С аромат на лято

Остават броени дни до края на пролетта. Усеща се във въздуха по настъпващите жеги, по силата на слънцето и по ароматите, които започват да се носят около нас. Наближават отпуски, ваканции, забавления, приключения – истинската свобода! Все повече ни се иска да напуснем града, да отидем някъде на високо, на прохладно и „на зелено“, където да прекараме деня в една спокойна и отпускаща атмосфера. Колко често, докато си стоим пред блока, усещаме нежното ухание на някое току-що разцъфнало дръвче или храст и той ни отнася нанякъде в спомените ни за отминали лета и ваканции. Обикновено ароматите от детството ни остават завинаги в съзнанието ни. След време искаме отново да ги усетим, за да си спомним хубавите мигове. Тук ще ви представим едни от най-ароматните храсти и дървета.

В началото на лятото разцъфват най-много ароматни видове. Красивите им цветове радват всички, но ароматът им направо покорява. Един от силните и опияняващи аромати е този на гледичията (Gleditchia triacanthos). Именно това я прави едно от най-популярните сред пчелите, а съответно и едно от най-медоносните растения заедно с акацията (Robinia pseudoacacia), която е не по-малко атрактивна. И двете растения са от семейство бобови и са невзискателни към условията на отглеждане. Най-лесно е да засадите такива дръвчета в двора си. Не изискват много поливане, нито някакви по-специални грижи. За хора, които притежават кошери и произвеждат мед, тези два вида са направо благодат за градината.

Гледичия (Gleditchia triacanthos)

Акация (Robinia pseudoacacia)

Бъз (Sambucus nigra)

Не можем да не потърсим с очи бъза (Sambucus nigra), ако сме усетили аромата му покрай нас. Това обикновено прекъсва разходката и ни кара да отидем и да наберем малко от едрите кремави съцветия. От тях се прави много полезен и също силно ароматен чай, както и разхладителен сироп за летните горещини. Бъзът обитава по-сенчестите места в горите, така че ако сте решили, че именно на него искате да ухае дворът ви, намерете му някое не много слънчево местенце.

Липа (Tilia platyphyllos)

Някъде в средата на месеца ароматите на бъз и акация се смесват с този на липата (Tilia sp.). От нея чаят също е невероятен и с много полезни свойства и поради тази причина често по-ниските клонки на дървото остават без цветове по време на цъфтежа. У нас са разпространени естествено три вида липа – едролистна, дребнолистна и сребролистна. И трите вида са красиви, с едра корона, обилно обсипваща се с цвят през лятото. За отглеждане са абсолютно невзискателни, като виреят както на слънце, така и на полусянка.

Филаделфус (Phyladelphus coronarius)

От храстите сега идва момента на филаделфуса, наричан още булчин венец (Phyladelphus coronarius). До този месец той е бил поредното зелено храстче в двора, а сега е изключително красив, накипрен с едри бели и с приятен аромат цветове. Особено силно уханието се усеща сутрин, докато цветовете са леко влажни. Филаделфусът расте върху всякакви почви и търпи засушаване.

Люляк (Syringa sp.)

Постепенно и люляците (Syringa sp.) решават, че им е време да покажат истинската си същност и за около месец техните разкошни едри виолетови или бели съцветия ни радват с аромата и баграта си. Люлякът е лесен за отглеждане. Обича повече влага и слънце и но няма други по-специфични изисквания.

Върху розата няма да се спираме, но не можем да не я споменем, тъй като тя цъфти до края на лятото и едва ли някой би се лишил от аромата й, ако притежава градина. Отглеждането й изисква по-богата почва, подхранване и редовно подрязване, а през зимата – зазимяване.

За кратко (по-малко от месец) можем да се насладим на един вид лятноцъфтящ жасмин – лечебният (Jasminum officinale). Той представлява пълзящ храст с дължина на стъблата 5-10 м. Тъй като произхожда от Азия, у нас се отглежда в по-топлите части на страната, като издържа температури до -20С. Вирее върху свежи и богати на хранителни вещества почви. Използва се за вертикално озеленяване.