Черница

Малките витаминни "бомби" на лятото

Първата асоциация, която буди споменаването на думата "черница", е споменът за безгрижните летни дни и малките плодчета, надвиснали от тежките клони и приканващи да бъдат опитани. Черниците - бели или тъмнолилави, събрали в себе си редица полезни вещества, с леко странен привкус, са обичаен спътник на горещото лято.

Черницата (Morus nigra L.) представлява род покритосеменни растения от семейство Черничеви. Включва проблизително десет вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка. Червената, бялата и черната черница са широко разпространени в Азербайджан, Армения, Северна Индия, Йордания, Турция и Египет. Много често в тези региони хората от дълги години приготвяли конфитюри и шербети с помощта на малките плодчета. Днес широко разпространение черницата намира и в Гърция, където използват дървото основно за производство на коприна.

Дърветата са с характерна височина, рядко по-голяма от 15 м, с разперена корона, дебели стъбла и силно набраздена кора. Листата са зелени, а малките плодчета са с размери около 3-5 см, продълговати, сочни, с къси дръжки и многосеменни. Узряват в средата на юни до началото на юли.

Сортове черница

Разпространени са основно два вида черници:

• Черна черница (Morus nigra L.)
• Бяла черница (Morus alba L.)

Но се срещат и други видове: Morus australis, Morus celtidifolia, Morus insignis и др.

Видове продукти от черници:

Плодовете на черницата най-често се използват под формата на:

• компоти;
• сиропи;
• петмез;
• вино;
• замразени;
• черничево желе.

Хранителен състав на черницата:

Съдържание на вещество в 100 г продукт:

Хранителен състав (черници, сурови) - 100 гр
Калории	43
Калории от мазнини	4
Общо мазнини	0.39 г
Холестерол	0 мг
Общо въглехидрати	9.8 г
Фибри	1.7 г
Захари	8.1 г
Белтъчини	1.44 г
Вода	88 мл
Гликемичен лоудинг	Нисък = 4
Гликемичен индекс	Нисък = 40.81

Здравословни ползи от консумацията на черници

Черницата е плод, който заема достойно място във фитотерапията. Освен сочните малки плодчета, приложение намират и пъпките, листата, кората и корените на дървото. Корите и листата са богати на калциеви съединения, малат, захари и аспаргинова киселина. С листата на черницата се приготвят отвари, които са полезни при авитаминоза, задух, както и за повишаване на съпротивителните сили на организма. Корените и корите на дървото оказват благотворен ефект при полова слабост. Плодовете от своя страна са богати на витамините (А, В₂ и С), минерали (калий, натрий, калций, магнезий, фосфор) и пектин.

Народните лечители твърдят, че черницата освен вкусен, може да бъде и много полезен плод. Намира приложение като слабително (особено зрелите плодове), отхрачващо, пикочогонно, хипогликемично и седативно средство. Често се прилага и при състояния като констипация, бронхит, както и под формата на помощно средство при леки форми на диабет. Консумацията на черници се оказва особено полезна и за дейността на сърдечно-съдовата система.

Здравословен риск при консумацията на черници

Важно е само да се помни, че в зависимост от количеството изядени плодове може да се получи запек, ако те не са достатъчно добре узрели, или обратния вариант - ако те са много презрели.

Лечебни отвари от черница

• Запарка от черница - две супени лъжици черница се заливат с 400 мл кипяща вода и се оставят в затворен съд за около час. Запарката се приема 4 пъти, обикновено преди хранене.
• Отвара от черница - една супена лъжица нарязани листа от черница се заливат с 250 мл кипяща вода. Прецедената течност се приема на глътки през целия ден.
  

ЧЕРНИЦА ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА

Черницата /бубонката/ заема важно място във фитотерапията. Освен сочните плодове се използват и пъпките, листата, кората и корените. Доказано е, че ако сърдечно болните в продължение на месец изяждат всеки ден по 300-400 г. черници, разделени на 3-4 приема, работата на сърцето и трудоспособността значително се подобряват, усилва се потентността. Плодовете на бялата черница /белите бубонки/ подобряват зрението. Зрелите имат разхлабващо действие и се препоръчват при запек, а недоузрелите - затягащо и се препоръчват при стомашно разстройство. Сокът и екстрактът от плодовете на двата вида черница имат антисептично действие. С тях се прави гаргара при афти в устната кухина и възпалено гърло. Листата на черницата /бубонките/ се използват при леки форми на диабет. Берат се в началото на лятото и се сушат на сянка. Съдържащият се в тях витамин В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите. Пъпките на черницата се берат през зимата и в ранна пролет. От изсушените пъпки се приготвя отвара при затлъстяване и сърдечно-съдови смущения. От кората на черничевото дърво става мехлем, с който се мажат порезни рани, драскотини, леки изгаряния. Приготвя се от стрита на прах кора, разбъркана със зехтин в съотношение 1:30.  Кората на корените от черница се използва за приготвяне на отвара за регулиране на нередовна и оскъдна менструация.  ОТВАРА ОТ ЧЕРНИЦА - Една-две чаени лъжички нарязани листа или кора от корени се заливат с 250 мл. кипяща вода. Прецедената течност се пие на глътки през целия ден. ЗАПАРКА ОТ ЧЕРНИЦА - Две супени лъжици листа се заливат с 400 мл. кипяща вода и захлупени киснат 1 час. Прецедената запарка се изпива на 4 пъти преди хранене. СИРОП ОТ ЧЕРНИЦА /БУБОНКА/ - Изцеждат се 1 кг. плодове, прибавя се 1 кг. захар . Бърка се до стопяване на захарта и се наливат в сухи бутилки, които се запечатват добре. ВИНО ОТ ЧЕРНИЦА - 1 кг. плод и 1 кг. захар се заливат с 3 литра вода и се оставят в покрит с марля съд 15-20 дни, като често се разбъркват. Течността се прецежда през марля и се налива в дамаджана, където престоява около 20 дни, за да ферментира отново. Прецежда се през двойна марля и се налива в сухи бутилки, които се запечатват добре.