Ароматни интериорни растения

Съвременният човек прекарва голяма част от времето си в интериора, затова е важно тази среда да бъда максимално уютна и комфортна. Ежедневно всеки от нас е изложен на не малко количество стрес и затова е хубаво да си създаваме  повече положителни емоции, с чиято помощ бързо да се справяме с него и да се чувстваме добре. Растенията в стаята са много добър фактор, който ограничава стреса и създава една приятна и ненатоварваща атмосфера. Още по-силно е влиянието на тези от тях, които излъчват аромат.

Нежните ухания са способни да ни накарат да се усмихнем, да мечтаем и да се пренесем далеч отвъд пределите на стайното пространство. Преди да започнем с конкретни примери, трябва да споменем, че е препоръчително силно ароматните растения да се намират в съседно помещение, а не в стаята, в която работим или спим, тъй като ароматът може да предизвика главоболие.

Един от най-разпространените видове със силен натрапчив аромат е гарденията (Gardenia sp.). Тя представлява красив храст, който в наши условия достига да около метър височина. Листата й са едри, кожести, тъмно зелени и лъскави. Цветовете са с диаметър около 7-10 см. Баграта им е бяла при отварянето и няколко дни след това, а после става кремава и дори жълта при прецъфтяване. В аромата на гарденията се влюбват почти всички хора и бързо бързо си я взимат у дома. Не всеки обаче успява с отглеждането. Важно е да се знае, че това благоуханно храстче обича повечко вода, която да има възможност да се оттича. Светлината, топлината, влажният въздух и слънцето са от особена важност за доброто й развитие.

Стайният жасмин (Jasminum polyanthum) е красиво увивно растение с нежни и тънки стъбълца, мънички листенца и дребни цветчета в бяло и розово. Цъфти през пролетта и лятото изключително изобилно. Ароматът му е лек, приятен, ненатрапчив. Не е проблем това растение да се отглежда в стаята, в която стоите по-дълго през деня или в офиса, тъй като ароматът не се разнася надалеч. Жасминът обича светлината, а няколко часа на слънце също няма да му навредят. Полива се умерено, за да не загният корените. Важно е да му се осигури подпора, към която да се закрепи.

От кактусите също има един вид, който определено привлича всички сетива. Това е ехинопсисът –  Echinopsis oxygona. Понякога го наричат „кралицата на нощта“, въпреки че това красиво наименование принадлежи на род  Selenicereus – също представители на семейство кактусови. Независимо от това и двата вида кактуси цъфтят нощем, като цветът се отваря само за една нощ. Уханието му така бързо изпълва въздуха наоколо и е толкова наситено, че наистина опиянява. Който е усетил този аромат през топлите летни нощи, никога не го забравя. Обикновено, в сравнение с кактуса, цветът е направо огромен. Обагрен е в бяло или кремаво. Обикновено цъфтежът е изобилен и се появяват множество пъпки, които се отварят последователно в продължение на месец. Тези растения нямат нужда от почти никакви грижи. Много малко поливане, повече светлина и дори можете да ги оставяте на слънце на балкона през лятото. Те ще ви се отблагодарят с гигантски, красиви и екзотични уханни цветове.

Миртата (Myrthus communis) е интересен храст, който у нас се отглежда в стайни условия. В естествените си местообитания (Северна Африка) достига над 3 м височина, а в стаята рядко стига до 1 метър. Ароматни са и листата и цветовете. Декоративният ефект при цъфтеж е много силен – красиви тъмнозелени листа, на чиито фон се открояват нежни тъмнорозови пъпки и се разтварят пухести бели цветове. Това растение обича въздушна, но не и почвена влага. Полива се умерено. Светлината е от значение – трябва да е силна дори и да не може да се осигури пряко слънце.

Не на последно място по значение е индришето (Pelargonium roseum), което от години е запазена марка на всяка себеуважаваща се домакиня. То се използва за кулинарни цели за приготовление на различни сладка и компоти. Популярно е и като лечебно растение и в ароматерапията поради съдържащите се в него етерични масла. Роднина е на мушкатото и се отглежда като него – на максимално осветено място, а лятото навън на слънце или шарена сянка. Полива се по малко – не обича многото влага, защото сочните стъбълца бързо загниват. Цъфти изобилно в розово-виолетови цветове. Днес са създадени множество сортове с различен аромат на листата (напр. на лимон), които варират по височина, форма на листата и едрина и багра на цвета.

Приятно е да влезеш в стая, в която свежестта и уханията идват от естествен „ароматизатор“, а не от шишенца, изпълнени с различно оцветени течности, базиращи се на химията. Стайните ароматни растения ще ви осигурят този комфорт и ще ви носят много настроение, ако ги приютите и отгледате у дома.