Растителни композиции – подходи и умения

Ако сте приключили със строителството и сте решили да обърнете внимание на градината, в главата ви сигурно нахлуват безброй въпроси. Един от тях със сигурност е какви растения да засадите и как да ги разположите? Готови рецепти за това разбира се не съществуват. Съвременната градина отдавна се е превърнала в елемент на строга индивидуалнст и конкретно творческо решение на нейния автор. И все пак има правила, познаването на които ще облекчи вашата задача. Направленията в съвременния ландшафтен дизайн често обединяват растителните композиции на различни принципи.

Например сезонните растителни композиции акцентират на обединяването в групи на най-характерните за сезона видове. Всеки месец от вегитативния период се характеризира с определена група растения, които са във фаза на цъфтеж или в състояние на висока декоративност на листа, плодове или клонки. Любителите на композиции, проследяващи сезонните промени, избират за градината си растения, които както своеобразен „маяк" маркират смяната на един период от вегетацият с друг. Така например цъфтежът на калината (Sorbus aucuparia) в началото на юни свидетелства за настъпването на „младото" лято и началото на буйния цъфтеж на спиреите (Spirea sp.), булченския венец (Philadelphus coronarius), ароматния бъз (Sambucus nigra), розите и много други. Сезонните „маяци" по правило са забелязващи се и добре познати представители на местната флора. Към тях може да се добавят групи от вносни растения, доближаващи се по външен вид, период на вегитация, цъфтеж и изисквания  към почвени и климатични особености.  Важно е групата да изглежда естествено и декоративността й да се проявява в зададената времева рамка, а декоративните признаци да отразяват особеностите на текущия сезон. Например сполучливо подбрана група от храсти, дървета и треви, притежаващи ярки есенни багри, буквално ще преобрази градината във все по-студентите октомврийски дни.

Група от растения с еднакво обитания могат да дадат основата на композиции, изградени на принципа на географското разпространение на растителността. В тези случаи от значение са знанията за произхода на видовете, което ще ви помогне да ресъздадете кътчета природа от различни географски ширини. Оформянето на подобни градински композиции трябва да бъде внимателно и да се отчитат изискванията на растенията. Много топлолюбивите и претенциозни видове може да засадите в съдове, които да прибирате в края на сезона. Често използван начин за създаване на екзотични растителни групи е да се използват като основа на композицията местни растения, които наподобяват екзоти, и да се добавят няколко силно декоративни растения за акцент.

Растителни композиции могат да се разработят и на базата на биологичен принцип. Подобен подход се основава на общите ботанически особености на водолюбивите, като растителните групи са изградени от близки видове и техните сортове. Класически пример в това отношение са розариумите, където може да се срещнат множество сортове на един и същи вид. Не по-малко интересни са и композициите от вечнозелени растителни видове, основани на съчетаващия принцип. Към биологичните композиции могат да се причислят и групите от  луковични растения, ароматни и медоносни храсти, лекарствени треви и подправки

Диапазонът от възможности за подобно съчетаване на растителността е достатъчно богат, но все пак има и съществени ограничения. На първо място в декоративен план различните растения и техните сортове трябва да хармонират помежду си. На второ място някои видове, независимо, че са близкородствени, растат в коренно различни екологични условия и по тази причина не могат да влизат в състава на една и съща композиция. Ако условията за месторастене определят състава на растителните групи, тогава подобни композиции наричаме екологични. В тези случаи изборът на растения се определя от изискванията им за осветеност, киселинност и механичен състав на почвата, влажност и други. Например царствената роза ще ви радва с обилен цъфтеж само на слънчево място, докато нежната папрат обича сенчестите местообитания. Вечнозелените иглолистни се развиват добре на хумусна почва, премесена с пясък, хостата предпочита влажните глинести почви, а рододендроните - киселият торф.

Независимо от комбинациите, в които ги включвате, растенията няма да изменят на своя характер. В повечето композиции, които дори не претендират да са изградени на екологичен принцип, тези изисквания трябва да се спазват, защото може да се появят естетически много хармонични комбинации от несъвместими екологични видове.

Тематичните съчетания подчиняват вашето възприятие на някакава обща идея, на някакво внушение. Такава може да бъде например „градината на баба" с типичните наши градински цветя.Тематични могат да бъдат градината на ароматите или кът на градинските подправки, дивата градина или градината, цъфтяща в един цвят или нюанс, пространството отделено на декораттивните трави и много други. Възможно е дори темата, под която е разработена вашата градина, да не се набива ярко на очи и тя да остане вашата малка тайна...

 Можете да подредите растителността и по много други принципи. Може да използвате за оформяне на растителните масиви определен градински стил - например градина в духа на японското парково изкуство ил растителни композиции в модерен съвременен стил. Оформянето на растителността може да бъде чрез използване на растения с определена форма на короната или колорит на цветовете и листната маса. Възможностите, които ви дава растителната палитра от естествени природни цветове и форми, са безгранични.