Лечебната сила на плодните дръвчета

Плодните дръвчета са едни от най-предпочитаните в градината, тъй като притежават едновременно декоративни и функционални качества. Цъфтят рано напролет с красиви ароматни цветове, а наесен ни даряват с вкусните си плодове. Наред с добре познатите ни и обичани ябълки, круши, череши и др. съществува една малка група плодни дръвчета, срещащи се естествено у нас, чиито плодове имат лечебни свойства и присъствието им двора със сигурност би го обогатило.

Скорушата (Sorbus domestica) е горскоплоден вид. Дървесината й е много ценена поради здравината и еластичността си, което е довело до отсичането на голям брой дървета в миналото. Видът е дълговечен (живее над 500 г. ) и достига височина от 10-15 м. В зряла възраст кората на дървото е силно напукана и тъмнокафява на цвят. Листата са тъмно или светлозелени, покрити със сребристи власинки от долната страна. През есента баграта им прелива от жълто през оранжево до тъмночервено и кафяво. Цъфти април-май с бели пирамидални съцветия. Плодовете се образуват в периода септември-ноември и са силно декоративни по цвят и форма. Те са със сферична форма и са събрани в кичури по няколко от 6 до 14 броя. Обагрянето им е изключително интензивно и ярко в жълто и червено. Месото на узрелия плод е крехко, плътно и е леко кисело с тръпчив вкус. По-вкусно е, когато е започнало леко презряване на плода. Дългият период на узряване осигурява пресни плодове за около два месеца, като колкото повече плодове окапват, толкова по-интензивно оцветени и едри са новообразуващите се плодчета по дървото.

Важно е да се отбележи, че за плододаването са необходими две дръвчета, засадени в близост, за да се получи кръстосано опрашване. Друг вариант е да се присади в короната сорт-опрашител. Плодовете трябва да са почти узрели, преди да се съберат. След това те се съхраняват в проветриви тъмни помещения. Там те доузряват и месото им става вкусно и годно за консумация. Съхранени в хладилник, малките плодчета издържат до около два месеца. Те са много ценени поради факта, че съдържат голямо количество фруктоза (плодова захар) и зареждат организма с готова енергия. Установено е, че скорушата съдържа в плодовете си по-високо захарно съдържание от повечето сортове ябълки и круши у нас. Освен това те са богати на пектин, целулоза, и минерални вещества. Поради високото съдържание на аминокиселини и в частност аргинин, скорушата е много полезна за болните от диабет.

Скорушовото дръвче е лесно за отглеждане, тъй като е сухоустойчиво, светлолюбиво и сравнително бавнорастящо.

Мукина (Sorbus aria)

От същия род са мукината (Sorbus aria) и брекината (Sorbus torminalis). Отглеждат се по сходен начин със скорушата. Мукината може да вирее без проблем върху всякакви почви. Жълто-червените плодчета, събрани на снопчета, са много приятни за чай още в прясно състояние. Помагат за регулиране на стомашната дейност.

Брекината (Sorbus torminalis)

Яркочервените плодчета на брекината са били използвани в миналото срещу колики и за овкусяване на бирата, преди откриването на хмела.

 Черницата е друг вид, който обикновено позабравяме, когато започваме изграждането на овощна градина. Това дърво е не само красиво със своята форма на короната, но е и много плододавно. У нас се използват бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra), от които първата е по-сухо- и студоустойчива. Плодовете и на двете са ценна и богата на витамини храна. Листата на бялата черница се използват за храна на копринената буба. Наесен те се обагрят в златисто жълто, като така дървото придобива много атрактивен вид. И от двата изходни вида черница са създадени множество декоративни форми, отличаващи се с различна големина и форма на короната – изправени, плачещи и др.

От същото семейство Черничеви произхожда и смокинята (Ficus carica). Този невероятно вкусен и така любим плод се отглежда по черноморското крайбрежието у нас и ние обикновено си похапваме от него, без дори да подозираме колко полезен е той. На първо място смокинята съдържа голям брой витамини от групата B. Богата е на фибри, калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк и др. и има антиоксидантен, антибактериален е противонасекомен ефект.

Единственото, за което трябва да внимавате при събирането на плодовете, е да избягвате досега на млякото, което се отделя от стъблото, откъснатите плодове и пречупените листа. То е изгарящо за кожата и може да нанесе сериозни поражения върху нея.

 Плодните дръвчета, които описахме, са изключително устойчиви на болести и неприятели и са невзискателни към условията на отглеждане. Добре е да присъстват в овощната градина между по-едроплодните видове, тъй като техните, макар и по-дребни плодчета, имат различна хранителна стойност и са незаменими най-вече като лечебни растения.