квадратните площи сред по-малки цветя като теменужки и червени циклами, а над тях се издигала красива гробница или градински павилион. Моголските елементи в градината са свързани най-вече с включването на навеси и килими, отразяващи номадските корени. Палатките и навесите свидетелстват за статута на притежателя си и чрез богатството на тъканите, размера и броя им се демонстрирало богатството и властта на собственика.

Моголите са се подчинявали на символиката и задължително я включвали градините си, където представата за рай намира отражение. Тази представа се разкрива чрез градинската архитектура, чрез избора на растения, чрез включване на зодиакални и нумероложки елементи.Числата осем и девет са считани за щастливи за моголите и се откриват в броя на терасите или в самата архитектура на градинските съоръжения като осмоъгълни басейни.

Съществуват два вида на моголски градини - първият вид е подобен на парк, който е организиран около основна монументална структура - гробница - като Тадж Махал  , а вторият вид, при който няма основна монументална структура (например градината Нишат в Шринагар, Кашмир). При първия вид моголска градина гробницата се изгражда в най-далечния край на градината. Цялото място с прилежащите сгради е оградено от широка стена с осмоъгълни павилиони във всеки край и монументална порта при входа в центъра на южната страна на святото място. Когато е построен Тадж Махал, градината му е била пълна с овощни дървета, кипариси, палми и цъфтящи декоративни дървета. Цветята, които са били засадени, не са това, което виждаме днес, а са били нарциси, ириси, лалета и рози. Градината е замислена като райска градина с цветя, дървета и водни канали. Формалната градина е основана на принципа на Чахар багх или градина с четири-пропорционален план. Водата, която е най-основният елемент на моголската градина, тече в четирите посоки и разделя градината на четири. Наклонът на терена и нивото на градината са внимателно проектирани, за да може потокът вода да се движи непрекъснато.

Вторият тип на моголска градина е проектирана като място за почивка, удоволствие и отмора на открито. Като се използват особеностите на пейзажа, се изграждат поредица от басейни, фонтани, водни канали и  по този начин се формира една приказна водна градина.  Градините са разделени на по-малки квадрати или правоъгълни форми. В тях се издигат лоджии, павилиони и навеси за създаване на централна фокусна точка. Това, което е характерно за моголската архитектура, е стремежът към величие, блясък, изобилие, внимание към всеки детайл, монументални пропорции и педантичност до съвършенство.

В Индия, Бангладеш и Пакистан съществуват известен брой моголски градини, които се различават от градините в централна Азия. От началото на Моголската империя (1526-1857) изграждането на градини е любимо имперско занимание.  Първият моголски завоевател Бабур е изградил градини в Лахор и Добпур. Акбар (поредният владетел) е създал няколко градини в Делхи и Агра, новата столица на империята. Неговият наследник, Джахангир, създава прочутата градина Шалимар и е известен с любовта си към цветята. Върхът на моголския тип градина е градината на Тадж Махал, изградена да представи рая на земята  и връзката между живота и смъртта.

 

Китайската градина – по-различното въздействие

Китайската градина – по-различното въздействие

В Китай ландшафтният дизайн винаги се е смятал за изкуство. Създателите на градини в своите идеи и принципи са се ръководили от традиционните ценности на обществото и философските школи, позовавайки се на взаимодействието между положителното и отрицателното, доброто и злото, лъжата и истината. Обединяващата сила на разума и природата, както и будизмът, като най-влиятелното културно и религиозно течение, са оформили принципите и в ландшафтния дизайн.  За разлика от европейските градини, в китайските няма да откриете нито прочутите английски поляни, нито акуратните очертания на френския стил. Китайстите градини черпят своите сюжети от самата природа. Те създават идеален ландшафт в миниатюрна форма с неговите дървета, поляни и езера и го правят съразмерен с жизненото пространство на човека. Градинският дизайн в Китай наистина се смята за изкуство, в което с помощта н природни елементи като вода, камък, дърво, растителност се търси проповядваната от източната религия вечна връзка и баланс на Човека с Природата.

Основни принципи

Градините на Китай винаги са символизирали свят, който лежи извън социалните отношения и отразява друг, много по-широк философски мироглед, където живеещият в хармония с природата човек се е стремял към умствено здраве и физическо дълголетие. Три основополагащи принципа при създаването на китайските градини са се съхранили от древни времена  до наши дни. 

Първият от тях е градината да изглежда абсолютно естествено, сякаш не е създадена от човешка ръка, а от самата природа. Естествените образи и спонтанност тотално доминират над строгите геометрични форми и предсказуемост.

Вторият принцип е градината да се възприема като свят в миниатюра. Самостоятелна микровселена, където могъществото на природата се постига чрез символични образи, съставляващи вселената на Ин и Ян - двете противоположни енергии, които се допълват взаимно, обединени и преплетени в дизайна на градината като камък и вода, сянка и светлина, реалност и отражение и т. н.

Третият принцип е да се постигне усещането за завършеност на този микросвят, тъй като градините често са малки по размер. Това се постига по различен начин. Многоплановата перспектива създава илюзията за дълбочина на пространството, наличието на различни елементи разкрива обемност и плановост на образите. Възприятието на градината се основава и на личното психологическо въздействие и емоционално състояние на човека. Много често в градините се правят стръмни или зигзагообразни пътеки, за да може разхождащите се да направят повече крачки и по този начин да се придвижват по-дълго към различните кътове с усещането за голямо пространство. Използва се и т. н. техника на  „заимстваната перспектива", когато външните елементи, като близка гора, планински връх  и дори отражението на небето във водната повърхност се включват в композицията.

Водата

Градината е пълна с възстановяваща сила и здравословна енергия, когато е намерен балансът на противоположностите. Така здравината на камъка трябва да се компенсира от  мекотата на водата. Водата, както и в земния кръговрат пренася жизнената енергия, така и в градината тя я предава на посетителите. За разлика от „стерилната вода" в съвременните водни площи в китайските градини винаги се е ценяла водата, пълна с живот, естествена растителност и водорасли. Освен естествена среда за риби и растения, тя има и чисто практическо значение. С нейна помощ се подобрява и микроклиматът в градината, поддържа се естествената влажност на въздуха.

Философията на материалите

Обичайните изразни средства в дизайна на европейските и американските градини са изящните цветя, красивите дървета и добре поддържаната трева. В китайските градини традиционните елементи са други. На първо място са камъкът и водата. Значими и необходими са също така и растителните видове - предимно иглолистни дървета и бамбук. Цветята играят временна почти незначителна роля, а тревата в повечето случаи отсъства. Камъните и водата символизират основите на природата - Ин и Ян. Това е основата, на която се държи самият живот. Камъкът е тялото на Земята, а водата носи в себе си нейния жизнен дух, нейното дихание. Камъкат символизира позитивното, съзидателната сила на Вселената - водата е безкрайният мисловен потенциал.

Огледалното отражение

Способността на водата да отразява околното пространство се е превърнала в още един знаков елемент, използван в китайските градини. В будизма огледалото е начин за обозначаване на истинския съвършен дух. Отразявайки предметите каквито са, огледалото никога не им дава оценка и не ги „пази в спомените си". И в ландшафтния дизайн водната повърхност като огледало е погледът отвътре,  като самооценка и усъвършенстване на духа. Китайското градинско изкуство е преди всичко въплъщаване на определен образ или с други думи - отражение на душата и съзнанието. Всички градини са плод на въздействието на човека върху природата и в този смисъл подобно на огледало те отразяват човешките желания, настроения, мисли и човешката душа в обощия смисъл на тази дума.

Камъкът

Камъкът това е своеобразен скелет на света. При създаването на градината той се използва като скулптура и като основен градивен материал.  Изобилието на камък е характерна черта на китайските градини и предмет на колекционерска гордост още от древността. От тогава до наши дни строителството на абстрактни  каменни градини се е превърнало в направление на изкуството.  Китайските майстори предпочитат да използват камъни, по които времето е оставило своя отпечатък - камъни с причудливи форми, отвори, вдлъбнатини, интересни жилки и повърхности. Повечето китайци буквално боготворят камъните, възприемайки ги като източник на съществуването на Земята. В някои градини на каменните масиви се  отделя специално централно място в композицията, буквално като скулптура на Буда в олтара на будиски храм.  Причудливата форма на камъка - това е първото нещо, което приковава вниманието в дизайна на китайските градини.

Растенията

За разлика от европейските градини, в китайското градинско изкуство това, което не може да видим с очи, има може би най-голямо значение.  Всички елементи в градината, в това число и растенията, имат свой скрит символизъм. Един от най-изпозваните растения е борът, символизиращ дълголетие и борба за оцеляване. Вечно зеления бор, бамбука и прасковата в Китай  наричат „тримата приятели на градината". Характерни още са магнолията, рододендроните, божурите, игликите и хризантемите, които всъщност са достигнали до Европа именно от Китай. Много от растителните видове първоначално са присъствали в градините за медицински цели. С течение на времето те са се наложили като украсен елемент и траиционно са се настанили в класическия китайски стил.

Естественост и искреност

Трудно е да се обхване необятността на китайското  градинско изкуство и да се докоснат всички елементи, принципи и философски направления. Източното градинско изкуство отдава значение на неща, които в повечето случаи са неразбираеми за нас. Например миниатюрите в градините, които са своеобразна  магическа концентрация на жива материя в опит да се пресъздаде вселената.  Изложеното на показ и прикритото, изумлението и неочакваността, любопитството и благоговейният страх пред неизвестното са се използвали за мотивация и за обратна връзка с наблюдаващия.  Пробуждането на любознателността е основния път за създавенто на усещането за тайнственост. Затова китайските градини се обръщат непосредствено към емоцията и президвикват изключителни усещания. Дали това е естествено възприятие на светлината и сянката, текстурата на листата, до които ви се иска да се докоснете, ароматите на цъфналите растения или шепотът на водата, превъплъщенито на природата в градинско изкуство  е пример за естественост и искреност...

Цветни комбинации за балкона

Цветни комбинации за балкона Традиционно на балкона се гледат мушкато, бръшлян, сакъзче. Те се размножават сравнително лесно от резници и предпочитат добре осветените места. Много многогодишни и двугодишни видове като виола, саксифрага, здравец, паричка са също подходящи за озеленяване на балкона. Най-добрата почва за балконските растения е комбинация на обикновена почва, добре угнил оборски тор и горска почва /изгнили листа от бук/ в равно съотношение. Прибавя се и малко пясък. Използват се най-често пластмасови сандъчета, които се прикрепят за прозорците и балконите със скоби. На дъното им задължително се правят поне 4 дупки за отцеждане на излишната вода. През лятото цветята на балкона трябва да се поливат всеки ден, най-добре рано сутрин и вечер, след като слънцето се скрие, но трябва да се внимава за задържане на водата в сандъчетата, защото при това положение корените лесно загниват. Обилното опръскване с вода 1-2 през седмицата успешно почиства растенията от полепения прах. Сухите листа и прецъфтелите цветове се премахват задължително, за да изглеждат растенията добре. За растенията с по-нежни стебла е добре да се използват подпори. Подхранването на балконските растения трябва да е най-много веднъж в месеца. Ако мястото е по-сенчесто, растенията в сандъчетата трябва да са в по-богата на хранителни вещества почва. Подходящи цветни комбинации за сандъчетата на балкона са "салвия, петуния, хедера и импатиенс", "тегетес, тунбергия, импатиенс и хелихризум", "лобелия, импатиенс, хелихризум". Ако балконът е с южно, югозападно или югоизточно изложение, на него най-добре ще виреят цинията, астрите, петунията, невенът, вербената. Всички те са едногодишни. Подходящи видове за северния балкон са латинката, целозията, грамофончето. Те се захващат от семена, от които се прави разсад.

Подредете стайните според изискванията им

Подредете стайните според изискванията им

Вече сте прибрали саксийните цветя в дома си. За да ги запазите дори и през зимния покой красиви, трябва да знаете техните основни изисквания към светлината, топлината и влагата. Обикновено напояването е сведено до минимум за растенията, които натрупват хранителни вещества в корените, стеблата и грудките си. Затова не давайте на своите зелени любимци същите дози вода, които сте им осигурявали през топлите месеци на годината.

Светлината обаче е фактор, с който трябва да се съобразявате дори и в мрачните дни. Благодарение на нея се осигуряват най-важните процеси в растенията - фотосинтеза, растеж и развитие. Саксийните имат различни изисквания към светлината и биват светлолюбиви, понасящи полусянка и тъмноустойчиви. Растенията обръщат листата си и наклоняват стъблата си в посока на светлината. За да се получи съразмерно развито цвете през две седмици то трябва да се завърта на 180 градуса, за да се огрява от всички страни. Затова трябва да знаете, че на светлина се поставят каланхоето, жасминът, китайската роза, пахистахисът, коледната звезда, христовият венец, както и кротонът, нолината, мадагаскарската палма, кактусите.

Полусянката предпочитат азалеята, цикламата, бегонията, калатеята, фикусите, някои видове палми. Тъмнината не е проблем за драцената, шефлерата, филодендронът, сингониумът, мечовете и др.

Относно температурният режим на растенията, трябва да знаете, че основната част от тях се развиват при умерена температура от 15-18ºС . Има обаче и топлолюбиви, които изискват целогодишно 18-22ºС. Това са кротонът, калатеята, афеландрата и др. Те се поставят близо до отоплителното тяло.

Цикламата, цинерарията, бръшлянът, хризантемата се чувстват комфортно на хладно при 10-12ºС.

От въздушните течения пък трябва да пазите фикус бенжамин, защото може да опадат листата му, гарденията и китайската роза пък има опасност да загубят цветовете и цветните си пъпки.

Наблюдавайте саксийните си растения и ако забележите рязка промяна в развитието им в рамките на две седмици, то тогава трябва да коригирате условията.

Тайните на малката градинка

Тайните на малката градина

Ако имате малка площ и искате да я превърнете в градинка, то тогава трябва да я използвате възможно най-ефективно. За да създадете чувство за елегантност и простор, засадете растения в студени светли тонове - бяло, синьо, розово. Ако пък трябва да подтиквате към действие обитателите на градината, то тогава се спрете на огнените цветове. За всички идеи обаче трябва да имате предварителен план, с който да се съобразите, за да създадете своя зелен рай.

1.Симетрия

Толкова много идеи и толкова малко място за реализацията им. Затова често в малки градинки, на площ на 1 кв.м площ се струпват неоправдано количество растения и елементи на декора. Поставянето на много детайли правят пространството още по-тясно. Главното в оформлението на малката градинка е отвличане на вниманието от нейните размери. В такъв случай най-ефективно действа принципа на симетрията и чистите, резки линии.

Можете да засадите розов храст в чемширов пръстен, за да привлича вниманието и да ви провокира да се вгледате още по-далеч. Чемшировият бордюр на цветните лехи пък ще усилят ефекта на тунела и градината ще получи допълнителна дълбочина.

Розовият храст изпълнява още една функция - засенчва разположения в близост ъгъл за отдих с красива пейка под обсипана с рози арка. Това неизменно предизвиква желание да се приближиш и да узнаеш, какво се крие в тази недостъпна за погледа зона. Белият чакъл положен около пръстена с розовия храст зрително разширява пространството и създава илюзия за простор.

Четири опори-обелиски за виещи се растения, поставени в цветарниците служат не само в качеството на симетричен акцент, но и като елемент на вертикалното озеленяване.

Съвет: най-добре е във всички четири цветарника да се посадят еднакви растения.

 2. Кръг

Ако градината е организирана на кръгли и отчасти преминаващи една в друга площадки, те ще бъдат възприемани като едно цяло, доколкото в основата им лежи една ненадмита по своето съвършенство форма - кръг.

Такава планировка има интересен оптически ефект: дългите и тесни участъци изглеждат по-просторни. Своята динамичност тази градина дължи на различните по големина зони. Размерът на кръга практически определя предназначението на отделните места.

Съвет: за да не се нарушава общата хармония, масата на кръглата тераса по възможност трябва да следва същата форма. До терасите се стига по кръгла морава обградена от цветни лехи в сдържана гама. Тя свързва терасата с още един ъгъл за отдих с по-малък размер - покрита с бял чакъл площадка заемаеща място толкова, колкото да се постави там пейка. За финал на картината служат дървета и храсти с кълбовидни корони.

 3. Многостаен вариант

Участъците около дома много често са не само малки, но също тесни и дълги. Те обаче притежават преимуществото лесно се поддават на планиране. А това на свой ред позволява да се използват  различни стилове на оформление, които да подчертаят практическото значение на една или друга зона.

В тази мини градина има тераса, изпълняваща ролята на гостна под открито небе, ъгъл за уединение и отдих, а също и стопанска постройка и грижливо подредена  зеленчукова леха. Пълноценната почивка се гарантира от удобна лежанка под разклоненото дърво. За по-добро изолиране помагат дървени решетки със стелещи се по тях растения. Те заемат малко място и изглеждат по-леки от масивни стени или  гъсти живи плетове.

Особеност при оформяне на задната част на градината се явяват високите цветарници с подпорни стени от кирпич. Освен своята декоративна функция при необходимост те идеално нивелират в случай, че тесния и дълъг участък се намира на склон.

Решетъчните опори за лиани и защитни стени не са просто елемент за маскиране на купчината компост или контейнера за отпадъци. Те не позволяват да се обхване с един поглед целия участък и така зрително увеличават размерите му.

 4. Семейна идилия

Когато в семейството има деца, при оформяне на градината трябва да се направи компромис. Доколкото е възможно проявете разбиране към най-малките членове на семейството. Организирайте за тях детски кът с пясъчник, люлки и място за игри с грижливо направени цветни лехи и красива морава.

Важно: мястото за игра на малчуганите трябва да е добре видимо от всички страни на дома.

Пейзажен градински стил

Пейзажен градински стил

В градината, създадена в пейзажен стил, няма прави линии и растения, засадени под строй. Лъкатушещи пътечки свързват отделните елементи в нея. Дърветата - единични или на групи, са пръснати в живописен безпорядък. Водоемите не може да се различат от естествените, бреговете им са обрасли с влаголюбиви растения.

При внимателно вглеждане обаче се открива ред в привидния хаос. Растителността е засадена обмислено, следвайки естествените образци, но е преценен ефектът от всяко цвете, дърво или храст. Видовете се съчетават възможно най-красиво по цветове, хабитус и фактура. Взети са предвид даже сезонните им промени, така че да изглеждат привлекателно през всичките годишни времена.

Пейзаж и микропейзаж

Днес нещата са по-прости. Пейзажни градини се създават и в големи имения, и на малки площи, важно е при планирането да се предвидят меки, плавни линии и незабележими преходи от един към друг елемент. Асиметрията в такива градини дава възможност за сближаване с природата, на малката площ да се организират няколко пространства, които радват очите със своята разнородност и ненатрапчивост. Обикновено съществуващите дадености не се променят, правят се само незначителни корекции. Разбира се при съвсем равен терен понякога се налага да се извърши геопластика - архитектурно-художествено преобразяване на релефа. Това се прави само ако идеята на стопанина или дизайнера го изисква. Но в повечето случаи се използват всички особености на мястото, за да се постигне естетически ефект. Всякакви намеци за човешка намеса, като подпорни стени, стълби и т. н. са недопустими. За зелените площи се подбират няколко тревни вида, а са възможни и алтернативни варианти - например почвопокривни растения или пясъчна покривка.

„Естествен" порядък

Растенията и пейзажната градина се разполагат на нива - едри дървесни видове, храсти, цветя, поляни. Важно е да се подбират растения, които се разрастват свободно на най-различни места, на открито и под дърветата и храстите, като се вземат предвид изискванията им. Алпинеумите и рокариите са отлични за такива градини. Прекрасни акценти се създават от поединично засадени ефектни едри растения. Ако те за медоносни и привличат насекомите, ефектът им нараства.

Ако на мястото им има вече дървета, независимо дали плодни или декоративни, те се запазват без промяна. Важното е да образуват красива комбинация с допълнително засадените.

Водните площи

В естествения пейзаж обикновено присъства и воден елемент - река, ручей, езеро или блато. Някои щастливци притежават естествени водоеми, поради което планирането на градината се съобразява с тях.

Тези, които нямат, могат пък да ги изградят на желаното място, което им дава по-голяма свобода. Единственото условие е те да изглеждат като природно творение, независимо от вида и големината им. Скоро водата и растителността по бреговете се изпълва с дребни животинки, като жаби, костенурки, таралежи, дребни птички, което още повече доближава градината до природата.

Природата не се нуждае от украшения

Градината в пейзажен стил може да се раздели на зони чрез засаждането на живи плетове от красиви дървета и храсти. Които не се нуждаят от подрязване. За същата цел може да се използват и плетове от клони, които се вписват отлично в такава обстановка.

Много трябва да се внимава градинските мебели и аксесоари да не нарушават общия тон. Добре е за пейки за се използват удобни пънове, а беседките да се изплитат от клони ли добре да се увит с катерещи растения. Едър камък, полузаровен в земята, е семпло украшение, а може да се използва и за сядане. Ако по дърветата и храстите има птичи гнезда, това е чудесно. Ако няма, няколко къщички за птици ще внесат допълнителна красота и оживление.

Мексиканската градина

Мексиканската градина

Преди да се повлияят от испанските градини, градините на ацтеките са били с терасовидни и стъпаловидни водопади, заобиколени от цветни лехи, които са имали квадратни форми и са били оградени с перголи, отрупани с лиани. След испанското завоевание през 16 век испанско-мавританската култура навлиза в бита на мексиканците с пъстрите мозайки, зеленчуковите растения и подправки, закътани кътчета на усамотение, оградени и отдалечени от уличния шум и любопитните погледи. Градинското обзавеждане, което се е наложило през годините, е минимално - ограничено до пейки  чешми. След извоюване на независимостта на Мексико, градините в този район са повлияни от други градински стилове - френските градини, например. На френския стил в ландшафта се дължи днешното присъствие на геометрични форми в градинските лехи, разкошните балюстради и мраморни статуи, който преобразяват общия изгледа на градината. 

Така в дизайна на мексиканската градина се отразяват различните влияния, които са резултат от историческото развитие на района. Местна традиция на ацтеките е преплетена с испански, мавритански и френски елементи за градинско оформяне. Градината се характеризира с микс от местен и колониален дизайн, пустинни цветове и растения, теракота и полезни растения като билки и зеленчуци. Нейни съществени и отличителни елементи са:

- Градината е затворена, отделена от уличния шум и любопитните погледи. Тя  представлява вътрешен двор, покрит с теракотени плочи. Класическите мексикански дворове са павирани с ръчно изработена теракота, чиито цветове  максимално да се доближават до топлите земни тонове  - червено, кафяво, охра. Възможно е на теракотените плочки да са щамповани природни елементи като слънца, кактуси или листа. 

- Понеже в мексиканската градина се съчетава  елегантността на испанската култура и стремежът към социализиране, характерно за мексиканците, в нея задължително има място за отмора и забавления. Зоната за социални контакти е не само важно, но и централна в една мексикански градина. В идеалния случай тук се включва ръчно изработена тухлена фурна или барбекю, маса, където да се поднесе яденето на открито, и място за приятно прекарване с приятели.

- Мебелите са дървени или от ковано желязо, отрупани с множество възглавнички и дантелени покривки.

- Мексиканската градина е немислима без воден елемент - малък фонтан от теракотени саксии или малко езерце с рибки, което придава нужната атмосфера и колорит на градината.

- Задължително е градината да е осветена през топлите летни месеци, тъй като това е мястото, където семейството прекарва вечерта. Свещниците на масата съответстват на градинското обзавеждане и обикновено са дървени или от ковано желязо.

- Перголата или възможността да се създаде сянка, за де постигне усамотение и да се издигне градината на по-високо ниво е други задължителен елемент на тази градина. Като перголата е обрасла с грамофонче и е окичена с висящи саксии с орхидеи.

- Градината е малка по размери, което налага използването на допълнителни теракотени кашпи и саксии като украса, висящи кошници с цветя, за да се създаде необходимия колорит и пъстрота. 

- Плодните дръвчета като банани, портокали, лимони, както и различните видове ядки са особено характерни за мексиканската градина.

- Повлияна от испанско-мавританския стил в оформянето на вътрешния двор в съвременната мексиканска градина намира място и зеленчуковата леха, както и лехата, където се отглеждат различни подправки и билки.

От растенията, които са характерни за мексиканската градина, трябва да споменем на първо място местните видове пустинни растения (снимка) като: различни видове юка, кактуси, опунции, ферокактус, агаве, алое, калиандра, сенецио. За този вид градина са характерни видове, които растат в пампасите: палма вашингтония, будлея, белопероне, махония и различни бобови култури. Цъфтящите растения в градината са: циния, бувардия, далия, фуксия, салвия, цезалпиния, фикус, гуава, филодендрон, ипомея, бромелия, джинджифил, пипер.

Освен местни видове в мексиканската градина вече присъстват и растения, които са внесени в страната, но с течение на годините са станали част от колорита й: мирта, авокадо, хлебно дърво, манго, смокини, кафе, банан, жакаранда, аламанда, баухиния, хибикус.