Мексиканската градина

Мексиканската градина

Преди да се повлияят от испанските градини, градините на ацтеките са били с терасовидни и стъпаловидни водопади, заобиколени от цветни лехи, които са имали квадратни форми и са били оградени с перголи, отрупани с лиани. След испанското завоевание през 16 век испанско-мавританската култура навлиза в бита на мексиканците с пъстрите мозайки, зеленчуковите растения и подправки, закътани кътчета на усамотение, оградени и отдалечени от уличния шум и любопитните погледи. Градинското обзавеждане, което се е наложило през годините, е минимално - ограничено до пейки  чешми. След извоюване на независимостта на Мексико, градините в този район са повлияни от други градински стилове - френските градини, например. На френския стил в ландшафта се дължи днешното присъствие на геометрични форми в градинските лехи, разкошните балюстради и мраморни статуи, който преобразяват общия изгледа на градината. 

Така в дизайна на мексиканската градина се отразяват различните влияния, които са резултат от историческото развитие на района. Местна традиция на ацтеките е преплетена с испански, мавритански и френски елементи за градинско оформяне. Градината се характеризира с микс от местен и колониален дизайн, пустинни цветове и растения, теракота и полезни растения като билки и зеленчуци. Нейни съществени и отличителни елементи са:

- Градината е затворена, отделена от уличния шум и любопитните погледи. Тя  представлява вътрешен двор, покрит с теракотени плочи. Класическите мексикански дворове са павирани с ръчно изработена теракота, чиито цветове  максимално да се доближават до топлите земни тонове  - червено, кафяво, охра. Възможно е на теракотените плочки да са щамповани природни елементи като слънца, кактуси или листа. 

- Понеже в мексиканската градина се съчетава  елегантността на испанската култура и стремежът към социализиране, характерно за мексиканците, в нея задължително има място за отмора и забавления. Зоната за социални контакти е не само важно, но и централна в една мексикански градина. В идеалния случай тук се включва ръчно изработена тухлена фурна или барбекю, маса, където да се поднесе яденето на открито, и място за приятно прекарване с приятели.

- Мебелите са дървени или от ковано желязо, отрупани с множество възглавнички и дантелени покривки.

- Мексиканската градина е немислима без воден елемент - малък фонтан от теракотени саксии или малко езерце с рибки, което придава нужната атмосфера и колорит на градината.

- Задължително е градината да е осветена през топлите летни месеци, тъй като това е мястото, където семейството прекарва вечерта. Свещниците на масата съответстват на градинското обзавеждане и обикновено са дървени или от ковано желязо.

- Перголата или възможността да се създаде сянка, за де постигне усамотение и да се издигне градината на по-високо ниво е други задължителен елемент на тази градина. Като перголата е обрасла с грамофонче и е окичена с висящи саксии с орхидеи.

- Градината е малка по размери, което налага използването на допълнителни теракотени кашпи и саксии като украса, висящи кошници с цветя, за да се създаде необходимия колорит и пъстрота. 

- Плодните дръвчета като банани, портокали, лимони, както и различните видове ядки са особено характерни за мексиканската градина.

- Повлияна от испанско-мавританския стил в оформянето на вътрешния двор в съвременната мексиканска градина намира място и зеленчуковата леха, както и лехата, където се отглеждат различни подправки и билки.

От растенията, които са характерни за мексиканската градина, трябва да споменем на първо място местните видове пустинни растения (снимка) като: различни видове юка, кактуси, опунции, ферокактус, агаве, алое, калиандра, сенецио. За този вид градина са характерни видове, които растат в пампасите: палма вашингтония, будлея, белопероне, махония и различни бобови култури. Цъфтящите растения в градината са: циния, бувардия, далия, фуксия, салвия, цезалпиния, фикус, гуава, филодендрон, ипомея, бромелия, джинджифил, пипер.

Освен местни видове в мексиканската градина вече присъстват и растения, които са внесени в страната, но с течение на годините са станали част от колорита й: мирта, авокадо, хлебно дърво, манго, смокини, кафе, банан, жакаранда, аламанда, баухиния, хибикус.