Моголските градини

Моголските градини

Моголските градини са характерен тип градини, изграждани от моголите в ислямски стил. Стилът на тези градини е силно повлиян от персийските градини и особено от градините Чахар багх. За тези градини е характерно, че по форма са правоъгълни и се създават в рамките на затворено пространство.  Басейни, фонтани и канали  са сред задължителните им елементи. В средата на градината може да има повдигната могила, напомняща планината в центъра на вселената в космологичните описания на мюсюлманите и често тази могила е увенчана с павилион или дворец.

В дизайна на моголските градините са вплетени елементи от средновековната ислямска градина, но има и номадски влияния, които идват от моголите (племена с турско-монголски произход). Например средновековните ислямски градина се изграждат зад високи стени и са защитен от външния свят. Те са строго формални, като включват течаща вода (може би най-важният елемент), басейн, в който се отразява красотата на небето и градината, дървета от различни видове (осигуряващи сянка или за производство на плодове), цветя, трева, птици, за да е изпълнена градината с песен. Макове, лилии и анемоне често са били засаждани в квадратните площи сред по-малки цветя като теменужки и червени циклами, а над тях се издигала красива гробница или градински павилион. Моголските елементи в градината са свързани най-вече с включването на навеси и килими, отразяващи номадските корени. Палатките и навесите свидетелстват за статута на притежателя си и чрез богатството на тъканите, размера и броя им се демонстрирало богатството и властта на собственика.

Моголите са се подчинявали на символиката и задължително я включвали градините си, където представата за рай намира отражение. Тази представа се разкрива чрез градинската архитектура, чрез избора на растения, чрез включване на зодиакални и нумероложки елементи.Числата осем и девет са считани за щастливи за моголите и се откриват в броя на терасите или в самата архитектура на градинските съоръжения като осмоъгълни басейни.

Съществуват два вида на моголски градини - първият вид е подобен на парк, който е организиран около основна монументална структура - гробница - като Тадж Махал  , а вторият вид, при който няма основна монументална структура (например градината Нишат в Шринагар, Кашмир). При първия вид моголска градина гробницата се изгражда в най-далечния край на градината. Цялото място с прилежащите сгради е оградено от широка стена с осмоъгълни павилиони във всеки край и монументална порта при входа в центъра на южната страна на святото място. Когато е построен Тадж Махал, градината му е била пълна с овощни дървета, кипариси, палми и цъфтящи декоративни дървета. Цветята, които са били засадени, не са това, което виждаме днес, а са били нарциси, ириси, лалета и рози. Градината е замислена като райска градина с цветя, дървета и водни канали. Формалната градина е основана на принципа на Чахар багх или градина с четири-пропорционален план. Водата, която е най-основният елемент на моголската градина, тече в четирите посоки и разделя градината на четири. Наклонът на терена и нивото на градината са внимателно проектирани, за да може потокът вода да се движи непрекъснато.

Вторият тип на моголска градина е проектирана като място за почивка, удоволствие и отмора на открито. Като се използват особеностите на пейзажа, се изграждат поредица от басейни, фонтани, водни канали и  по този начин се формира една приказна водна градина.  Градините са разделени на по-малки квадрати или правоъгълни форми. В тях се издигат лоджии, павилиони и навеси за създаване на централна фокусна точка. Това, което е характерно за моголската архитектура, е стремежът към величие, блясък, изобилие, внимание към всеки детайл, монументални пропорции и педантичност до съвършенство.

В Индия, Бангладеш и Пакистан съществуват известен брой моголски градини, които се различават от градините в централна Азия. От началото на Моголската империя (1526-1857) изграждането на градини е любимо имперско занимание.  Първият моголски завоевател Бабур е изградил градини в Лахор и Добпур. Акбар (поредният владетел) е създал няколко градини в Делхи и Агра, новата столица на империята. Неговият наследник, Джахангир, създава прочутата градина Шалимар и е известен с любовта си към цветята. Върхът на моголския тип градина е градината на Тадж Махал, изградена да представи рая на земята  и връзката между живота и смъртта.