Напояване за зелените килими

Една от най-важните грижи за ливадата е поливането. Не чакайте тревата да увeхне или пожълтее. Теорeтично погледнато, тревата се развива благодарение на светлина, карбонатен окис, минерали и прясна вода. Нуждите на тревата от вода са огромни, защото тя представлява 80% от самата нея. Добре е водата да идва естествено с дъжд, но при нашите климатични условия през лятото резервите от вода в почвата определено не достигат, за да компенсират нарастващата консумация на тревата. Затова поливането е крайно необходимо, за да запазим естетическите й качества.

Най-доброто напояване е чрез дъждуване, защото:

- Така не рискуваме да съберем семената на групи при млад посев;

- Течността попива бавно и постепенно и напоява в дълбочина;

- Водата се обогатява с кислород, което влияе благоприятно върху биологичните и химични свойства на почвата;

- Подобрява се микроклимата за останалата паркова растителност.

Ниско окосената морава е "по-жадна", наклонът също има значение

При решаването на проблема с водния дефицит в почвата и честотата на напояването трябва да се отчетат няколко фактора. Преди всичко индивидуалната нужда на отделните видове, включени в смеската - влаголюбиви или сухоустойчиви. Например Poa и Agrostis са изключително лакоми за вода, докато видовете Festuca arundinacea и Festuca rubra са по-сухоустойчиви. Значение имат също така резервите от вода в почвата. За съжаление не цялата вода в почвата е достъпна за растенията. Тежките глинести почви задържат повече вода, която обаче не е достъпна за корените поради неблагоприятния им водно-въздушен режим. Структурните, аерирани и дренирани почви трябва да се поливат по-често, но в тях тревата се чувства по-добре, защото усвоява и т.нар. лесноизползваем резерв. Видът и начинът на торене също са от значение. Добавянето на калиева основа и магнезий увеличава толерантността към суша на тревите. Ниско косената трева има значително по-големи нужди от вода. Сезоните и климатът казват своята дума. Не е за пренебрегване и ефектът "наклон". Той редуцира инфилтрацията, при 10% наклон времето за поливане трябва да се  удвои. Задължително е отчитането и на възрастта на тревното насаждение. Нуждите на младия посев са почти двойни в сравнение с тези на изградения вече тревен чим.

Никога не лъже един от най-сигурните знаци - увяхването. То настъпва, когато тревата повече не се вдига, щом стъпите върху нея. Цветът й потъмнява. В този случай тревата не трябва повече да бъде утъпквана и е необходимо леко поливане преди нормалното.

Аерирането и вертикулирането са незаслужено позабравени

Аерирането е една неоснователно позабравена операция при поддръжката на българските тревни площи. То представлява дълбоко пробождане на почвата - от 6 до 12 см. Целта е по този начин да се извлекат част от корените на сплъстения тревен чим, като едновремено с разреждането се повишава общата регенеративна способност на тревите. По този начин се унищожават и голяма част от двусемеделните плевели. Аерирането се извършва ръчно или механизирано. Аераторните машини издълбават по цялата повърхност на уплътнения чим дупки  на разстояние 15-20 см. В зависимост от вида на машината аераторите правят от 50 до 400 дупки/кв. м. Вертикулирането е операция, която се извършва върху силно уплътнен терен с машини тип култиватори. Те прорязват повърхностния слой на почвата и разрязват чима, с което се стимулира регенеративната способност на тревите, а същевремено и се аерира.

На една добре поддържана тревна площ след време оформя трайно, гъсто и  солидно тревно покритие. Но изключително голямата гъстота на тревния чим не само че не е желателна, но е и вредна, защото затруднява достъпа на светлина до възела на братене. Освен това намалява и достъпът на въздух до почвата и така се задушават корените на насаждението. Уплътненият тревен чим засъхва в основата и придобива жълто-зелен цвят. Когато гъстотата е твърде голяма, се намалява регенеративната способност на тревите и се създават предпоставки за развитието на плевели. Затова аерирането и вертикулирането се явяват най-радикалните методи за подмладяване и подобряване еластичността на тревния чим. Усилва се жизнеспособността и конкурентоспособността на културните житни треви спрямо плевелите.

В България в момента тези операции не се извършват често и механизирано, понеже обикновено липсват машини. Ето защо алтернативен вариант за вертикулиране е да се "разреши" тревата с аераторно гребло в две противоположни посоки, перпендикулярни една на друга. По този начин сравнително добре се изважда сухата трева от основата на чима, освобождава се пространство и се дава възможност на тревата да диша.

Преди да се проведат тези две операции, тревата трябва да бъде ниско окосена - около 2-3 см. Вертикулирането се извършва в периода на активна вегетация от май до септември. За спортни и интензивно натоварени терени трябва да се прави 2-3 пъти в годината. За паркови терени операцията се извършва един път годишно.

Аерирането трябва да се извърши поне веднъж в годината, но ако се забелязва видимо уплътняване на почвата, може да се аерира до 5 пъти годишно без притеснения относно състоянието на тревата.