Японската градина – природата, събрана в шепи

Японската градина – природата, събрана в шепи

Япония притежава изключително своеобразна култура, която за повечето европейци остава загадъчна и парадоксална.  За да бъде разбрана, трябва да се познават историческите и географските особености на островната страна и най-вече религиозните принципи, под чието влияние са се оформили естетическите възгледи на нейните жители. Двете основни религии в Япония – шинтоизъм и дзен-будизъм, учат, че съзерцаването на природата помага да се достигне до вътрешен покой, чрез който стават понятни основните въпроси на битието. За японците природата е въплъщение на божественото, затова те се прекланят пред небето, слънцето, звездите, планините, камъните, дърветата и цветята.

Първите градини в Япония са били създадени в манастирите през VII век. Монасите умеели да проникват дълбоко в същността на природата и започнали да пресъздават пленителни кътчета от нея в градините, като ги изпълвали със символи. Оттогава изкуството да се творят градини се предавало от поколение на поколение, доразвивало се, но основните канони, по които се работело, са останали неизменни и до днес. Всяка японска градина включва пет задължителни компонента. Първият от тях е нематериален – това е идеята. Четирите материални са камъкът, водата, растенията и архитектурните елементи. Ако се пропусне дори само един от тях, японската градина ще загуби хармонията си.

Градината може да бъде подчинена на една идея – така биват създавани каменни и  водни градини, градини от мъхове или градини на годишните времена. Съответно основни елементи в тях ще бъдат подредени на групи камъни или водопад, или различни по цвят и фактура мъхове, или самотно дърво на ниско възвишение. Японската градина всъщност е своеобразен вид живопис, при която като материал служи природата. Както живописта, и градината може да бъде монохромна или полихромна. И докато каменните градини са бедни откъм цветове, пейзажните напомнят цветни гравюри. Самата природа на Япония е породила особената стилистика на нейните градини. Планинската страна със скалисти зъбери и полегати склонове, с ручеи и езера, с брулени от ветровете морски брегове и причудливо извити дървета е станала модел за претворяване в миниатюрни ландшафти. И на малката площ на градината човекът създава в умален вид този модел, в който хармонират трите стихии – камъните, водата и растенията. Камъните отъждествяват планините, островите, канарите. Водата или пясъкът, с който я заменят понякога,  това са реките, ручеите и езерата. Композициите от дребни на ръст растения представят горите.

Структурата на градината се определя от камъните. Изкуството за тяхната подредба играе основна роля в създаването на ландшафта. Тънкостта е във всеки камък да се съзрат неговите характерни „лице” и „поза” и да му се отреди определена „роля” в композицията: дали ще лежи, дали ще се сгушва или ще се стреми към бяг. В зависимост от степента на тяхната смислова и декоративна натовареност каменните групи се разполагат от ляво на дясно. Това е пътят, по който се плъзга погледът по картината, така се организира и движението в градината. Камъните и морените означават сила и устойчивост. Тяхната неподвижност излъчва покой, а асиметричната им подредба е в тясно съзвучие с природата. С времето те се покриват с патина и обрастват с мъхове и лишеи, което ги прави по-живи.

Другият задължителен елемент е водата. Като най-подвижна стихия, символ на живота и жизнената енергия, тя определя характера и настроението на градината. Водопадът – едно от любимите природни творения за японците, много често може да се види в традиционната градина. Голям неравен камък представлява скалата, от която пада водата. Наоколо се подреждат по-дребни камъни, които образуват руслото на потока. Езерцето, в което се отразяват небето и околните растения, придава обемност на малката градинска площ. Водата на ручея, който бълбука през камъните, блести на слънцето и поради това градината изглежда по-динамична. Бреговете на водоемите винаги са релефни и живописни: на едно място към водата се спускат покрити с мъх камъни, на друго полегат склон, обрасъл с трева. Често във водоемите се правят острови, обикновено свързани с брега чрез мостчета. Не всички обаче могат да си позволят истински водоеми. Много често водата се заменя с едрозърнест пясък или с дребен чакъл, по който се очертават вълнисти линии. Те се нанасят със специално гребло с широки зъби. Такава пясъчна площадка символизира тишина и простор и въздейства успокояващо.

Детайлизацията се постига с помощта на растенията. Преобладава зеленият цвят, най-често се използват вечнозелени дървета и храсти. Любими растителни видове са боровете – символ на дълговечност, и кленовете – мъдрост. Често присъства и бамбукът, чиято елегантна скромност подчертава общата картина. Любими обитатели на японските градини са и вечнозелените азалеи, камелии и магнолии. Избягват се цъфтящите едногодишни растения, чийто външен вид силно се променя през годината, защото се счита, че пъстротата им пречи на съзерцанието. Ако въобще се включват цъфтящи растения, техните ярки багри служат по-скоро като акценти. В такъв случай се засаждат божури, ириси, магнолии, храсти с червени плодове като джел, ардизия или глог, във водоемите цъфтят лотоси. Японците са майстори на топиарното изкуство, поради което композициите им се запазват непроменени във времето, а периодите на цъфтеж, зреене на плодовете и окапването на листата внасят ритмичност в живота на градината. Акцентите се сменят и сезоните оживяват един след друг на неизменния зелен фон.

Особено внимание се отделя на пътечките. Те са лъкатушни, удължават разходката и след всеки завой разкриват нов пейзаж – каменна пагода, бамбукова оградка, изображение на Буда или бълбукащо фонтанче. Настилката им обикновено е каменна. Размерите на камъните и тяхната подредба внушават ритъма на крачките. Пътечки от зигзагообразно подредени камъни или дъсчици има даже над водоемите, за да може отблизо да се съзерцават обитателите им. Много характерни са мостчетата – или груби камъни, подредени по дъното на потока, или изящни творения от бамбук или дърво, елегантно пресичащи водното огледало.

При създаването на градините в Япония се придържат към принципа на асиметрията. Нито един от елементите не бива да е равен по размери с другите, никога не се подреждат паралелно. Благодарение на внимателното отношение към детайлите и обмисленото разполагане на красиви и необичайни ландшафтни акценти, създателят на градината рисува пейзажа. Вземат се предвид дори отраженията на предметите във водата и очертанията на сенките. Не се пренебрегват също и звуците и ароматите – ромонът на поточето, уханието на растенията, пеенето на щурците и птиците.

Според будистката философия празното пространство е по-ценно от пълното с предмети, тъй като в него има повече свобода и бъдеще. В повечето градини му е отредена важна и обмислена роля – да внушава представи за безкрайността и дълбочината на света, да позволи изцяло да се отърсиш от земното. Важна особеност на японската градина е, че нейният пейзаж неусетно прелива в интериора на дома. Традиционните къщи, чието пространство се разделя с хартиени паравани, позволяват лесно да се премахне границата между градината и жилището и природата да навлезе вътре. А оформлението на стените с рисунки в еднакъв стил с градинския пейзаж усилва този ефект.