Френска градина
Създаването на градини от древността до наши дни не е просто засаждане на растения - това е изкуството да създадеш един друг свят, чиято красота, симетрия, архитектурни композиции се съчетават по неповторим начин и предоставят възможност за естетическа наслада. Когато говорим за френския класически стил в ландшафтното изкуство, трябва да имаме предвид, че това е стил, създаден да впечатли.
Традиционният френски стил градини възниква и се развива през 17 и 18 век във Франция в именията на богатата френска аристокарация. Тогавашните градини са били изграждани като подължение на пищността и великолепието в замъците и са били израз на богатството, властта и възможностите на собственика. Естествено е френската градина още със самото си създаване силно да е повлияна от италианската ренесансова градина и да притежава някои от елементите, характерни за своята предшественичка. В обширните френски градини място намират познатите вече от италианската градина архитектурните елементи - фонтани, водни каскади, топиарни фигури, скулптури. Най-забележителната черта на френския стил в градината е спазването на строгата геометрична форма - квадрати, правоъгълници, триъгълници и кръгове са очертани и изградени чрез ниско подрязан жив плет от чемшир. Тези геометрични форми ярко се открояват на фона на ниско окосена трева, цветен бордюр, покрити с цветен чакъл лехи. Френската градина е формална и при изграждането си използва най-новите открития за перспектива и оптическо оформяне, за да може геометричният стил, на който тя се основава, да намери своето най-ярко проявление. Градината е организирана около една централна ос, която е перпендикулярна на фасадата на двореца (сградата) и се разкрива от противоположната страна на парадния вход. Оста може да бъде проследена чак до хоризонта и обикновено е ориентирана по основните посоки на света - изток -запад (например, градините Тюйлери).
Терасата
Терасата с изглед към градината е традиционна за този стил. Повдигнатият на по-високо ниво архитектурен елемент позволява на посетителя да обхване с един поглед цялата градина. Според френските ладшафтни теоретици „градината трябва да се види отгоре", за да впечатли със своята перспектива и да разкрие символиката си. Обикновено терасата е огромна, даваща допълнителен простор и внушавща господството на човека над природата.
Дворецът, замъкът е изграден в центъра на имението и представлява основен акцент, около който се развива градинската тема. Прилежащата градина със своята архитектура само подчертава великолеприето на постройката и е естествено продължение на разкоша и разточителството в дворцовите зали. В близост до къщата са засадени цветни лехи, на чийто пъстър фон импозантната сграда изпъква и привлича погледа. От централната сграда тръгват всички алеи, покрити с чакъл, обрамчени с ниско подрязан чемшир или жив плет. Топиарните фигури, поставени на ключови места, подчертават строго спазваната и задължителна симетрия. Характерната за италианската градина пергола откриваме и тук но тя е по-внушителна от италианската и за разлика от своята предшественичка е обсипана с рози. Алеите са широки, за да позволят разхождане с карети, на кон или просто организиране на голямо градинско шествие, съпровождащо разходката на краля.
Растителността
Растителността в градината е подчинена на основния принцип - демонстрация на мощта на човека над природата. Всяко растение е засадено в точно определената линия, за да бъде издържан дизайнът в строгия геометричен стил. Формите са старателно балансирани. Не се разрешава своеволно развитие, всичко е подчинено на основното внушение и тема.
Цветните лехи, които са изградени под формата на квадрати, правоъгълници, кръгове или елипси, са подредени в близост до двореца, като представляват естествен пъстър цветен килим, който продължава пъстротата и изяществото в сградата и е удоволствие да бъде наблюдаван от горните етажи на двореца. Насадените в цветните лехи растения образуват пъстра мозайка, която съперничи по великолеприе само със скъпите архитектурни барокови орнаменти на интериора. Рисунъкът на цветния килим може да бъде създаден и подчертан само чрез ниско подрязан чемшир или пък, за да изпъква по-ярко цветната шевица, лехата може да бъде посипана с цветен чакъл за създаване на контраст. Цветовете, които са засаждани, са с пастелни нюанси на жълто, червено, лилаво и синьо , които в комбинация с чемшира или живия плет подчертават аристократизма на дизайна.
Водните обекти (фонтани, каскади, канали, басейни) в градината служат като огледала, където се отразява околния пейзаж. Околността е оживена чрез скулптури, които разкриват митолигични сцени и са поставени на ключови места, за да подчертаят или прекъснат перспективата, маркирайки пресечните точки на осите. Скулптурите са основни елементи в пищните фонтани, които съдействат за разгръщане на основния митологичен декор.
Най-прочутите градини, изградени във френски стил, са градините на двореца Версай, принадлежащи на Луи XIV - кралят-слънце. Създадени през 1661 от Андре Льо Нотр, тези градини са били образец и пример за подражание на почти всички монарси в Европа. Френският стил в ладшафтния дизайн е значително променен през годините, но това което остава като трайно впечатление е господството на човешката мисъл над растителния свят и въвеждане на строг баланс и организираност на заобикалящата ни природа.
Елементи от френската градина в нашето съвремие
Ако искате да създадете градина във френски стил, нужна ви е помощта на добър ландшафтен архитект, който да разчертае вашето дворно пространство и да ви насочи кой е най-впечатляващият градински изглед, който бихте могли да постигнете. Оттук насетне е необходимо време и търение да се насладите на прекрасната персектива, разкриваща се от вашия балкон. За улеснение налюбителите на топиарното изкуство в разсадниците и градинските центрове се предлагат и добре оформени тисове, туя, лъжекипарис, които с малко грижи от ваша страна може да продължите да извайвате за радост на вашите очи и за удивление на гостите ви. Градината ви наистина може да се превърне в едно изящно бижу, следвайки изискания и строг френски стил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар